Създателят на PISA: Истинският тест на образованието е животът

Какви изводи могат да се направят за България от резултатите на тестовете PISA?

В България съм именно за да говоря за резултатите от теста PISA, но също така и да работя с правителството и заинтересованите страни, за да открием начините за обучение, взимайки и от опита по света. Това е необходимо основно за да може учениците да учат по-добре, учителите да преподават по-добре и училищата да станат по-ефективни. Не съм толкова песимистичен относно резултатите от тестовете. Знаете, те подчертават много недостатъци и предизвикателства, но също така виждате и много училища, които постигат много добри резултати. От дискусиите, които провеждам тук, в България, сега, забелязвам, че много хора са заинтересовани от образованието и подобренията в него, което е добър показател.

С кого провеждате срещи при тази визита?

Имам срещи, не директно с правителството, а с директори на училища и различни заинтересовани страни, включително организации, работещи в образованието. Смятам, че това е много важно. Образованието е "предприятие" на цялото общество. Не е достатъчно само да общуваме с правителствата.

Какво споделят директорите на нашите училища?

Гледните точки на директорите на училища са много разнообразни. Впечатляващо е всъщност, че мнозина от тях се стремят към нов вид образование. Когато разглеждате резултатите от PISA, общият резултат всъщност не е основният проблем. Проблемът се крие в това, че учениците са добри в препредаването на информация, но се сблъскват с трудности в самостоятелното мислене, прилагането на знанията си и творческото използване на знанието. Всяко училище, което съм посетил тук, изглежда, иска да се справи с този проблем. Те прилагат различни методологии, някои се фокусират върху учене чрез проекти, други - върху диалога с родителите, и така нататък. Виждам това като наистина позитивна инициатива. Има много енергия в системата, насочена към промяна на учебния подход, не само за леко подобрение на резултатите, а за нов начин на преподаване.

Какво измерва тестът и каква информация носят резултатите от PISA и за кого е важна тя?

Както знаете, PISA има различна ориентация от националните тестове. В националния тест фокусът е основно върху успехите на учениците по учебната програма, върху това, което те трябва да разглеждат. В PISA не поставяме толкова голям акцент върху знанието на учениците и върху това дали могат да си спомнят това, което са им преподали. Искаме да видим могат ли да приложат своите знания, могат ли да ги използват в непознати контексти. В реалния живот много предизвикателства се изпитват за първи път, като мобилизираш своите когнитивни, социални и емоционални умения. Така че това е ориентацията на PISA - да получи реалистична оценка на способностите на учениците да мислят самостоятелно, да работят с другите и да мобилизират своите знания и умения в нови ситуации. Информацията не е само за правителството, смятам, че това е огледало. Понякога картината, която виждаш в огледалото, не е това, което искаш, но това е стартовата точка за действие. Виждаш, че не ти харесва картината, започваш да правиш повече усилия, започваш да наблюдаваш какво прави някой друг, който прави нещата по различен начин. И мисля, че това е идеята на PISA - да осигури връзка между България и другите образователни системи, за да се учим едни от други, да се учим заедно. Така работи проучването на PISA. В първото проучване PISA в Германия например Германия се представи много зле и тогава много хора се събудиха и казаха: "Защо образованието във Финландия или Нидерландия се представя по-добре?" Това беше изключително стимулиращо за промяна.

Успя ли тестът да постигне целта си?

Да, считам, че в много страни PISA наистина трансформира начина, по който учениците учат.

А в България?

Да, прави ми впечатление, че и тук се движат към обучение, базирано на компетентности. За мен това е добър показател, че идеите за монолитна учебна програма започват да се утвърждават. Защото, знаете, светът вече не възнаграждава хората само за това, което знаят. Google знае всичко. Светът възнаграждава за това, което може да направите с това, което знаете. Мисля, че България прави стъпки, за да внедри това в изграждането на своята учебна програма. Това още не е реалност и нещо, което виждате, като резултатите от PISA, но мисля, че пътят е там и началото му е дадено. Не е лесно, защото родителите ще се съмняват и ще проявяват недоверие, учителите ще се съмняват. Ще има много съпротива в обществото срещу естествената промяна в образованието, но мисля, че това е правилната посока.

На какво се дължи напредъкът на държави като Сингапур, Япония и Естония например през последните години на фона на общия спад на резултатите?

Всъщност тези образователни системи започнаха промени много по-рано от България и изградиха основите за успеха си, затова днес те имат голямо предимство. Постиженията днес са икономиката утре, обществото утре, демокрацията утре. Аз мисля, че тези страни са много добре подготвени за бъдещето по отношение на знанията и уменията.

