Училищата в момента не създават пълноценни хора

И.П. Българската образователна система не е настроена така, че да произвежда и да създава хора, които да са успешни в живота си като възрастни, да бъдат активни граждани, да могат успешно да се реализират в различни професии, да създават семейства и да бъдат добри родители. Най-общо казано, всички тези измерения, човек да бъде пълноценен и активен член на обществото, за съжаление не са приоритет на нашата образователна система. Тя по-скоро е фокусирана върху това да учи децата да възпроизвеждат конкретни знания. Това е било така преди много, много време, така е и сега. Второто много голямо предизвикателство, което има българската образователна система за решаване, е много голямото неравенство в образованието в България.

Г.С. Още в 5 клас в училище забелязваме, че децата започват да губят вътрешната мотивация за любознателност, за изследване. Започва да се губи и връзката между това какво учат и какво всъщност им трябва, за да се справят с реалния живот извън училище. Колкото повече израстват децата от прогимназия към гимназия, този смисъл започва все повече да се губи. Това е най-вече така, защото ние, в класната стая в България, в най-общия случай не прилагаме знанията на практика.

С.Л. По този въпрос е важно да отбележим няколко неща. Когато ние бяхме ученици, образованието изглеждаше по един начин, който беше нормален за онова време. После, като постъпихме в системата като преподаватели, образованието продължаваше да изглежда по абсолютно същия начин, само дето децата вече имаха персонални компютри, а някои и смарт телефони. Това някъде около 2012 година. В момента, през 2023, образованието пак си изглежда по абсолютно същия начин, децата имат компютри, смартфони, има вече дори AI, но ние все още караме учениците да четат едни факти и да ги възпроизвеждат, да решават хиляди еднообразни задачи по математика. Тоест ние си седим на ниво възпроизвеждане, без да правим стъпка към мислене, осмисляне, пречупване през личността и реалния свят и т.н. Ако това обаче е било добре преди повече от 20 години, сега тази методология на преподаване и учене ще дава все по-лоши резултати с всяка изминала година, защото светът все повече се отдалечава от деветдесетте години. Учителите и заетите в инспекторатите обаче са жертва на остарелите програми и ще бъде така, докато не се направи голямата крачка към нещо наистина съществено и фундаментално като промяна.

Каква роля играе неравенството в образованието за успеха на децата и на изпитите, и в живота?

И. П. Ето това освен промяната в учебните програми също е много ключов елемент към подобряване на образователната система, а оттам и на резултатите на учениците на изпитите. Неравенството в образованието в нашата страна е много силно зависимо от социалния статус на семействата на децата. Нормално би било образователната система да намира начини да компенсира това неравенство, но тя не го прави. А трябва всяко дете, независимо къде е родено, да има равни шансове за по-добър живот след това. На този етап и в този момент системата по-скоро даже засилва неравенствата, вместо да ги компенсира. Моята лична мечта например е всеки да може да си запише детето в кварталното училище и да е спокоен, че това училище ще е добро и ще даде необходимото на неговото дете. Всяко училище, във всеки град и всяко населено място трябва да е суперско училище. В България процентът на децата в риск все още е твърде висок, което на практика обяснява и резултатите от PISA. И не само образователната ни система, но и околните като социалната, приобщаващото образование и всички, които имат отношение към едно дете, което попада в риск, следва да се включат и незабавно да предприемат действия за неговата подкрепа. Много е важно да можем да отговорим на въпроса кога едно дете учи? Едно дете учи и напредва, когато се чувства в безопасност, когато се чувства сигурно, когато разбира как това, което учи, има връзка с неговия живот и със света, в който то живее, когато все пак има някакво предизвикателство, а не да прави някакви автоматизирани процеси на повтаряне на наученото, и когато учителят му го подкрепя академично в процеса на образование. Всяка промяна обаче трябва да започне незабавно, а не всеки път да започваме отначало.

Г.С. Неравенството в образованието обаче не е само по отношение на децата. Неравенство има и сред учителите. В големите населени места няма например недостиг на учители или пък има недостиг на качествени учители. В малките населени места обаче има изцяло недостиг на учители, включително и качествени. Така че, за да се справим и в тази посока, следва да се вземат конкретни мерки на по-високо ниво. Министерството прави някакви опити, един от които е промяна в заплащането за пътуващите преподаватели

Влияят ли и как резултатите от PISA на общественото мнение и нашата перспектива за образованието?

