ЕК повиши прогнозата си за българската икономика за тази година за сметка на 2024 г.

Инфлацията ще продължи да намалява, но вече по-бавно, посочва институцията

По-сериозното забавяне догодина според ЕК ще дойде по линия на потреблението вследствие на покачването на лихвите за домакинствата.

Васил Минков

По-сериозното забавяне догодина според ЕК ще дойде по линия на потреблението вследствие на покачването на лихвите за домакинствата. © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ако доскоро повечето институции предвиждаха слаб растеж за българската икономика тази година и засилване през 2024 г., то Брюксел вече е по-скоро на обратното мнение. В новата си есенна прогноза Европейската комисия (ЕК) залага, че БВП на България ще порасне с 2% през 2023 г., което е с 0.5 пункта повече в сравнение с предишните очаквания на институцията. За сметка на това обаче перспективите за догодина изглежда се влошават - заложеният ръст за тогава е орязан от 2.4% на едва 1.8%.

Въпреки тази промяна, на практика и през двете години растежът ще остане слаб в сравнение с постигнатите 3.9% през 2022 г. Този резултат няма да бъде достигнат дори през 2025 г., за когато ЕК предвижда известно ускоряване до 2.6%.

Така прогнозата на Европейската комисия за догодина се очертава най-песимистичната сред тези на останалите големи институции - повечето от тях залагат на ръст на българския БВП от над 2%, а някои дори над 3%.

Слаб износ и по-малко запаси

Забавянето тази година идва от слабото външно търсене след рекордния износ през 2022 г., докато личното потребление остана двигател на растежа през първата половина на годината, обясняват икономистите. Още един фактор за слабото представяне са запасите - суровини и материали, които фирмите използват в производството, както и готова продукция, която все още не са реализирали. "Голямото натрупване на запаси през 2021 г. и първата половина на 2022 г. рязко стана отрицателно през втората половина на 2022 г., а спадът се задълбочи през първата половина на 2023 г.", посочват експертите от ЕК. Според техните изчисления промяната в запасите изяжда 4.8 процентни пункта от общия растеж тази година. Спадовете при износа и запасите пък до голяма степен са свързани с вноса и затова той също намалява, което има известен положителен ефект за общия резултат. Свиващият се внос и все още силното потребление все пак ще успеят да осигурят известен растеж от 2% тази година.

По-сериозното забавяне догодина според ЕК ще дойде по линия на потреблението вследствие на покачването на лихвите за домакинствата, които засега остават едни от най-ниските в Европа. Двигател на активността се очаква да бъдат инвестициите в основен капитал, подкрепени от средствата по Плана за възстановяване. Рискове обаче има и в двете посоки. Ако увеличението на лихвите в Европа продължи да се пренася по-бавно в България и разходите по заемите тук останат ниски, растежът може да се окаже по-висок. От друга страна, по-бавно усвояване на европейските средства по ПВУ би ограничило перспективите.

Малко по-оптимистично за инфлацията

За сметка на по-мрачните прогнози за икономическата активност тези за инфлацията са ревизирани в положителна посока. Според икономистите ръстът на потребителските цени средно за 2023 г. ще бъде 8.8% (по ХИПЦ) - с 0.6 пункта по-малко от преди предвижданото. А догодина - 4% вместо 4.2%. След сравнително бързия спад на инфлацията през последните месеци обаче пътят надолу вече ще е по-бавен заради избледняващите базови ефекти, покачването на международната цена на петрола и по-упоритата инфлация при услугите.

На фона на по-ниската инфлация и бавния икономически растеж ЕК очаква напрежението върху разходите за труд също постепенно да се успокоява. Като признак за това се посочва по-бавният ръст на работените места и минималното повишение на безработицата през последните месеци. И все пак предвижданията са компенсацията за труд на един нает да нарасне с 9.5% догодина.

Намалени очаквания и за Европа

Не само българската икономика, но и европейската като цяло е изправена пред по-мрачни перспективи. Европейският съюз и еврозоната се очаква да се разширят с 0.6% тази година, вместо с 0.8%, каквито бяха прогнозите на ЕК само преди два месеца. Комисията за втори път тази година ревизира надолу очакванията си на фона на високите лихви, упоритата инфлация и слабата производствена активност в съюза.

"Приближаваме края на една предизвикателна година за икономиката на ЕС, в която растежът се забави повече от очакваното", каза еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони. Десет страни вероятно ще преживеят свиване на БВП през 2023 г. За догодина Брюксел предвижда икономиката на ЕС да порасне с 1.3%, а тази на еврозоната - с 1.2%, като и двете числа са понижени с 0.1 пункта. Икономисти обаче определят дори тази прогноза като оптимистична, тъй като ефектите от високите лихви тепърва ще се усещат.