Точният въпрос е: Готови ли са родителите да тръгнат децата им на ясла или градина

При вас сега са децата от новите поколения Z и Алфа. Как те възприемат предлаганата от вас образователна практика, лесно ли се адаптират в детската ясла и градина?

- Децата с всяко следващо поколение са много различни от предишните и за да може да работим адекватно с тях и да им дадем нужното, непрекъснато трябва да се развиваме като специалисти и да развиваме и надграждаме подходите си към тях. Днешните поколения деца имат нужда, на първо място, от любов, грижа, доверие, търпение и разбиране. Те са много интуитивни и разбират нагласите, емоциите и отношението към тях на едно друго ниво. Ето защо е толкова важно да развиваме както тяхната емоционална интелигентност, така и нашата, за да заговорим на един език.

Бих казала, че голяма част от децата се адаптират бързо при нас, но това не е просто добро стечение на обстоятелствата, зад това плавно адаптиране стои усилен труд на учителите, които паралелно с печелене на доверието на детето е необходимо да спечелят това и на семейството им. Дават им нужното внимание, разбиране, подкрепа, от която имат нужда в този преломен момент във всяко семейство.

Печелейки доверието на семейството, почти веднага дори най-тревожните деца се успокояват, което води и до основната причина за тревожността на децата, тръгвайки на ясла или детска градина - то е следствие от тревожността най-вече на майките им. Децата попиват тази емоция и съответно успешно я изразяват в новата среда. "Щом мама е тревожна, значи има защо, тя не е спокойна, когато ме оставя тук, значи и аз не мога да бъда". Това е съвсем простичкото обяснение на трудната адаптация при някои деца. Разделяйки се за пръв път от семейството си, децата не познават този модел, страхът при тях идва и от това, че не знаят, че мама и тате ще се върнат след няколко часа за тях, затова и първите 2-3 дни на новото място са най-критични при някои деца, докато разберат, че всъщност не се разделят завинаги с родителите си. Като добавим и високата степен на тревога на родителя, започването на детска ясла или градина понякога се превръща в кошмар за детето.

Затова, на първо място, е важно родителите да бъдат спокойни и напълно приемащи новата стъпка в живота на детето им. Често се говори за това дали и кога детето е емоционално готово да тръгне на градина, това всъщност не е правилният въпрос. А той е дали родителите му са готови. Затова и педагозите имат важна роля в този процес, тяхната емоционална подкрепа и разбиране и към децата, и към техните родители, е много важна. За самите деца важен фактор са и останалите деца в групата, особено тези, които вече са се адаптирали към средата. Те им дават нужното спокойствие, че средата не е опасна за тях, а е пълна с нови, интересни и забавни предизвикателства, които ги очакват, което отвлича вниманието им от първичния проблем, че са оставени сами в детската градина.

С какво подпомагате малчуганите да извършат този преход към новите за тях условия? Какво включва стимулиращата развитието им среда, която вие се стремите да създавате?

Както споменах вече, важно е децата да усетят новата среда като подкрепяща, да получат любов и нужното внимание, за да се почувстват спокойни. Но колкото деца в група, толкова различни нужди и толкова различни подходи, затова в ЧДГ "Светлина" индивидуалният подход е основен в работата ни. Всяко дете има свои собствени емоции, разбирания, темп на развитие, навици, степен на тревожност, семейна среда и т.н. Важно е да се съобразим с всичко и да намерим най-подходящия подход към всеки малчуган. Преди приема на всяко ново дете родителите имат нелеката задача да попълнят един доста дълъг въпросник за детето си, свързан както с навици, така и с интересите му, нещата, които му харесват или не. Учителите получават отговорите на въпросника преди приема и така, приемайки новото дете, те вече имат основна представа за него, което помага за по-бързото предразполагане на детето към новите хора и среда, тъй като се стараем да се доближим максимално до семейната среда и познатите вече неща за детето.

