Какви, къде и колко небостъргача са нужни на София

Изкушението да коментирам събитията по-комплексно не е от вчера. Преди 8 години сп. "Архитектура" ме покани да бъда гост-редактор за два броя (І и ІІІ от 2008 г.), посветени на небостъргачите. Там инженери, архитекти и моя милост в подробни и противоречащи си материали разчепкаха темата заедно с обзор на тогавашните световни небостъргачески прояви. Там беше казано всичко, което обществото имаше смисъл да научи за небостъргачите, за да ги преценява и обсъжда мотивирано. Малцина са ги чели. Осем години са нищожен срок, за да се променят обществените нагласи, но промяна все пак има.

Композиционно безлично

От една страна, обществото и медиите престанаха "да се гордеят" и да се радват на всяка придобивка в архитектурата и инфраструктурата, от друга страна, градоустройството на София претърпя необратими промени. Наложи се окончателно фактът, че високите сгради на София ще са разположени дисперсно и в самота, а не групирани в обособени центрове, както е по света.

Метромрежата придоби окончателен вид, който с всичките си недостатъци доказва тенденцията да обслужва преди всичко дисперсните инвестиции, отколкото интересите на града. По принцип моите очаквания са, че разпиляното положение на значителен брой работни места ще натовари равномерно транспорта, ще породи балансирано качество на града в отделните му части – все пак може да е за хубаво... макар композиционно безлично. Интересен експеримент!

Така че небостъргачите на София няма да са навръх "Лозенец", "Слатина" и "Коньовица" (както предлагах настойчиво, докато имаше смисъл), няма да са дори по "Западното направление" (по бул. "Тодор Александров"), каквито бяха намеренията на ДАГ. Ще са навсякъде, където бизнесът поиска и общината разреши. Често в неправдоподобно малки парцели, без изгледи за пълноценно собствено паркиране (както го иска законът), но за щастие там, където сянката им ще пада върху търговски сгради – те не са толкова уязвими като жилищните. Точно такъв е случаят на "Хладилника" и при "Форт Нокс". Берекет версин!

За архитектура още не се говори

Как стои въпросът с естетиката (силуетът на столицата, гледката към Витоша) и екологията (препречването на витошкия фьон)? Ами... не стои. И тук имам добра новина. Всяка сграда (дори много високата) в подножието на планината не печели... авторитет, а именно той е главната мечта на инвеститора. Така че при сравнение с планината коя да е сграда ще изглежда малка.

Ако сградите са красиви и умни, те ще стоят прекрасно и на фона на планината – това може да се докаже много лесно с компютърни изображения и анимации, стига да са направени коректно.

Новото обговаряне на темата ще има резултат, ако противниците на "архитектурните мастодонти" обновят и избистрят своите позиции до момента, когато ще се говори конкретно за функция, конструкция, образ и цена, а не само от позицията харесва ми/не ми харесва.

Досега, вече четвърт век и най-вече в периода на строителния бум, бяха представени проекти (някои реализирани) не само за високи сгради, а за всякакви, където архитектурата в четирите си ипостаса - функция, конструкция, форма, цена, не беше защитена адекватно и безобразия немалки бяха построени...

Днес, когато строителните инициативи в столицата отново са на дневен ред, не е излишно да преценим всички за и против високите сгради (не само за небостъргачите) с надеждата, че полека-лека умните решения ще бъдат превърнати в закони, които всички (в това число администрацията) спазват... Колкото за архитектурата като такава, още не се говори, а би трябвало. Предварителните условия във връзка с мястото, съдържанието и големината лидират в общественото съзнание и е време това да се изживее.

Къде, какво и колко голямо - решава властта под натиска на олигархията. Това може да се промени само през революция и последваща диктатура. "Как" е въпросът, на който би трябвало да отговорят архитектите. Аз като архитект, ако журито, обещано от обявителя, ми се види свястно, ще участвам. Дали журито ще направи всичко възможно да премира по някакъв начин фаворита на администрацията или направо арх. Диков (все трябва да са си обещали нещо) не искам да знам. По-важният въпрос в момента е ще изберат ли сграда, която е добра архитектура, или тя пак ще бъде избрана във връзка с извънсъзтезателни връзки...

Категорично казах в началото, че съм против високите сгради в София по принцип. Имам основателна причина да мисля, че тук, сега и в близко бъдеще те не са нужни. Място има в изобилие за всички градски функции, дори ако броим само наличното количество сгради за събаряне. Но след като високи сгради все пак ще има, да се погрижим да станат максимално добри – това вече е наша, на архитектите работа.