А как го постигнаха?

Всъщност те започнаха по много подобен начин. Сингапур някога беше бедна, ужасна държава, без образование. И разбра, че може да направи състезание към дъното с другите държави, или може наистина да подобри уменията на учениците си. Те избраха да направят образованието национален приоритет. Наистина напредваха стъпка по стъпка. На всеки десет години Сингапур променяше отново своята образователна система, не само я подобряваше, а наистина започна с много строго оформено образование. После си казаха, че за съвременната епоха това не е достатъчно добро и трябва да дадат повече права на учителите. Сега те казват, че да овластяваме учителите не е достатъчно, трябва да дадем права на учениците като самостоятелни, автономни личности.

А Естония?

Естония се представя много добре и това всъщност е много интересно. Когато погледнете Латвия, Естония, Литва, това са три страни, стартирали от точно една и съща точка, ставайки независими от старата съветска система, която имаха и започнаха със същото население и със същата демография. Всяка от тях избра много различен път. Естония радикално промени системата. Основният им подход беше да наемат млади, нови хора, които искаха да преобразуват образованието, искаха да го презаредят, да стане цифрово. Всичко това и всички тези хора станаха движеща сила. Те наистина направиха прелом в системата и направиха нещо различно. Латвия каза, че ще бъде по-внимателна. Те променяха всичко малко по-постепенно, но пък все още се борят с трансформацията. А Литва радикално промени някои неща, а други не. Така че те са по средата на процеса по промяна. И е много интересно да се наблюдава как три страни, започващи от подобна точка, избират различен път. Но не мисля, че България трябва да бъдете толкова радикални като естонците, това е много трудно, защото има опасност да създадете много разделение в обществото, ако го направите. Това е много противоречиво. Мисля, че има други системи като Португалия и Южна Европа, които също са били много иновативни и доста изобретателни в своята образователна система. Например ако сте били учител по спорт в Португалия в миналото, вашата единствена задача е била да направите всеки ученик спортист. Внезапно обаче ви казват: "Вие сте учител по спорт, трябва да учите учениците да поемат отговорност за себе си, за другите, да ги учите да развиват смелост, да развиват лидерство и т.н." И така във всяка предметна област вие подкрепяте подлежащите стойности, вече не просто преподавате съдържанието на предмета, но сте тук, за да помогнете на учениците да приемат различни подходи, за да станат по-отговорни. Португалия всъщност са много успешни в промяната на мисленето на учителите.

Как трябва и трябва ли изобщо учениците да се подготвят за теста? Необходима ли е отделна подготовка на учениците, или общообразователната училищна подготовка трябва да е достатъчна?

Аз не вярвам, че подготовката за тест трябва да бъде цел на образованието. Тестът трябва да бъде отражение на образованието. Добър ученик, който е добре образован, не се нуждае от подготовка за какъвто и да било тест. Учениците, на които липсва образование, могат да преминат теста в краткосрочен план, но това, което научават за тест, после бързо го забравят. В това няма устойчивост. Доброто внимание е отговорът. Така че учениците да могат да задават въпроси на ментор, защото не искаме да тестваме дали те могат просто да запомнят материала. Искаме да тестваме дали могат да мислят като учени. Дали могат да мислят като математици, историци и т.н. Историята не е имена и места, и запомняне на всички дати. Историята е разбиране как се е развило обществото, как напредва и понякога как се разпада. Тези умения за мислене могат да разберат идеите на дадена дисциплина. Това е важно. Ако не знаеш това, не можеш да мислиш като математик, не можеш да мислиш като историк, не можеш да използваш Google. Просто ставаш жертва на сценарий на информация. Не можеш да навигираш през информацията.

Образованието не е транзакционен бизнес, а социално и взаимно изживяване.

Андреас Шлайхер

германски статистик, математик и създател на международния тест PISA

Смятате ли, че българската образователна система подготвя учениците именно за тестовете, а не за живота?

