Финансовото министерство сви значително очакванията си за инфлацията до 2.4%

Според МФ по-бързото понижаване на инфлацията ще се дължи и на три конкретни правителствени мерки, чийто съвкупен ефект се оценява на 1 процентен пункт, макар другите анализатори да са леко скептични доколко те биха повлияли съшествено на индекса. Те са насочени към понижение на цените на дървата за огрев за населението, по-ниско доплащане от страна на пациентите на лекарствените продукти за сърдечно-съдови заболявания по позитивен лекарствен списък на НЗОК и отпадане на таксите за обучение по държавна поръчка в държавните университети.

Предвид сравнително по-високите нива на инфлацията през първото тримесечие, за да се стигне до средно 2.4% за годината, в следващите месеци нивата трябва да паднат и до под 2%, като след това отново да се покачат. Вторичното ускоряване се обяснява с планираното за началото на 2025 г. връщане на стандартната ставка на ДДС за ресторантьорските услуги, както и изчерпването на базовите ефекти от мерките за понижаване на инфлацията. Донякъде това съвпада и с тенденциите в еврозоната, където в много държави след резкия спад на потребителските цени последва покачване. България се движи с известен лаг спрямо икономиките на валутния съюз.

Тази динамика е важна и за покриването на инфлационния критерий, който е основно препятствие пред влизането на България в еврозоната от 2025 г. Към момента страната е далеч от целевите нива и е малко вероятно да ги постигне до очаквания през юни конвергентен доклад. Причината е, че се използва изменението на последната налична 12-месечна средна стойност на ХИПЦ спрямо предходната 12-месечна средна стойност, т.е. вземат се данни и за доста месеци назад. А освен това показателят трябва да е с до 1.5 пункта не над средния в ЕС, а над този в трите страни с най-ниска инфлация. При очертаната инфлационна траектория обаче България ще може да отговори на тези условия през есента.

Какво ще движи икономиката

При БВП оптимистичните прогнози за ускоряване от 1.8% през 2023 г. до 3.2% се обясняват с "по-високо нарастване на публичните разходи за инвестиции и потребление", като се очаква и "активизиране на частните инвестиции в синхрон с по-силното външно търсене". За 2025 и 2026 г. Министерството на финансите ревизира очакванията си за икономиката леко надолу - от 3% на 2.7% и за двете години.

Според предвижданията потреблението ще бъде подкрепяно от продължаващ реален ръст на разполагаемия доход и най-вече от ръста на заплатите. Макар и в прогнозата покачването на компенсацията на един нает да се успокоява от 13.3% през 2023 г. до 9.3% през 2024 г., то ще е доста над инфлацията. Същевременно от Министерството на финансите залагат на забавяне на растежа на потребителските кредити, което ще има негативен принос спрямо потреблението. В прогнозата се залага ръстът на кредита за частния сектор да спадне от 12 на 9.7%, а при домакинствата съответно от 15.9% на 12.1% заради "постепенното повишаване на лихвените проценти и мерките, предприети от БНБ в тази посока".

Същевременно нетният експорт през настоящата и следващите години се очаква да е отрицателен. Подобрението на външната среда би трябвало да върне износа към растеж, но увеличението на вноса в резултат на силното вътрешно търсене, ще е по-високо.

Прави впечатление и че в номинално изражение се очаква БВП през тази година да е с около 6 млрд. лв. по-нисък, като в новата прогноза пада до малко под 200 млрд. лв. Причината това да не се отразява съществено на предвидения реален ръст е, че и отчетените данни за 2023 г. са съществено под тези в есенната прогноза 183.7 спрямо 191.2 млрд. лв.

Растеж, дори и при негативен сценарий

В прогнозата си МФ изготвя вариант за развитие при алтернативен сценарий с допускания за по-негативно развитие на външната среда. Проиграната симулация е при 1.1 пункта по-нисък глобален растеж и 1.3 пункта на този в ЕС (което означава рецесия), както и ново поскъпване на петрол, храни и суровини. Тя показва, че покачването на БВП в България би било едва с 0.7 пункта по-ниско, което все пак означава растеж от около 2.5%. Негативният ефект би дошъл основно по линия на по-малко износ, докато потреблението би спаднало минимално, а инвестициите дори се увеличават.

При такова развитие се очаква минимален ръст на безработицата с един 0.1 пункт, вместо очертания в базовия сценарий продължаващ плавен спад до 4.2%, а също и малко по-слаб ръст на заплатите.

При този сценарий обаче се очаква ХИПЦ за 2024 г. да е с 0.8 пункта по-висок. За 2025 г. също има инфлационен ефект от 0.3 пункта, докато след това той ще се превърне в дефлационен и показателите биха паднали по-бързо под 2%

Според анализа на финансовото министерство ефектът от правителствените антиинфлационни мерки ще е 1 процентен пункт Фотограф : Велко Ангелов