След което започваме да изграждаме режима. Изключително важен инструмент в отглеждането, обучението и възпитанието на детето както в детската градина, така и вкъщи. Спазването на точно определен режим носи спокойствие и чувство за безопасност у децата. Те, както и възрастните, се чувстват много по-сигурни, когато нещата са предвидими. Децата нямат ориентация за време и часове, единственият начин, по който се ориентират времево, е чрез режима и понятията "преди" и "след". След закуска има игри и занимания, след обяд има сън, след сън - мама ще дойде. Това е начинът, по-който те планират бъдещето. Режимът помага на детето да развие също така и самоконтрол, да се научи на търпение да изчака, докато дойде моментът за дадена дейност или събитие от деня.

Какво според вас е най-важното, за да е успешно обучението и възпитанието на най-малките, децата до 6-годишна възраст? Какви умения искате да изградите в тях? Къде е "ключът" за отключване на потенциала на малкото дете?

Периодът в детското развитие от 0 до 6 години, дори по последни данни вече от 0 до 4 години, е най-важен за изграждането на малкия човек. Тази възраст, за съжаление, обаче е много подценявана от гледна точка на влагане на ресурс и внимание за нуждата от по-качествено обучение и възпитание. Тя обаче е най-важна за формирането на човешкия мозък, характер, навици, ценности, разбирания, емоции и поведение. Ето защо изборът на детска градина е от съществено значение. Тогава се полагат основите на представите на детето за света, за хората, за емоциите, за общуването, за ценностите, за поведението и т.н. Това е възрастта, в която детският мозък е като "гъбка", децата попиват всяко нещо, което възрастният им каже или покаже, и именно в това се крие и най-голямата отговорност на нас, възрастните, какви следи оставяме в тях, колко осъзнати са те и как те ще повлияят на развитието им оттук нататък.

В нашата институция отдаваме огромно внимание на развитието на мозъка на децата. Във възрастта, в която са при нас, от 1 до 6, както вече споменах, техният мозък е най-пластичен и податлив на програмиране. Това е така, защото в тази възраст мозъкът работи на определени честоти, които улесняват това усвояване. Този период е наречен от невролозите периодът на свръхучене, тогава мозъкът ни работи предимно на алфа и тета цикли. За сравнение, възрастният човек е предимно в бета мозъчни вълни и преминава в алфа, преди да заспим и малко след като се събудим. Когато спим, сме в делта вълни, а когато сме във високо ниво на несъзнавано, когато халюцинираме или медитираме правилно - в тета.

Бебетата от 0 до 2 години са в делта вълни на мозъка, т.е. във вълните на съня, това е период на неосъзнатост. Между 2-ата и 6-ата година мозъкът функционира предимно на тета вълни - това е периодът на най-интензивно учене за света, за хората, за емоциите, това е най-силният период на въображението в нашия човешки живот, както и периодът, в който нямаме никакво аналитично мислене и всяко нещо приемаме за абсолютната истина. Ето защо е важен всеки един стимул, който преминава през детския мозък, и дали той ще бъде възприет и закодиран правилно. Всички умения, навици и разбирания, научени в този период, ще управляват бъдещето му. Затова ние, възрастните, и в ролята на родител, и в ролята на учител трябва да бъдем много отговорни и внимателни към този етап от развитието на всяко дете.

В тази възраст също е важно да се има предвид и паралелната работа на двете полукълба и е налице по- лесната възможност за тренирането и развиването и на двете. Доказан факт е, че дясното полукълбо на мозъка отговаря за въображението и креативността, а лявото - за логическо мислене. Колкото равнопоставени са се развивали двете полукълба, толкова с годините човек постига успех в различни области. А когато прави нещо, което обича, или е много добър, изследванията показват, че в този момент заработват и двете полукълба. Рядкост е възрастен човек да използва и двете си полукълба едновременно, винаги преобладава едното точно защото когато това е можело да се тренира и развива (между 0 и 6 години), е нямало кой да работи с нас в тази посока. Но сега имаме знанията, имаме и информацията за това и можем да го прилагаме при обучение на днешните деца, за да ги направим по-успешни хора в бъдеще.