Да, мисля, че това е вярно. Това е, което показват резултатите. Но аз виждам много важни, наистина важни усилия за промяна на това. Защото най-важният тест е животът. Знаете, че учебният тест е просто вид снимка, която правиш в един момент. И мисля, че най-голямата грешка, която направихме в историята на образованието, беше разделянето между ученето и оценяването, ученето и тестовете. Ако се върнем във времето, в древната история, всички се учехме чрез наставничество. Учеше се чрез много грешки. Човек идва при теб и ти казва: "Гледай, ще направим това, опитай пак това." Ученето и оценяването винаги бяха интегрирани. Те бяха едно и също. А после ги разделихме. Казахме знаеш, учиш седем години, натрупваш много знания и след това в края тестваме всичко в много повърхностна, изкуствена обстановка. И това направи ученето повърхностно. Сега имаме задачата да върнем ученето и оценяването. И мисля, че всъщност виждате признаци, че това се случва. Технологията е добър помощник в този процес. По-голямата част от технологията помага на ученето, защо учениците обичат компютрите. Обичат ги именно защото там има страхотно учене и оценяване. Това е голямата разлика. Така че всъщност трябва да върнем това, така че учениците да не трябва да чакат седем години, за да знаят къде са. А това е непрекъснат процес на обратна връзка и оценка за учителите. Миналата седмица бях в Китай и наблюдавах урок, който ме впечатли много силно - урок по калиграфия. Учениците се борят с около 30 знака и трябва да научат хиляди. Така че това е масивен усилен опит за учене. И това не е просто техника, това е изкуство за тях. Наблюдавах как учениците рисуват знаците върху таблите. На таблите има вградени скенери, има мобилен телефон, който им дава обратна връзка в реално време за качеството на работата. Така вече не трябва да чакаш година или седмици, за да ти даде учителят обратна връзка. Този процес на обратна връзка го получаваш веднага. Учителят отпред може да види как различните ученици учат различни неща и след това да даде подкрепа веднага.

Каква трябва да е ролята на учителите при подготовката на децата тогава и в целия учебен процес?

Мисля, че като добър учител, разбира се, трябва да бъдеш наистина добър инструктор. Трябва да можеш да учиш. Трябва да бъдеш добър наставник. Трябва да бъдеш добър фасилитатор. Трябва да бъдеш добър психолог, добър социален работник. Трябва наистина да разбираш и да знаеш ученикът пред теб кой човек е. Кой иска да бъде този човек? Как можеш да му помогнеш, да го съпътстваш в неговия път? Защото едно от най-трудните неща за учениците е да разберат какво искат да правят с живота си, къде могат да станат наистина добри. И като учител можеш да бъдеш този човек, който да им помогне да намерят своя път. И не е чрез предоставянето на избор. Някои образователни системи казват: "Окей, правим училището си като супермаркет и всеки може да избира каквото иска." Това не е отговорът. Отговорът е за теб като учител да бъдеш този човек, който кара учениците да разберат сами своите цели и да ги подготвят за това. Това за мен наистина е добър учител. Някой, който развива дълбок интерес към всеки ученик и се опитва да им помогне да намерят своята роля в света. И отново, това не е новаторска идея. Ако се върнем достатъчно назад във времето, повечето учители биха се съгласили, че това е тяхната мисия. Загубихме я в индустриализацията на образованието. Учителите започнаха да бъдат инструктори. Ние преотстъпихме различни функции, създадохме различни роли, различни профили в училищата. Но не смятам, че това е много продуктивен начин. По време на пандемията повечето ученици учеха чрез програми за дистанционно обучение. Инструкции, материали, видеоуроци. Но само 13% от учениците имаха учител, който ги питаше всеки ден: "Как си?" Не е труден въпрос, но той показва, че това е важно за теб. И така, ако ме питате какъв е иновативният учител, образованието не е транзакционен бизнес. То винаги е социално или взаимно изживяване. И мисля, че като добър учител това те прави различен от изкуствения интелект. В останалата част от учителската функция изкуственият интелект ще стане много по-добър от учителите.

Фотограф : Анелия Николова

Какво мислите за промяната на учебното съдържание и трябва ли да се работи в тази посока?

Мисля, че в промяна на учебната програма България вече е свършила по-голямата част от домашните си работи. Наистина считам, че учебната програма вече предоставя платформа за учителите. Ако искате да преподавате добре, можете да се справите. Проблемът в България е по-скоро, че имате тази платформа в учебната програма, но после имате много сили, които я насочват в различна посока. Тестът ви връща по пътя, не насърчава учебната програма. След това родителите ви връщат. Родителите казват: "Е, знаеш ли, обучавай детето ми много ефективно. Не харчи време със сложни проекти, защото децата могат да се научат много по-бързо, ако просто им дадеш отговорите, вместо да задаваш правилните въпроси." И така, мисля, че има много сили, които правят наистина трудно за учителите да използват и активират учебната програма. И това, мисля, е частта, която все още липсва в България - да се развие добра инструктивна култура.

През 2002 г. учениците протестираха срещу въвеждането на задължителна матура Фотограф : Иван Григоров