Свят

МВФ прогнозира "меко приземяване" за световната икономика

Предвижданията за глобалната икономика изглеждат по-оптимистични, но тези за еврозоната са понижени

Кризите оказват по-малко от очакваното влияние върху активността и заетостта, посочват икономистите на фонда.

Васил Минков

Кризите оказват по-малко от очакваното влияние върху активността и заетостта, посочват икономистите на фонда. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Глобалната икономика се оказва изненадващо устойчива на кризите, свързани с пандемията, войната в Украйна и покачващите се разходи за живот, а инфлацията вече пада по-бързо от очакваното. Това посочва в последната си макроикономическа прогноза Международният валутен фонд (МВФ), който ревизира леко нагоре с 0.2 процентни пункта до 3.1% очакванията си за глобалния растеж тази година. Стабилната активност и успокояването на инфлацията от своя страна отварят пътя за меко приземяване, т.е. световната икономика вероятно ще се справи с предизвикателствата, без да влезе в рецесия, смятат икономистите.

След корекцията очакваният от МВФ растеж през 2023 г. е колкото през предходната година, а прогнозата е той леко да се ускори до 3.2% през 2025 г.

Икономическият растеж в САЩ и някои големи развиващи се страни по предварителни оценки надхвърля очакванията през втората половина на 2023 г. В повечето случаи правителствени и частни разходи са подкрепили активността. След доброто представяне прогнозата за американската икономика за тази година е повишена с 0.6 пункта.

Импулсът обаче не се усеща навсякъде - забележително ниско е представянето на еврозоната, заради "слаби потребителски нагласи, продължаващите ефекти от високите цени на енергията и слабостта на производството и бизнес инвестициите, които са чувствителни към лихвените проценти". Прогнозите за валутния блок и за най-големите икономики в него са коригирани надолу, макар да остават положителни. Производството в страните с ниски доходи също в голяма степен все още не успява да се върне към предпандемичната си тенденция.

Отделни данни за България липсват, тъй като прогнозата е междинна и се съсредоточава върху глобалните тенденции. Все пак групата на развиващите се страни в Европа, от която е част България, се очаква да запази миналогодишните темпове на растеж (4.1%), като прогнозата е повишена минимално с 0.1 пункта.

Кризите оказват по-малко от очакваното влияние върху активността и заетостта, посочват икономистите. За това помагат благоприятните развития от страна на предлагането, а затягането на паричната политика успява да поддържа стабилни инфлационните очаквания. Въпреки това високите лихви и свиването на фискалните разходи на фона на високия дълг се очаква да натежат на растежа през 2024 г.,

Нито твърде рано, нито твърде късно

Основната задача на централните банки сега е да осигурят меко приземяване, като не трябва нито да понижават лихвите прибързано, нито да закъсняват с облекчаването на паричната политика. Тъй като пътят на инфлацията и нейните двигатели са различни в отделните икономики, паричната политика ще става все по-диференцирана, прогнозира МВФ. Междувременно експертите смятат, че на фона на нарастващия дълг, икономическата устойчивост и падащата инфлация правителствата трябва "да се фокусират върху фискална консолидация", т.е. да ограничават разходите. Необходими са реформи в посока увеличаване на предлагането, което допълнително би облекчило инфлацията и би допринесло за повишаване на жизнения стандарт, считат още от МВФ.