Европа започва да проглежда за проблемите на България

Същественото в предлаганата резолюция за България е, че тя не само прави каталог на проблемите, но дава и оценка на тяхната сериозност, при това в ясен политически и обществен контекст. Документът посочва ясно корупционните скандали по върховете на властта и иска разследването им, а също и изразява солидарност с протестите за справедливост и демокрация. Точно оценката и политическият контекст липсват на докладите по новия механизъм за върховенството на правото - това почти единодушно заявиха изказалите се в четвъртък депутати. Докладът се оказва един опис, гола констатация на факти, коментираха много от участниците в дебата.

"Тези доклади приличат на информативни бюлетини. Те са напълно верни, но по никакъв начин няма оценка в тях" Елена Йончева

Ние очакваме този механизъм да се превърне в механизъм на превенция, бе заявката пък на Малин Бьорк от левицата.

Подкрепата на проекта за резолюция за България, която в комисията бе одобрена с 35 гласа "за", 30 "против" и един "въздържал се", е сериозен обрат, особено предвид нейния остър тон. Подобна резолюция се гласува за държави в критично положение, коментира наскоро евродепутатът Елена Йончева, която всъщност поде инициативата за това. "На 26 май т.г. направих предложение да започнем работа по резолюция за върховенството на закона в България на среща с председателя на комисията LIBE Лопес Агилар. Искам да благодаря на всички колеги, които застанаха зад нея и работиха, за да я има. Тя стана възможна и благодарение на гласа и силата на българските граждани, които излязоха в защита на страната ни" - това написа Йончева снощи в профила си във Фейсбук.

Проектът на резолюция е изготвен от председателя на LIBE - испанския евродепутат Хуан Фернандо Лопес Агилар. (Пълния текст на проекторезолюцията можете да видите тук.)

Хуан Фернандо Лопес Агилар е председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) на Европейския парламент, член на групата на социалистите и демократите Фотограф : DAINA LE LARDIC Източник: @EU_ScienceHub

Очаква се резолюцията да бъде дискутирана в европарламента в понеделник, 5 октомври, а гласуването ще е на 8 октомври. Самият факт на нейното съществуване показва, че в европарламента вече има среда за дебат на проблемите с демокрацията в страната.

Контекстът

През последните години се съобщава за нарастващи злоупотреби със средства на ЕС в България, а през последните месеци българските граждани станаха свидетели на много твърдения за корупция на високо равнище.

През последните месеци българските граждани станаха свидетели на много твърдения за корупция на високо ниво, включително замесващи пряко премиера министър

В този контекст се споменава и че международните медии съобщават за възможни връзки между престъпни групи и публични органи в България. Тези разкрития доведоха до големи демонстрации и протести на гражданското общество, продължаващи повече от три месеца, в рамките на които се настоява за справедливост, зачитане на върховенството на правото, оставка на правителство и на главния прокурор, както и незабавни парламентарни избори. Протестите се посрещат с несъразмерно насилие от правоприлагащите органи. На фона на всичко това се стигна до пет подадени министерски оставки - първо на министърите на вътрешните работи, на финансите, на икономиката и на туризма от юли 2020 г., а в края на август - от министъра на правосъдието. Съществуват сериозни опасения по отношение на борбата с корупцията в България, а според данни на Евробарометър от декември 2019 г. 80% от българите смятат, че корупцията е широко разпространена в страната, а 51% намират, че тя се е разрастнала през последните три години. Положението със свободата на медиите в България се влошава, според класацията на "Репортери без граници" (RSF) България е на последно място сред държавите - членки на ЕС, по този показател.

"България все още има много институционални недостатъци, особено свързани до независимостта на съдебната власт"

Продължава неизпълнението на решението по делото "Колеви срещу България", поставящо въпроса за липсата на механизъм за отчетност на главния прокурор и ефективно разследване на данни за престъпления, извършени от него.

Многократно в документа се посочва необходимостта българските власти да се съобразяват с препоръките на Венецианската комисия, решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и другите органи на Съвета на Европа.

Всяка конституционна реформа трябва да става след задълбочен дебат

По повод на предложението за свикване на Великото народно събрание с цел приемане на нова конституция се подчертава, че всяка конституционна реформа трябва да бъде обект на задълбочен и приобщаващ дебат и след подходящи консултации с всички заинтересовани страни, особено гражданското общество. Такива промени трябва да бъдат приети с възможно най-широк консенсус, се казва в документа. Отбелязва се, че на 18 септември председателят на парламента е изпратил искане до Венецианската комисия (ВК) за становище по конституционния проект.

Прибързаното законодателство и ниското доверие в парламента

В документа се изразява загриженост за практиката на прибързано приемане на закони, внесени от управляващото мнозинство, често без съответен дебат или консултации със заинтересовани страни. Отбелязва се много ниското обществено доверие в Народното събрание, както и въведените наскоро ограничения за достъпа на журналисти в сградата на парламента, което намалява възможностите за медиен контрол върху работата на законодателната власт.

Изразява се загриженост, че българският парламент приема промени в Изборния кодекс седем месеца преди провеждане на редовните парламентарни избори, въпреки стандартите на ВК и ОССЕ, че такива промени не бива да се правят поне година преди избори.

