Профилирането в 11 и 12 клас огрaничава обучението по естествените науки

Първите резултати показват масови групи по информационни технологии и чужди езици и остър недостиг при естествените науки. Именно те обаче са в основата на STEM образованието (наука, технологии, инженерство и математика), на което държавите разчитат за своята конкурентоспособност в XXI век.

В някои училища е възможно да не се съберат групи по физика, химия или биология за XI и XII клас. Пред "Капитал" учители поясниха, че обучението по двата профилиращи предмета в XI и XII е много изискващо и при предмети като химията и биологията се доближава до университетско ниво, затова учениците често са склонни да избират по-ненатоварващи ги варианти. В София например училищата, в които са се събрали групи по профилиращ предмет "Физика и астрономия" във втори гимназиален етап, се броят на пръсти.

"Програмата в XI и XII клас е напрегната, но сравнено с биологията и химията, физиката е устроена по-нормално. При един-единствен планиран час по експериментална физика обаче е много трудно да се провеждат лабораторни измервания. Въпрос на училищна политика е дали да се дадат допълнителни часове. Иначе последната година дори виждам по-висок интерес към профилиращите часове по наука - остават подбрани деца с интерес", каза пред "Капитал" дългогодишна учителка по физика в частно училище в столицата.

Проблемът според нея обаче са часовете по физика между осми и десети клас: "Нивото е ужасно ниско - те не могат да претоварват учениците. В 9 и 10 клас трябва да се увеличи броят на часовете по природни науки, тъй като децата просто се побъркват, или да се намали значително съдържанието и после в профилите да се наваксва. Изключително много съдържание е наблъскано в изключително кратко време." Същевременно именно между VIII и X клас се прави изборът на профилиращи предмети за последните два класа. Това обяснява защо във втория гимназиален етап по точните науки продължават много по-малко деца, а в някои училища не се формират групи.

Липса на информация

Новата система означава, че учениците от много по-рано трябва да са наясно какво ще искат да учат по-нататък и ако в собственото им училище не се сформира група по желания предмет, да потърсят друго училище. "Реално не е рентабилно да има група с 1, 2, 3, 4, даже и с 5 деца. Преди време оптималната група в XI и XII клас беше 12 деца, тъй като това са много часове и за тях учителят трябва да покрие определен норматив", обяснява Диян Стаматов и добавя, че в държавните училища самият сграден фонд не позволява наличието на прекалено малки групи за профилиращи предмети. Така по новите програми желанието на ученици да учат даден предмет зависи от това дали достатъчно техни съученици също желаят да го изучават.

"Действително някои деца са приети в някое езиково училище след 7 клас, успешно и щастливо са завършили 8, 9 и 10 клас, тяхната преориентация по отношение на профилите възниква като проблем за самите семейства, защото, първо, няма места за желаните профили в други училища и, второ, в момента почти няма база информация, която родителите да ползват, къде би могло все пак да съществува такава паралелка за дадения профил, за която биха могли да искат специално разрешение било от МОН, било от РУО да се запишат там", коментира той пред "Капитал".

В момента просто липсва популяризирана информация, на базата на която децата и родителите да взимат решения.

Ще се промени ли нещо в кандидатстването в чужбина?

Учениците, които не успеят да запишат желаните от тях профилиращи предмети, се страхуват, че след това може да са възпрепятствани и в кандидатстването си в чужди университети. "Като образователни консултанти се сблъскваме с подобни казуси в последно време. В такива случаи насочваме кандидат-студентите към университети и държави, в които могат да компенсират липсващия профил с допълнителен изпит", каза Полина Жечева, старши консултант за висше образование в чужбина и треньор за кариерна ориентация в "Интеграл". Според нея новите учебни програми и профили са добра идея и реформа в правилната посока, която обаче ще отнеме време и прави ориентацията на учениците изключително важна на ранен етап. "Реформата дава на учениците задълбочено обучение по конкретни предмети в последните две години, като по този начин те ще получат в училище нужните знания, вместо да наваксват самостоятелно с допълнителни частни уроци. Въпросът е в предварителната ориентация и консултация в ранен етап, добрия подбор на профил и, разбира се, възможността на училищата да осигурят кадри, които да подготвят учениците", смята тя.

Според образователното министерство няма проблем в чужбина да се кандидатства и с изучаване на даден предмет до 10 клас, като физика например. "Обръщаме внимание, че предметът физика и астрономия се изучава като общообразователен предмет в първи гимназиален етап по ЗПУО с общ хорариум от часове по-голям от изучавания по стария закон (Закон за народната просвета), следователно няма повод за притеснения, че учениците биха били ощетени при кандидатстване в чужди университети, що се отнася до хорариума. Още повече че в отделни образователни системи предметът е част от природни науки и не се посочва с отделен хорариум", заявиха от пресцентъра на ведомството на въпрос от "Капитал".

Потенциалният проблем не се ограничава и само до ученици, които не са успели да получат профила, който искат. В XI и XII клас се изучават силно намален брой предмети. "Сертификатът, който иска един от университетите, който дъщеря ми си е харесала, изисква предмети в "горния гимназиален етап", които тя няма как да има накуп - математика, физика, първи език, втори език, обща география, която са я приключили в 10 клас, или философия, и трети език, за който с тези два часа немски тя няма да набере хорариум. Кой ще уведоми тези чуждестранни университети за промяната в българската програма навреме обаче?", пита майка на дете в столична гимназия.

Ограничаващ ефект?

В сегашната си форма профилите в XI и XII клас залагат на тежка специализация в няколко масово предпочитани профилиращи предмета и практически липса на избор за обучение по други. Стаматов припомня за дългогодишната ситуация с професионалните училища - те дават възможност на завършилите ги да упражняват дадена професия, но тежкото специализирано обучение в 11 и 12 клас ги оставя без възможност по-нататък да кандидатстват по някоя друга специалност - медицина например, тъй като химия и биология не се изучават в нито една професионална гимназия във втори гимназиален етап.

"Новата учебна програма създава известна ограниченост по отношение на избора и вероятно една сериозна редакция е допустимо да бъде направена след следващата година, когато ще се види колко масов е този казус", смята той. Догодина сегашните единайсетокласници ще държат матури, съобразени с новите профили, и ще може да се видят първите резултати от новата мярка.