И.П. Сега според мен имаме така да се каже добра подредба на звездите и хората, от които всъщност зависят решенията наистина имат готовност да чуят и да въведат промените на голямото и високо равнище, така че аз всъщност имам надежда. Това, което чувам от много места, обаче е по някакъв начин омаловажава проблема, защото голяма част от хората се опитват да кажат, че PISA не мери правилните неща и не е настроена към нашата образователна система и че нашата има други мерки и теглилки, които са по-достоверни от PISA и по-подходящи за това, което учим ние. Е да, ама в крайна сметка резултатите от този тест са едно от нещата, които гледат хората, когато взимат решения примерно в коя държава да работят или да отглеждат децата си, или къде да инвестират, дали да дойде някакъв бизнес тук, или да отиде на друго място. В този смисъл нашата образователна система може да има, каквито иска вътрешни начини за измерване на каквото си желае, но тези международни изследвания са всъщност много отправна точка за това какво правим ние като общество с нашето образование. Но дори вътрешните ни мерки и теглилки, които са националните оценявания и държавните зрелостни изпити, примерно показват, че и там също очевидно се проваляме доста добре. Тоест този модел на преподаване води до все по-лоши и по-лоши резултати навсякъде.

Г.С. Нашето общество според мен изобщо не е на ясно какво означава PISA и какво измерва той. Аз мога да дам пример, в който се опитвам един урок по математика да го разчупя и да му предам практическа насоченост, но след това да получа обратна връзка от родител защо не съм преподавал математика днес, а съм обърнал задачата в практическо занимание. Това всъщност подчертава неподготвеността на цялото общество към изискванията на новото време. Аз се опитвам да допълвам държавния образователен стандарт, за да го направя по-интересно за децата, но част от родителите и обществото не са готови да приемат това, а даже по-скоро ги плаши като нещо, което сякаш е наложено отвън. Обществото трябва да осъзнае колко е важно всъщност децата да знаят какво учат, да рефлектират как учат, но и да знаят защо го учат точно това и къде, и как да го прилагат. Финландия и Естония примерно успяват да инкорпорират PISA в собствен контекст. Това трябва да направим и ние. Но да успеем да обясним това на хората се оказва много трудна задача.

Как образователните институции и учители могат да използват резултатите от PISA като инструмент за подобрение на своите методи и програми?

И.П. Положението в момента е такова, че ние всъщност от тук нататък можем да вървим само нагоре, няма накъде повече надолу - последни в ЕС сме и няма как да станем по-последни. На практика всеки учител може сам да подреди методите си на работа спрямо изискванията на своите ученици. Проблемът всъщност е, че не достатъчно голяма част от колегите го правят. Основното е да има отговорност от резултата, който ще се постигне и как държим на тази отговорност. Но разделението в България е толкова голямо, че колкото пъти ние кажем, че хората трябва да бъдат държани отговорни за резултатите, които постигат, чуваме "ама да де, ама те децата в различните училища са различни и няма как всички да бъдат отличници". Ние всъщност трябва да търсим каква е добавената стойност и какво си постигнал, когато тръгваш от определено ниво. Какво разстояние си изминал от ниво А, да речем, до постигането на ниво Б. Чрез тази добавена стойност можем да преценим и кои училища са по-ефективни. Тогава разговорът става съвсем различен. Дайте да видим кои са тези хора, които имат висока добавена стойност, дайте да се учим от тях, дайте да видим как се прави в техните класни стаи и дайте да видим как това да се прави в повече класни стаи.

Г.С. Аз например съм питал моите ученици защо според тях резултатите на изпитите, независимо кои, са толкова ниски и отговорът, който получавам, е, че те не са сигурни това, което учат, какво точно означава и къде се прилага. Голямата идея всъщност е училищата, когато видят тези резултати, наистина да си зададат въпроса и да попитат учениците, анализирайки техните интереси, и с какво по-скоро те могат да допринесат за подобряване на точно техните резултати. За нас е изключително важно да получим обратна връзка от учениците си дали осъзнават защо учат конкретно нещо и това би следвало да е практика на всички училища. А дори на обществото му е все още трудно да си отговори на този въпрос.

Стефан е експерт в сферата на образованието, обучител на учители и автор на статии и доклади. През годините е работил за държавни и общински институции, както и за български и международни граждански организации с образователна насоченост. Източник: Стефан Лазаров

С.Л. PISA всъщност не е създадена да сравнява отделните училища и постижения на учители, които да си правят своите изводи. Тя е създадена да сравнява различните образователни системи, да се търсят слабости в тях и да се взимат решения на най-високо ниво. В момента част от българските учители са на етап отрицание на резултатите от PISA, други са в етап на отчаяние и останалите всъщност са хората, които си дават сметка, че това е знак, че нещо трябва да се промени. Това са истинските експериментатори, които знаят и мислят, че като променят нещо, всъщност става по-лесно, по-достъпно и по-мотивиращо за самите ученици. Има известен проблем в това, че средностатистическия учител не е силно мотивиран да прави промени и да въвежда нови неща. Средностатистическият учител има нужда от време и от пространство, за да може да работи върху проекти. Той има нужда от добри примери, за да може да направи нещо различно в класната си стая. Точно върху този системен "бъг" следва да се работи чрез всички възможни инструменти

Как могат родителите и обществото като цяло да подкрепят образователните усилия, които се извършват, за да се подобри качеството на образованието?