Системни проблеми в дейността на ВСС и безконтролния главен прокурор

Системни проблеми в дейността на съдебната система, идентифицирани в решения на ЕСПЧ и Венецианската комисия, остават нерешени, по-специално проблемите със статута и дейността на Висшия съдебен съвет и липсата на ефективни механизми за отчетност и контрол върху работата на главния прокурор, се отбелязва в проекторезолюцията. Отново се настоява българските власти да спазват стриктно практиката на ЕСПЧ и препоръките на Венецианската комисия и GRECO във връзка с ВСС, статута на главния прокурор и необходимостта за осигуряване на независимостта на съда. В този контекст се споменава дебатът в българското общество за фигурата на главния прокурор, изразените навремето опасения по отношение на процедурата за номинация на Иван Гешев, както и протестите срещу избора му в края на м.г.

По-нататък в документа се сочи, че до момента има над 45 осъдителни решения на Европейския съд на правата на човека специално във връзка с проблема с неефективното разследване на престъпления, което сочи за системен проблем. Изразява се загриженост за спазването на процесуалните права на задържаните и обвиняемите.

Неефективна борба срещу корупцията и корупционните скандали

За пореден път в резолюцията се повтарят познатите констатации за продължаващата липса на разследвания на корупция на високо равнище и на осезаеми резултати в противодействието й. Корупцията, неефективността и липсата на отчетност продължават да бъдат всеобхватни проблеми в съдебната система и общественото доверие в съдебната система остава ниско поради усещането, че магистратите са податливи на политически натиск и не въздават равнопоставена справедливост. На фона на всичко това се отбелязва необходимостта от провеждане на сериозни, независими и активни разследвания и постигане на резултати в областта на борбата с корупцията и прането на пари, а в този контекст се изброяват актуалните корупционни скандали на високо ниво - аудиозаписите от лятото на т.г., "Апартаментгейт", къщите за гости, "Танкер гейт"(скандала с либийския танкер), "Росенец", твърденията на незаконен трансфер към Банката за развитие и други по-малко известни случаи на проблеми с върховенството на закона.

В документа се приветства създаването на нова единна агенция за борба с корупцията - КПКОНПИ, но се призовават българските власти да гарантират, че тя е състояние ефективно да управлява широките си правомощия, включително по предотвратяване, разследване и конфискация на активи.

Силна загриженост за свободата на медиите

В резолюцията се отделя значително място на сериозното влошаване на свободата на медиите в България през последното десетилетие и се призовават българските власти да насърчават благоприятна среда за свобода на изразяване, по-специално чрез увеличаване на прозрачността на собствеността върху медиите, предотвратяване на прекомерната концентрация на медийната собственост и разпространителските мрежи; отмяна на наказателни разпоредби относно клеветата. Подчертава се необходимостта да се направи съставът и мандата на Съвета за електронни медии по-независими. Изразява се загриженост за продължаващата практика да се оказва влияние върху медиите чрез преференциалното разпределение на средствата на ЕС за проправителствени медии. Защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото се казва там. Категорично се осъждат случаите, при които критични към правителството журналисти стават цел на клеветнически кампании.

Реч на омразата и дискриминация, проблема с Истанбулската конвенция

Много внимание се отделя и на системните проблеми с речта на омразата, включително от политици на високо ниво, проявите на дискриминация и враждебност срещу роми, жени, ЛГБТИ и други малцинствени групи. Призовават се властите ефективно да разследват такива престъпления, както и да продължат решителните мерки за подобряване общото жилищно положение на ромите, да изкоренят образователната сегрегация на деца от ромски произход, да се спрат целенасочените полицейски операции в ромски квартали по време на пандемията.

Настоява се българските власти да внесат промени в Наказателния кодекс, като престъпленията от омраза да обхванат и случаите, основани на сексуална ориентация, полова идентичност и изразяване и сексуални характеристики.

Специален абзац е отделен за решението на Конституционния съд от 27 юли 2018 г., с което бе обявено, че Истанбулската конвенция противоречи на българската Конституция, което предотвратява ратифицирането на конвенцията от България. Изразява се дълбока загриженост от продължаващия негативен и неверен публичен дискурс по отношение на конвенцията, който се дължи на широко разпространена дезинформационна кампания, проведена от няколко медии с предполагаеми връзки към правителствени и опозиционни партии и с особено тревожното участие на политици и политически партии, представени в парламент. Коментира се негативният ефект на всичко това върху нерешените проблеми с домашното насилие и насилието, основано на пола в България, което се е засилило по време на пандемията.

Отбелязва се тревога за депортирането на членове на турската опозиция, извършено в нарушение на международни договори и решения на българските съдилища.

"Подчертава необходимостта българското правителство, в сътрудничество с Комисията, да осигури по-строг контрол върху начина на изразходване на средствата на Съюза и незабавно да отговори на опасенията, че парите на данъкоплатците се използват за обогатяване на кръгове, свързани с управляваща партия".

Проектът предлага на ЕП да потвърди позицията си по предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за защита на бюджета на Съюза в случай на генерализирани недостатъци по отношение на върховенството на закона в държавите-членки, включително необходимостта от защита на правата на бенефициерите и призовава Съвета да започне междуинституционални преговори веднага щом това е възможно.