За небостъргачите и политиката*

Инвестицията ще е на стойност 1 млрд. евро, които ще осигурят 4 небостъргача (3 жилищни и един офисен), хотел, мол и редица забавления около централно разположена изкуствена лагуна. Лагуната ще има и плаж. Проектантите от Benoy (мултинационално архитектурно студио с офиси от Лондон през Абу Даби до Сингапур) обясняват, че всеки елемент от комплекса е с уникален дизайн именно, за да се подчертае органичната еволюция на София като град.

Така.

Ако всичко по-горе ви звучи и изглежда смешно до абсурдност, грубо като намеса и oh-so-2008, прави сте. Но ако си мислите, че е незаконно и че има причина да не се изпълни, грешите.

Общият устройствен план на София или "Градът на капитала"

(една вметка за неархитекти) Сега действащият Общ устройствен план на София беше приет през 2009 и представлява карта с цветни петна, която се зумва бавно и изисква Flash и много търпение. Тези цветни петна са кодирани със съкращения, които всъщност обозначават типа градска зона (център, жилищна, промишлена) и какво може да се строи там (ако сте много любознателни, този линк ще ви помогне да блеснете пред колегите си неархитекти).

Има едно ключово съкращение СМФ или "смесена многофункционална зона". Любознателните, проследили линка от по-горе, вече са видели, че "чистото" СМФ е зона, в която ограничения за кота корниз няма, а строителните показатели са много високи (с две думи може да се построи много на малка площ и да, може да има небостъргачи). Още по-любознателните може би са преодолели отвращението си към Flash-а, върнали са се на онази карта и са осъзнали, че тези СМФ зони, оцветени в бледолилаво, фланкират всички по-големи булеварди в София, включително и в широкия градски център, обхващат всички бивши промишлени райони, местата около гарите, старите трамвайни релси и депа.

Така изглеждат СМФ зоните в груба извадка от Общия устройствен план на София Преглед на оригинала

В тази връзка проектът на Гаранти Коза е напълно логичен и законен и представлява нормална частна инвестиция на частен терен в зона, която не нарушава стария градски център.

Сега искаме хубаво да се вгледате в картата и да осъзнаете на колко още места това може да се случи. И да няма учудени, когато районът около Гара Пионер например започне драстично да се променя. Или най-накрая вдигнат онзи небостъргач на мястото на тенис-кортовете на Кемпински. И нали вече ви е ясно кой и как разреши онези чудовища до НДК.

Обяснено кратко и просто: Общият устройствен план на София е заченат и роден в годините на строителен бум с презумпцията, че (високо) строителство, офиси, молове и небостъргачи покрай големите софийски булеварди са добро нещо за хората. Че развиват града и икономиката и повишават качеството на живот. Това е общият устройствен план на един бъдещ "град на капитала".

Ян Гел и "градът за хората"

В края на май пък стана ясно, че датският архитект и общественик Ян Гел ще идва в София, ще изнесе лекция, ще се срещне с новата софийска градска администрация и ще представи книгата си "Град за хората" (Cities for People, 2013).

Защо е важен Ян Гел? Защото е говорител на една нова позиция за развитието на градовете, а именно поставянето на нуждите на хората в центъра на решенията за бъдещето (нова, нова, колко да е нова, поне от средата на миналия век е, но е добре, че достига вече и до нас). Тази позиция, ясно ви е, защитава малкия мащаб, пешеходното и велосипедното движение, местния колорит, човешката среда, зеленината и изобщо малките неща, които правят един град различен и уникален отвъд крупните, централно планирани строителни проекти, транспортни артерии, кръстовища и небостъргачи. Майката на тази позиция е американската активистка Джейн Джейкъбс и отново по-любознателните могат да хвърлят око на полезен текст за тези двама градски герои. Или пък да си купят този комикс, който обяснява всичко нагледно.

Градът на капитала и градът за хората

Тук се сблъскваме с логичния въпрос дали проекти като гореописания на Гаранти Коза влизат в противоречие с омайните слова на градските активисти, които казват, че ние, хората, сме най-важни в един съвременен град. Може и трябва ли да бъде регулирана законната частна инвестиция само защото е голяма и грозна и нарушава завинаги характера на града? (Имайте предвид, че ние сме от хората, които започват да се чешат неистово навсякъде само като чуят думата регулация)

Не опира ли пак всичко до морал и просто до по-добра архитектура?

Докато се чудите как да отговорите на горните въпроси (а лявото и дясното у вас влизат в ръкопашен бой), ще ви разкажем една история от Белград.

Ne da(vi)mo Beograd

Районът около жп гарата в Белград (помпозна неокласицистична сграда от края на 19 век) е позападнало място, видяло и по-добри дни. Има изоставени сгради, сергии с гаден фаст фуд и, до миналото лято — тълпи бежанци, които спяха в градинките. На един хвърлей обаче са брегът на река Сава и най-якото място в Белград в момента — кварталът Савамала, събрал в постиндустриалната разруха най-добрите барове, клубове и дизайн точки в града.