Тук идва моментът, в който да обърнем внимание и на утвържденията и вярванията, които програмираме у децата си в тази така важна възраст, защото каквото програмираме, това ще остане в мозъка им.

Примери за погрешно кодирани утвърждения могат да бъдат: "Много си бавен", "Колко си глупав", "Толкова си непохватен", те автоматично ги карат да са такива, а вместо това може да им казваме: "Колко си умен" , "Много си добър", "Красив си" и т.н. Същото е и с инструкциите, които даваме - "Не тичай, ще паднеш !", "Облечи се, ще се разболееш" - те се приемат като директни инструкции от децата и на подсъзнателно ниво те започват да мислят за себе си по този начин , че "са болни", че "са паднали". Подборът и подредбата на думите, които използваме, са много важни и от тях зависи какво всъщност ще програмираме у детето.

Какво ще стане, ако кажем например "Облечи се, за да ти е топло" или пък "Може да походиш, вместо да тичаш точно сега". По този начин не насочваме детето към лошото, което може да се случи, но отново можем да въздействаме върху поведението му по позитивен начин.

Както Джон Кехоу пише в своята книга "Подсъзнанието може всичко при децата": "Мислите са най-могъщата сила в детската вселена". Това наистина е така, те приемат всяко нещо за абсолютната истина и ежедневните им мисли ще окажат влияние върху всеки аспект от живота им. От тези мисли ще се формират представите им и нагласите им за себе си и за околните, за света.

Има много умения, които е важно да развиваме в тази възраст както в детската градина, така и вкъщи. Например такива са двигателните умения. Ежедневието на децата трябва да е наситено с дейности, свързани с грубата моторика - скачане, бягане, люлеене и катерене. Необходимо е да се отделя време за упражнения на фината моторика, като ровене в пясък, държане на пастел, молив, игра с пластилин, редене на пъзели, игра с конструктори, с лего, низане и др. Важно е да се има предвид съществената връзката между развиване на фината моторика и развиването на важни невронни връзки в мозъка.

Социалните умения също са важна част от развитието на децата. Необходимо е да създаваме ситуации, в които детето има възможност да общува с други деца и възрастни. Да се стимулират и упражняват дейности като споделяне, редуване, изчакване, изслушване, оказване на помощ и т.н.

Емоционалното развитие при децата, развиването на емоционална интелигентност е от особено значение в предучилищна възраст. Децата се учат да разбират, показват и обясняват различните емоции, да обсъждат възможни реакции и поведение при всяка от тях. Да ги контролират. Изграждат умения, които им помагат да разбират емоционалните нужди на хората, с които общуват, и да изразяват ясно собствените си. Учат се на емпатия.

Интелектуално развитие - развиване на когнитивни умения, учене чрез игра, свободната игра също е метод за учене. Редовното четене на децата също развива когнитивните способности и развива речниковия запас.

Духовно развитие - полагат се основните представи за морала, за ценностите в семейството и обществото, за вярата и традициите. Развиване на отговорност към себе си и към другите. Грижата за околната среда и дома ни също е важна тема, на която да отделим време за разговори с детето, но най-вече и да дадем пример с личното си поведение.

Успяват ли младите родители да бъдат в помощ на децата си в тази най-важна за формирането им като личности възраст? С какво съдържание се изпълва днес "осъзнатото родителство"? Как си помагат заедно педагози и родители в този процес от общ интерес?

- И да, и не! За съжаление родителството в днешно време в голяма част от семействата се случва доста стихийно. Най-важното е да се дава любов и внимание на детето, но не бива това да се бърка със свръхгрижата, която всъщност е вредна, защото потиска потенциала за развитие на детето. Прави го инвалид в справянето му с живота. За да можем ние като специалисти да постигнем максимални резултати с всяко дете, важно е да изследваме спецификата на неговата индивидуалност, а тя започва от примера и осъзнатостта на неговите родители и семейната му среда.

