Пазар на труда

Пазарът на труда се възстановява до нивата отпреди пандемията

Работната сила се свива, но не за сметка на прилив към неактивните, а по-скоро заради продължаващ спад на населението

През 2022 г. безработицата спада до 4.3% и доближава рекордно ниското ниво от 2019 г.

Васил Минков

През 2022 г. безработицата спада до 4.3% и доближава рекордно ниското ниво от 2019 г. © Надежда Чипева

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко

Заетите нарастват до 3150 хил. души през 2022 г., което представлява около 54.2% от населението на възраст над 15 години.
Безработицата спада до 4.3% и доближава рекордно ниското ниво от 2019 г.
С годините по-възрастните имат все по-голяма тежест в работната сила.

През 2022 г. пазарът на труда се възстановява до нивата си отпреди пандемията след преживения ковид шок две години по-рано. Безработицата спада до 4.3% и доближава рекордно ниското ниво от 2019 г., показват данни на НСИ. Заетостта също е в най-добрата си форма за последните две десетилетия. Числата обясняват защо напоследък на работодателите им е все по-трудно да намират служители, а възнагражденията растат с рекордни темпове.

Макар показателите на пръв поглед да чертаят положителна тенденция, под повърхността личат структурните проблеми с човешкия капитал. Като брой хора заетите са по-малко, отколкото през 2019 г., а търсещите работа също намаляват. Така цялостно работната сила се свива, но това не е за сметка на прилив към неактивните, а по-скоро е следствие на продължаващ спад на населението. Общата тенденция пък е, че с годините по-възрастните имат все по-голяма тежест в работната сила. За последните две десетилетия делът на работещите на възраст под 35 години намалява от близо една трета в началото на века до малко над 23% миналата година. Междувременно делът на работещите на над 55-годишна възраст за същия период нараства с около 10 пр. пункта.

През миналата година спрямо 2021 г. положителните развития на пазара на труда са както в проценти, така и в реално изражение. Търсещите работа са около 140 хил. души, което с 30 хил. по-малко в сравнение с предходната година. Заетите пък нарастват до 3 150 хил. души, което представлява около 54.2% от населението на възраст над 15 години (колкото през 2019 г. и е най-високия дял за последните поне 20 години). При заетите в трудоспособна възраст (15-64 г.) този дял също е рекорден и възлиза на 70.4%. Развитието през последната година отразява икономическото възстановяване след пандемията. Коронавирусът донесе трус на пазара на труда, който до голяма степен беше смекчен от мерките за запазване на работните места като 60 на 40. Безработицата продължи леко да нараства през 2021 г., но дори тогава остана под нивата от която и да е от годините преди 2018 г.

Разбивката по групи според образованието показва, че, както обикновено, най-ниска е безработицата при хората с висше и средно образование, като делът на търсещите работа при тях спада през 2022 г. Сред хората с начално или по-ниско образование обаче 25% са безработни, а делът дори нараства през последната година.

Отвъд динамиката, дължаща се най-вече на по-силната икономическа активност (българският БВП отчете реален ръст от 3.4% през 2022 г.), дългосрочните тенденции не са толкова положителни. Спрямо 2019 г., когато процентово безработицата и заетостта са на сходни нива, работната сила се свива с 85 хил. души, което е приблизително колкото населението на областен град като Плевен например. Парадоксално обаче хората извън работната сила също са намалели - с около 68 хил. души за последните 3 години. Това не е изненада предвид резултатите от преброяването през 2021 г., които показаха, че за десет години населението се е стопило с над 844 хил. души. Ако тенденцията се запази, прогнозите са, че работната сила ще намалее с около една трета до 2070 г., а липсата на кадри все повече ще затруднява бизнес активността и привличането и на чуждестранни инвестиции в страната.