И.П. На този въпрос мога да отговоря с личен пример. Аз като учител винаги съм вярвала, че имам много силна отговорност към образованието на моите ученици, и някак съвсем естествено пренесох тази отговорност и към учителите на сина ми. Очаквах от тях по-скоро те да се грижат за неговото образование. После осъзнах, че в къщи можем да бъдем много полезни, но трябва с учителите да сме на една вълна и една "страница". Въпросът беше до каква степен трябваше да се намесвам и до каква да оставя нещата в ръцете на учителите. Това, от което има нужда, е да си преглътнем егото и мненията, които пречат на взаимодействията между родители и учители, и да се разберем кое е най-полезно за децата ни.

Г.С. Има родители, които искат да бъдат по-ангажирани в училище, има и родители, които изобщо не се вълнуват от това, но виждат, че детето се чувства добре, и това за тях е достатъчно. Въпросът е да успеем да работим по различен начин с всички родители. Нашата работа като учители всъщност е да напипаме различните нагласи и да действаме спрямо тях. Когато изхождаме от идеята, че всеки родител иска най-доброто за детето си и детето е в центъра, трябва просто да работим взаимно за реализирането на тази идея.

С.Л. 2018 година правихме изследване за комуникацията между семействата и учителите, което включи над 20 училища в различни райони на страната, предимно в по-малки населени места. Тогава във всяко училище казаха, че имат проблеми с определени семейства, но това са около 3 до 5 семейства, а с останалите комуникацията върви добре. В този ред на мисли процесът на свързаност е важен и допълващ, отделен е въпросът колко точно време могат да отделят и двете страни за комуникация помежду си.

Каква роля играе квалификацията и обучението на учителите във връзка със слабите резултати от PISA?

С.Л. Много важно е тук да разделим квалификацията на две - начална квалификация или обучението, което учителите получават в университетите, и последваща повишаваща квалификация. Определено има какво още да се желае по отношение на университетското обучение на учителите и това първоначално обучение трябва да е много по-различно от това, което те получават в момента, като например бъде придружено с повече практическа работа. По отношение на продължаващата квалификация обаче има много интересен момент, защото пазарът вече е много отворен и множество организации предлагат всевъзможни обучения и допълнителна квалификация на педагогическите специалисти. Това по принцип е хубаво, обаче качеството е много различно и много силно варира, като е трудно да се ориентираш и да избереш най-доброто. Докато не успеем да разберем каква добавена стойност ще ни донесе едно обучение, всъщност няма да имаме и добра мотивация от учителите да участват в допълнителни обучения.

Георги е учител по математика в СУ "Любен Каравелов", гр. Пловдив. По професия е архитект, а през 2017 г. се преквалифицира като учител през програмата на "Заедно в час". През 2018 г. получава наградата "Млад учител на годината" за област Пловдив. Източник: Георги Стоев

Г.С. Аз като учител ще си позволя да отговоря с един пример и да отворя една скоба. Когато бях първа година учител имах известно предизвикателство с това, което наричаме дисциплина в класната стая. Тогава се нуждаех от някаква помощ в тази посока. Тогава разбрах, че с децата, до които ми е трудно да достигна имаме общи интереси към киното. Тогава си потърси, намерих си и отидох на обучение за това как да работим през киното в училище. Но свободата всеки учител да си избира вида обучение и да се квалифицира в посока, която смята, че е полезна за него и неговите ученици я има в училището, в което работя. Това обаче за съжаление не е популярна практика във всички училища. В нашия случай обаче доведе до създаването на кино клуб, до подобряване на интереса и внимание у децата и две години по-късно до участие на национален фестивал в Стара Загора. Това е пример за появата на нужда у даден учител и получаване на квалификация за конкретната нужда, а не просто някаква квалификация и някакво обучение. Тук разбира се, идва въпросът за интереса на самите учители и въпросът за това какви всъщност учители ние назначаваме в училище, как и по какви методи ги подбираме - дали ги избираме само по дипломите, или избираме учители, които имат някаква мотивация и някакво отношение към децата и процеса на обучение като цяло. Когато критериите за подбор станат не само количествени, но и качествени, в един момент темата за квалификация и преквалификация ще започне да се случва от само себе си.

