Как Софийският университет може да излезе от блатото
Решенията започват с начина на финансиране и адекватното управление на ресурсите
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Въпреки кризите, които дългогодишното лошо управление - както вътре във висшето училище, така и на цялата система, предизвика, Софийският университет продължава да има потенциал. Рейтинговата система показва, че в България той взима кандидат-студентите с най-високи дипломи за средно образование, има научни изследвания на световно ниво, а абсолвентите от повечето му специалности намират добра професионална реализация. За да използва този потенциал обаче, университетът спешно се нуждае от няколко ключови реформи.
Промяна на начина на финансиране
В момента основният критерий за финансиране на държавните университети е броят студенти. В тази среда, ако иска да реши финансовите си проблеми, СУ би могъл да отвори още по-широко входа и да навакса с бюджета си, за сметка обаче на качество. Може и да не си личи публично, но той не е избрал този подход. Доказателство е броят студенти в най-масовото в България професионално направление - икономика. Докато в СУ през миналата академична година са се обучавали 256 бъдещи икономисти, в УНСС те са 16 743, а в Стопанската академия в Свищов - 9753.
За да може качеството да е водещ принцип в обучението, то трябва да е такъв и при финансирането. Например научните публикации също не носят пари на университета и преподавателите не получават стимули да инвестират време и усилия в тях. В момента парламентът гледа поправки в закона за висшето образование, които трябва да увеличат тежестта на качествените фактори при разпределянето на държавната субсидия до 60%. Ако тази идея се изпълни, както трябва, това може да е сериозна мотивация за добрите висши училища. Свършената работа би трябвало да е и логичният критерий при възнаграждението на преподавателите.
В момента в СУ съществува периодична атестация, но тя е проформа и няма ефект върху мотивацията им. Едновременно с това заплащането на преподавателите в СУ е едно от най-ниските дори сред останалите държавни университети. "СУ като работодател реално отчита преподавателската работа на базата на аудиторна заетост", казва д-р Георги Няголов от Факултета по класически и нови филологии и уточнява, че всеки преподавател взима заплатата си в замяна на задължението да влезе в час 9 пъти през всяка седмица от семестър, ако води семинарни занятия, и 5 пъти, ако чете лекции. Много преподаватели имат много по-голям хорариум, но допълнително (и то не особено щедро) могат да се заплащат само часовете в магистърски програми. "Това положение означава, че за да се издържат, преподавателите трябва да работят и извън СУ, понякога на още няколко места", заключва д-р Няголов, което пък води до по-малка ангажираност в университета. "Настоящата система поставя на равно ниво колеги, значително различаващи се по отношение както на преподавателска натовареност, така и на научни занимания", коментира и д-р Вяра Калфина от Философския факултет. Според нея е необходимо да се уточнят критерии за качество и да се въведе диференцирано заплащане според научната и преподавателската активност.
Физикът Генко Генов добавя, че привличането и запазването на качествени учени и преподаватели, включително чужденци и българи, учили и специализирали в чужбина, може да стане освен чрез подходящи финансови стимули и възможности за научна работа, и през добре подготвена администрация, която да им е в помощ при кандидатстването за проекти например. "Важно е да се стимулират завършващите докторанти да правят постдокторантура в чужбина след завършване, а не веднага да заемат постоянни позиции като главни асистенти", смята още д-р Генов, защото така те могат да подобрят квалификацията си, да създават контакти с научни групи и да пренесат опит в България
"Трябва да търсим начин да печелим чрез нашата дейност", смята доц. Александър Николов от Историческия факултет. Той дава пример с въвеждането на програми на английски език, както и на възможност университетите да могат да създават фирми и през тях да предлагат продуктите си, за което обаче е нужна законова промяна. В момента освен това дори и факултетът да има някакъв приход, много малка част от него отива за съответното звено. Университетът трябва да се научи и да рекламира както образователните си програми, така и научните си продукции.
Адекватно финансово-стопанско управление
Дори и да се промени начинът на субсидиране на висшето образование, финансовата криза няма да може да се преодолее без нов модел на управление на университета. Група преподаватели от различни факултети на СУ, които инициираха дискусия каква реформа е необходима, настояват за разделяне на административния и финансовия мениджмънт от управлението на научните и образователните процеси и въвеждане на нова мениджърска длъжност. Това трябва да мине през промяна на Закона за висшето образование, който в момента делегира цялата отговорност на ректора.
Трябва да се установят реалните приходи и разходи на университета, а след това и да се оптимизират, включително с намаляване броя на новоприетите студенти, смята проф. Панайот Карагьозов, доскоро декан на Факултета по славянски филологии. Колегата му от Геолого-географския факултет доц. Филип Мачев допълва, че спешно е необходима "реорганизация на централната администрация, която е раздута като балона на Баумгартнер и много често е тромава и нискоефективна". Освен това има нужда от контрол над фирмите доставчици по обществените поръчки, чиито доставки често не отговарят на договорените в търга, смята доц. Мачев. (Преди избора на нов ректор "Капитал" изпрати въпроси до деканите на всички факултети на СУ за това кои са необходимите реформи и как се развива обучението в техните звена. Мненията на всички отговорили можете да прочетете в този текст.)
Нови учебни програми
"Задължителна е промяната на учебните планове, които са правени с идеята да се осигурят достатъчно часове на щатните и хоноруваните преподаватели", категоричен е проф. Димитър Денков, декан на Философския факултет. Проф. Панайот Карагьозов също отбелязва, че бакалавърските и магистърските програми трябва да са съобразени с нуждите на студентите и пазара, а не с наличния преподавателски състав. Важна роля тук играе и бизнесът, който трябва да участва по-активно в практическата подготовка на студентите и докторантите.
Време е Софийският университет да разпознае електронното и дистанционното обучение. Вече дори най-престижните висши училища по света предлагат онлайн курсове, някои от които безплатно, а интересът към такива нараства постоянно. Това е начин университетът да влезе и на полето на ученето през целия живот и да разшири целевата си група от обучавани.
Администрация, която помага, а не пречи
"Всички тези студентски книжки, протоколи, книги, цялата тази бумащина прави СУ да прилича на картина на австро-унгарска бюрократична машина, някаква гигантска митница в Средна Европа, нещо като машина за наказания по Кафка", написа преди няколко седмици в "Дневник" д-р Стефан Попов, директор на фондация "РискМонитор" и преподавател в СУ. И допълни: "Ако се съберат часовете пропиляно време по този процедурен ред, убеден съм, че ще се получи ресурс за още един университет." На фона на съвременните технологии административните процеси в най-голямото висше училище наистина звучат абсурдно. В университета съществува система за управление на студентската информация (СУСИ), но тя се използва рядко, при това само като допълнение към хартиените процедури. Макар на пръв поглед да изглежда като второстепенен проблем, сблъсъкът с тези неуредици пречи както на преподавателите, така и на студентите, които, вместо да влагат усилията си в академични дейности, попълват формуляри. Затова работещата администрацията може да направи престоя им в университета значително по-лек.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.