Семейството има огромна роля в развитието на децата, макар голяма част от родителите истински да не го осъзнават и да прехвърлят тази отговорност на образователната институция, но всъщност те са тези, които поставят най-важните основи и норми на поведение и навици. Семейството е най-влиятелният възпитател за едно дете в предучилищна възраст. Родителите са първият и основен авторитет за детето и то се стреми да им подражава във всяко отношение - вербално и невербално. Именно оттук идва основният проблем и необходимостта от обучение и развиване на родителските умения.

Осъзнатото родителство е първата стъпка към изграждане на качествен, високо морален, емоционално стабилен, психически и физически устойчив, здрав малък човек. И в пряко партньорство между семейството и учителите резултатът при всяко едно дете няма да се забави. Осъзнатото родителство като термин навлиза съвсем скоро в детската психология. То е базирано до голяма степен на принципите на емоционалната интелигентност. Обхваща разбирането за чувствата и емоциите на детето и важността от по-дълбок анализ и работа с тях с цел отглеждане и изграждане на по-уверени, щастливи, уравновесени и здрави личности. Да си осъзнат родител най-вече означава да разбираш отговорността, която имаш към собственото си дете, като тук не става въпрос за явната такава - да опазиш живота и здравето му, да му дадеш дом, добро образование и да го подсигуриш материално.

Най-важната отговорност, която има един родител към детето си, е личният пример, който му дава. Децата ,,попиват" всичко от своите родители, те повтарят като огледало поведението им, емоциите, движенията, отношението им към другите. Както много проучвания показват, най-големият източник на стрес за едно дете е стресът на собствените му родители. Възрастните не осъзнаваме, че всъщност сме прочетена книга пред децата си, те не възприемат само на повърхността това, което се опитваме да покажем и изразим, те ни наблюдават на много по-дълбоко ниво, усещат всяка прикрита емоция. Да бъдеш добър и осъзнат родител означава да се научиш да управляваш собствения си стрес. Спокоен родител - спокойно дете, колко е просто, нали ! Но на някои хора са им необходими години, за да го отработят, а други изобщо не успяват.

Преди всичко, за да бъде добър пример за детето си, възрастният не трябва да има конфликт със самия себе си, трябва да се уважава и обича, да се приема такъв какъвто е, с всичките си несъвършенства, и да бъде спокоен с това. Осъзнатото родителство всъщност е много активно личностно развитие, себепознание и саморегулация, което със сигурност е път, който изисква време, постоянство и усилия, но пък целта си заслужава. Какви ще станат децата ни се крие в това какви сме ние самите. И това не се изразява само с какво казваме, а най-вече с това, което показваме. Трябва самите ние да демонстрираме поведението, което очакваме децата да имат. Да си осъзнат родител също така означава да разбираш, че само в партньорство със специалистите от образователната институция може да се постигнат трайни положителни резултати във възпитанието и развитието на детето. Всеки родител трябва да осъзнае, че той също е участник в обучителния и възпитателния процес, той има водеща роля и не трябва да прехвърля тази отговорност само на учителя и институцията.

За да се превърне в осъзнат родител, всеки първо трябва напълно да осъзнае себе си и поведението, което съзнателно и най-вече несъзнателно има пред детето си, и да започне да го променя целенасочено. Всеки е склонен да се промени в името на по-доброто бъдеще на детето си, но е важно да разбере, на първо място, че трябва да го направи и, на второ място, как да го направи. Когато ние станем осъзнати хора, тогава може да създадем осъзнати и отговорни личности от нашите деца.

Ролята на педагозите и психолозите в образователните институции е подкрепяща и допълваща. Наша е важната задача като специалисти да изясним този аспект от детското развитие и възприемане на родителите, да ги подпомогнем и да синхронизираме съвместната ни работа в посоката на осъзнатост и от двете страни, обединени от общата ни мисия да дадем най-доброто, на което сме способни в името на по-доброто бъдеще на децата ни, като ги изградим заедно по правилния начин.