И.П. Със сигурност е много важно да правим всичко възможно и на системно ниво и училищата поотделно, за да се привличат възможно най-качествените кандидати. Хора има, трябва да сме сигурни, че са достатъчно качествени и трябва да сме сигурни, че когато те влязат в училище, получават подходяща подкрепа, така че да могат да станат добри или отлични учители и да имат голяма добавена стойност за учениците си. Училищата сами по себе си могат да провеждат такава училищна политика в посока на квалификацията на учителите си в зависимост от стратегията на училището. Не е никак лесно нещо за един учител да променя практиката си, а да стане добър учител е много трудно нещо. Така, че дори и да отиде един учител на едно обучение, ако след това се върне и не е в подкрепяща среда да прилага новите методи, той много бързо ще се върне към старите практики. Промяната е сложно нещо, когато е натрупана с години, затова подкрепящата среда в училище е много важна част от процеса.

Каква е ролята на технологиите в образованието и как те се отразяват на учебния процес, като се имат предвид резултатите от PISA?

Г.С. Използването на технологии в класната стая в България има две посоки. Едната посока - това е използването на технологии на всяка цена, тоест използването им без конкретен смисъл и само защото някой е казал, че така е много хубаво. Другата посока пък е използване на технологии, но в недостатъчна степен. Така че идеята тук е, когато говорим за иновации и технологии, технологиите да бъдат не целта, а средството, а иновацията може да бъде и процес, не задължително използване на високо технологично оборудване. Ние малко не ги разделяме и разбираме тези неща. А когато говорим за PISA, съм склонен да изразя едно мнение, което може би не е много популярно, но не би трябвало изпитът да е целта. Резултатът от този тест по-скоро ни показва нещо, показва ни какъв е икономическият потенциал на нашата страна в момента и какъв се очаква да бъде след 10-15 години. Та ние следва да го ползваме не като цел, а като възможност да поправим нещо в компетентностния модел на образование на нашите деца, използвайки средствата, които технологиите ни предлагат.

С.Л. Преди 5-6 години ме поканиха в едно софийско училище да подготвя урок, който да представи работата на еколога, биолога и т.н. Преди урока аз минах през магазина за разни гущери, змии и подобни влечуги. Накупих кутии със скакалци, щуротии, летящи хлебарки, някакви червеи и отидох в училището. Бях подготвил един идентификатор на насекомите, раздадох на учениците всякакви бабалюги и те с този идентификатор ги разпознаваха и определяха, а аз им обясних какво правим на терен, като работим с животни. В един аквариум пък заселихме бял червей и наблюдавахме как той се развива от какавида. Цялото капиталовложение от моя страна беше в размер на около 30 лв., без използването на технологии. Този пример ви го дадох, за да покажа, че STEM може да се прави всякак - с технологии, без технологии, с малко инвестиции, с много инвестиции. Единственото, без което не може да се прави, е желание и въображение на учителя.

И.П. Технологиите вече са част от живота на децата. В този смисъл би било по-добре те да се включват повече в образователния момент и етап, защото така стигаме по-лесно до тях. Те обаче, както каза Георги, могат да бъдат само средство за постигане на целта от по-задълбочено учене и повече учене. Ако искаме наистина да има смислено използване на технологиите в класната стая, тогава трябва да избираме технологии, които овластяват децата за работа с тях, а не един човек да стои и да им показва как стават нещата на дигиталната дъска. Децата трябва да правят нещото повече. На нас не трябват количества технологии, а технологии, които поставят децата в ролята на изследователи. Има училища, които притежават по няколко 3D принтера примерно. Аз си мисля, че и един е напълно достатъчен, ако той се ползва както трябва. Не бройката и количеството определят успеха в живота.

Каква е ролята на участниците в образователния процес - учители, ученици, родители и обществото като цяло - в борбата срещу ниските резултати от изпитите?

С.Л. Най-напред трябва да има разбиране, че има нужда от коренна промяна, а не тук нещо да бутнем и там нещо да бутнем. Ако трябва малко да разделим нещата, хората в министерството имат много тежка задача в момента и трябва да я покажат на обществото. Да излязат и да кажат - тук имаме някакви конкретни цели, ще трябва да променим това, това и това, и този път наистина ще го променим, а не като предишните пъти. Много пъти вече говорихме за реформи, няколко пъти се променяха учебните програми за последните 8 години, но промяната беше за местене на квадратните уравнения нагоре-надолу по класовете, което не е добре, защото това е малка промяна и не води, както виждаме, до никакви резултати. Освен объркване сред учителите и създаване на стрес тази промяна не води до нищо друго. Учителите сами по себе си трябва по-спокойно да приемат промените и не като обвинение за тяхната работа, а като нормален и необходим процес.

И.П. Това, което може би има смисъл да добавя към тезата на Стефан, е най-напред да си признаем, че сегашното положение не е хубаво и не ни харесва. После наистина трябва да поставим на фокус какво научават децата, а не какво им преподаваме. Не можем да си позволим да отлагаме повече решението на тези проблеми, промяната трябва да започне веднага.