Събитие от ежегодния Mikser Festival, който се провежда в Савамала

Mikser House, центърът на дизайн живота в квартала

KC Grad, друго яко място там

Като цяло районът преживява класически bottom-up development като заведенията, културните фестивали и галериите около Бранковия мост постепенно го възраждат и водят след себе си активен културен и нощен живот, нови дизайн хотели, ко-уъркинг пространства и все повече готини хора. С две думи, супер място е Савамала.

Призракът на Савамала е най-известният герой от множеството графити там Преглед на оригинала

През 2012 г. Александър Вучич, днес министър-председател, а тогава вицепрезидент на Сърбия, обявява грандиозен план за възстановяване на точно този крайречен район, преместване на гарата и мащабно строителство на офиси жилища, небостъргачи, променади и всякакви екстри на цивилизацията.

Проектът е наречен Belgrade Waterfront

Инвестицията е в размер на 3 млрд евро, инвеститорът е леко сенчестата компания Eagle Hills, регистрирана в Абу Даби, а сръбското правителство осигурява терените, формалностите и пълната подркепа за осъществяването на този проект "от национално значение", който "ще възроди западналите части на града, ще доведе пресни капитали и ще отвори нови работни места". Проектът е наречен Belgrade Waterfront, общият устройствен план на града е променен, за да отговори на нуждите му, а строителството на първа фаза започва през 2015 година.

2016. Графитите на Савамала постепенно отстъпват на новото строителство, а знамената на Belgrade Waterfront се веят навсякъде в квартала Фотограф : Ne da(vi)mo Beograd

Фотограф : Ne da(vi)mo Beograd

Междувременно жителите на Белград се самоорганизират и създават независимата организация Ne da(vi)mo Beograd, която ясно обявява целта си: "да се спре деградацията и разграбването на Белград от името на мегаломански градски и архитектурни проекти, особено такива като Belgrade Waterfront".

Чий град? Наш град!

Сърбите са емоционални хора, знаете, и не си поплюват. Ne da(vi)mo Beograd пишат, говорят, правят акции, а напоследък и изключително активни протести, събиращи много хиляди хора, които протестират пред Народното събрание, по улиците на Белград, блокират кръстовища и тунели и навсякъде носят със себе си гигантска жълта надуваема патка, която се е превърнала в символ на съпротивата срещу Belgrade Waterfront (на сръбски "патка", освен водоплаваща птица, значи същото неприлично нещо, както и на български).

Протест през април 2016г. Фотограф : Ne da(vi)mo Beograd

И прословутата патка. Фотограф : Ne da(vi)mo Beograd

Когато бяхме в Белград в началото на юни попаднахме на един от тези протести. Събота следобед, започваше да вали, а хиляди хора се трупаха пред белградската Скупщина. Имаше млади (от т.нар. "умни и красиви"), имаше възрастни архитекти и градостроители, които обясняваха на микрофона как такива проекти завинаги прецакват силуета на града, имаше тук-там дори националисти и антиглобалисти. Имаха много як и лесен за скандиране лозунг: "Чий град? Наш град!".

Лозунгът Фотограф : Ne da(vi)mo Beograd

Лицата на протеста Фотограф : Ne da(vi)mo Beograd

Патката вече е станала лого Фотограф : Ne da(vi)mo Beograd

В крайна сметка, гледаме, протестите ескалират, набират все повече хора и изумителното е, че започнали като чисто архитектурни, са на път да се превърнат в политически (викове "Оставка!" по адрес на Александър Вучич се чуваха и в началото на юни).

Протестът на 26 юни 2016г. Фотограф : Ne da(vi)mo Beograd

Протестът е затворил тунела към Стария град Фотограф : Ne da(vi)mo Beograd

а лозунгите "Оставка" стават все повече Фотограф : Ne da(vi)mo Beograd

За капитала, морала и добрата архитектура

Тук се връщаме обратно на въпроса: имаме ли право да регулираме и протестираме срещу законни частни инвестиции, на частни терени, разрешени от Общия устройствен план само защото са големи като мащаб, лоши като архитектура и далеч от представата ни за "град за хората"?

Ами всъщност да. И не защото частните инвестиции трябва да бъдат контролирани, а походът на капитала спрян (ние вярваме в съзидателната сила на частната инвестиция от все сърце). А защото всичко опира до качество на предложената архитектура, до чувствителност на урбанистичната намеса към заварената среда, до прост, демодиран професионализъм. До една по-добра архитектура.

***

Само отбелязваме, че през 2009 г. Ян Гел гостувал в Белград заедно с архитект Даниел Либескинд, за да представят общия си проект за Luka Beograd (City on Water), аналогичен на Belgrade Waterfront проект за развитие на районa около бреговeте на Дунав и старото пристанище. Проектът в момента е замразен (за щастие).

Проектът на Гаранти Коза в Младост или т.нар. "Гранд Каньон"