Пробуждането на програмата за саниране

Предложението на браншовата организацията е да се дават до два обекта на фирма едновременно, както и да не се дефинира обща цена на квадратен метър, а да се остойностяват дейностите, "за да бъдат нещата по точни и прозрачни".

Няма пари, а ефект?

В четвъртък Николай Нанков обясни, че няма наличен финансов ресурс за програмата за саниране (по която той беше ресорен зам.-министър още през 2016 г. ), но се обмислят варианти - заемни или бюджетни инструменти. Досега парите се предоставяха от държавата през Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на сдружения на собствениците на сгради чрез Българската банка за развитие, а общините бяха възложители на поръчките.

"Това е една от мерките които биха могли да се реализират за създаване на устойчивост в строителния бранш в сегмента малки и средни предприятия", каза Нанков. Още в края на 2014 г. бившият регионален министър Лиляна Павлова обясни, че целта е чрез програмата да се помогнат малките и средните строителни фирми. Странното е, че когато се говори за програмата за саниране, не се коментира колко е важна тя за енергийната ефективност на сградите и намаленото потребление на домакинствата, а се набляга на една-единствена полза - повече пари за строителния бранш. Реално срещу цялата инвестиция се очаква да бъдат спестени малко под 1 млн. мВтч електроенергия годишно, което е около 2% от годишното потребление в страната. Ако се направи сравнение с цената на АЕЦ "Белене" от 20 млрд. лв., то може да се предположи, че ако тези средства бъдат дадени за санирането, ще се постигне ефект почти колкото да замести бъдещото производство от ядрената централа.

В петък в интервю пред bTV Нанков обясни, че идеята за продължаване на програмата ще бъде подложена на обществен дебат, защото е важно да има политически и обществен консенсус.

Според източник на "Капитал" от строителния сектор обаче е малко вероятно програмата да тръгне толкова бързо и в такъв обем.

Какво показват данните

До момента са обновени около 1900сгради от общо 2022, за които са сключени договори. По принцип министърът на регионалното развитие и благоустройството ежегодно до 31 март представя доклад пред Министерския съвет за напредъка по изпълнението на Националната програма за предходната календарна година. Докладът за 2019 г. обаче още не е публикуван и не е минал през Министерски съвет.

По данни на "Капитал", получени по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), Българската банка за развитие е разплатила 1.857 млрд. лв. към общините до средата на декември 2019 г.

Очаква се в рамките на осигурения програмен финансов ресурс в размер на 2 млрд. лв. най-късно до началото на 2020 г. да бъдат завършени всичките 2022 сгради, пише регионалното министерство в доклада си за 2018 г.

Големите недостатъци на програмата

Всъщност проблеми в механизмите на програмата за саниране имаше на всички нива. На първо място с пари на всички данъкоплатци се облагодетелства малка част от населението. Освен това в заданието целта бе да се повишава енергийният клас на панелките до С, което е краткосрочно решение, тъй като в дългосрочен план това е нисък клас на ефективност и по-добре би бил по-висок клас.

Третият проблем беше със силно завишените цени, с които програмата започна. Разследване на журналистката Мариета Иванова за санирането в Благоевград показа, че цените на саниране на сходни като РЗП и вид блокове се различават значително и са между 111 и 277 лв./кв.м. Служебният регионален зам.-министър Виолета Комитова посочи, че референтните цени за някои дейности са били изключително високи и са били на база на средни пазарни цени на КСБ. Впоследствие цените бяха понижени.

Следващият проблем беше некачествената работа и постоянните нужди от ремонти. "Програмата беше несправедливо обругана и оплюта. Само 1% бяха онези блокове, които показаха как текат със сталактити и сталагмити. Ние направихме наше проучване", каза инж. Николай Николов, член на управителния съвет на КСБ.

Редица журналистически разследвания обаче показаха нередности в изпълнението й. Разследване на "За истината" например показа как сграда в Бургас е ремонтирана няколко пъти, след като е санирана.

През 2017 г. пък стана ясно, че контролът по поставяните материали е само по документи и това поставя в риск живеещите в сградите, тъй като при част от тях може да се използват запалими материали.