Парите за образование: Повече е добре, но по-важно е за какво

Парите за образование в България и Европа

Поглед към бюджета за образование сега показва, че България вече се доближава към средноевропейските стойности - през 2018 г. за това перо са отделяни 3.5% от БВП, докато през 2021 г. делът вече е 4.3% при средно 4.8% за ЕС, а през 2022 и 2023 достига 4.5%. Ръстът идва най-вече от рязкото увеличение на учителските заплати в последните години - важна крачка, която икономистите от ИПИ смятат за необходима.

Разбивката на този бюджет сочи, че средствата в училищно образование в България също вече са по-близо до средните в ЕС като дял от БВП (виж графиката), след като дълго време изоставаха. Последните няколко години разходите към училищата се увеличиха с 0.5-0.6% от БВП, т.е. структурно изпреварват останалите бюджетни сфери. Все пак в разпределението още има известен дисбаланс - средствата за прогимназиална и гимназиална фаза са значително повече от тези за началното и предучилищното образование (същото е и в Румъния). В средноевропейския случай те са приблизително по равно, а в някои скандинавски държави като Швеция и Дания е точно обратно. "Това е въпрос на подход и приоритети - къде считаш, че постигаш най-голям ефект за всеки вложен лев, в кой етап е най-важно да се насочат усилията", казва Лъчезар Богданов.

Той обаче прави две уточнения към тази макробюджетна картина. "Първо, номиналният размер на разходите е важен - някои инвестиции в образованието струват еднакво много навсякъде, независимо колко е БВП, а нашите номинали са по-ниски в сравнение с други европейски страни. И второ, когато имаш системен проблем - какъвто изглежда, че ние имаме, то решението му вероятно изисква да вложиш повече средства и усилия - вместо да се успокояваш, че си в златната среда", казва той.

Колко повече е въпрос, чийто отговор е свързан с ред други неща.

В какво (може) да се вложат средства

Капиталовите разходи в образователната система са почти изцяло по европейски програми и големите инфраструктурни проблеми като ремонтите на сградите и енергийната ефективност вече са в голяма степен решени. В Плана за възстановяване са заложени и щедро средства за създаването на т.нар. СТЕМ кабинети, припомнят експертите на ИПИ.

Що се отнася до бюджетните средства, то над 80% от тях отиват за заплати на учителите, които бяха ударно повишени в последните няколко години. Богданов и Георгиева са съгласни, че тази инвестиция е важна, защото е свързана с мотивацията на учителите, от които в огромна степен зависи качеството на образованието. "Аз подкрепям дори да продължи още известно време изпреварващо увеличение на учителските заплати спрямо средните за цялата икономика, плюс да има някаква бонификация за педагогическите специалности в университетите, така че да се привличат качествени учители. Но заедно с това да има и добра контролна система, която да стъпва на измерване на резултатите", смята Лъчезар Богданов.

Според Петя Георгиева една от големите промени, свързани с финансирането в системата, следва да е обвързването на средствата за училищата и учителите с качеството на образованието. От една страна, тази система трябва да "награждава" тези, които имат положителна добавена стойност в образователния продукт. Това не означава стимули за най-елитните училища, където са концентрирани само отличници, а стимули за тези, които успяват да подобрят нивото на един ученик, било то и да превърнат "двойкаджията в тройкаджия" - нещо на пръв поглед дребно, но то може да предреши дали този ученик в бъдеще ще бъде маргинализиран и безработен или не. От друга страна, подобна система трябва и да "наказва" тези училища и учители, при които има влошаване на резултати.

Но що се отнася до най-слабите училища, тези със системни проблеми и трайно много лоши резултати, то според експертите от ИПИ подходът трябва да е обратен - в тях трябва усилено да се инвестира и финансов, и кадрови и друг ресурс за определено време, макар това да звучи контраинтуитивно. "Задължително трябва да се прекъсне порочният модел, в който едни училища излъчват масово неграмотни хора много дълго време - в близо 30% от училищата в България средният успех е под 3!", казва Петя Георгиева.

Според тях може би най-голямото предизвикателство е да се разработи, остойности и финансира цяла палитра от гъвкави мерки, от които учители и директори да могат се възползват в търсене на решения за различните проблеми, които срещат. "Ниските заплати бяха проблем, който получи общо решение - вдигнаха се. Но не всички проблеми и не навсякъде имат общи решения. Може слабите резултати на едно място да са свързани с недостиг на учител, на друго - с лоша социална среда или с езиков проблем, на трето - с лош подход и нужда от обучение на учителите и т.н.", казва Лъчезар Богданов.

"Някои проблеми изискват индивидуална оценка и мерки - понякога те са свързани с пари, но друг път са нужни по-нестандартни и находчиви или индивидуални решения", добавя и Петя Георгиева.

Според тях ролята на експертите е именно да дефинират различните проблеми и да преценят нужния ресурс за решението им - ако трябва дори с набор от десетки отделни инициативи, вместо 2-3 големи национални програми. Увеличените възможности за финансиране и гъвкави решения обаче задължително трябва да бъдат следвани и от контрол над резултатите, а при липсата им - да има рестриктивни и коригиращи мерки, да се влагат допълнителни ресурси, ако те ще разрешат идентифициран дефицит или трудност в конкретното училище, смята Георгиева. "Ако нещата са непоправими, могат и да се сменят директори, могат да се закриват и сливат училища, това не трябва да е тема табу", казва икономистът.

Измерването на ефектите от инвестициите и корективните механизми са ключови. "В България това не е често срещано. Например, преди години бе наложен целодневен учебен ден с презумпция, че ще подобри резултатите и ще елиминира някои дефекти на семейната среда. Близо 6-7 години по-късно ние не знаем да има анализ дали тези резултати са постигнати, има ли нужда от адаптация в модела или от отмяната му и т.н.", казва главният икономист на ИПИ.

Многото може да е малко и обратно

Ако просто налеем пари в една система, без да сме си свършили добре подготвителната работа, най-вероятно няма да получим много различни резултати, обобщават икономистите.

По думите на Петя Георгиева основният проблем в България е, че администрацията не е достатъчно добре подготвена да управлява ориентирани към резултати бюджетни програми и затова и по-често се прилагат по-прости решения - като увеличението на заплатите, още повече че този подход изглежда и справедлив. Но по-високите заплати губят мотивационния си ефект след няколко месеца, сочат изследвания.

Много по-устойчиви са трудните решения - ресурс за различни мерки, особено в изоставащите училища, редом с ясни правила за какво са тези пари, какъв резултат се очаква от тях, как се измерва той, какви да са "наградите" и "наказанията" и т.н.

Размерът на този ресурс сам по себе си не е толкова важен, казва Петя Георгиева - можем да започнем с малко и да увеличаваме, когато виждаме, че работи, или да започнем с повече и да намаляваме, където не сработва. Важното е системата да създава стимул за учениците, така че не просто да бъдат в клас, но и да трупат реални умения и познания, стимули за учителите да подобряват представянето на своите ученици и стимули за директорите да търсят и прилагат решения за повишаване на качеството на образованието в своето училище.