Дим в очите

Ако ГЕРБ не се бяха поддали на лобистките действия на тютюневата, ресторантьорската и хотелиерската индустрия и преди година не бяха гласували поредната си популистка мярка, заведенията вече щяха да са свободни от цигарен дим, непушачите да са спрели да правят компромиси със здравето си заради пушачите в компанията, а самите пушачи нямаше да негодуват, ако случайно попаднат на заведение, в което не се пуши. Затова и още когато отмяната на пълната забрана за пушене на обществени места започна да се обсъжда в началото на 2010 г., "Капитал" направи оставането й своя кауза. И продължаваме да настояваме, че пълната забрана трябва да се въведе веднага. Аргументите за това са много, най-важните от тях може да видите в следващите няколко текста.

1. Пушенето (активно и пасивно) оказва сериозна вреда върху човешкото здраве

Всички го знаем, но все пак да повторим фактите, защото са важни. Тютюнопушенето е основен рисков фактор за редица заболявания като онкологичните, сърдечносъдовите и белодробните. В цигарите се съдържат 8400 вредни химични вещества, 69 от тях например са канцерогенни, други водят до възпаление на тъканите в тялото ни, трети намаляват имунитета ни. По данни на Министерството на здравеопазването в България заболеваемостта и смъртността от рак на белия дроб са се увеличили почти двойно за последните 40 години. Броят на пушачите в страната остава доста висок, а възрастовата им граница непрекъснато намалява. "Към цигарите посягат 40% от учениците на 15-16 години, а немалко от тях са запалили първата си цигара под 10 години", цитират още от министерството. Според изследване на "Евробарометър" от 2010 г. пък тютюнопушенето е най-разпространено в Гърция, България и Унгария, а най-нисък е броят пушачи в Швеция – 16%.

И докато пушачите сами взимат решения за собственото си здраве, същото не важи за непушачите. По данни на Националния раков институт към министерството на здравеопазването в САЩ всяка година около 3000 американци непушачи умират от рак на белите дробове вследствие на пасивно пушене. Изследване на Европейското дружество по респираторни заболявания, Британската организация за изследване на рака и Institute National du Cancer във Франция, публикувано в началото на 2007 г. и проведено преди присъединяването на България, пък стига до резултата, че в ЕС над 79 хиляди пълнолетни лица умират годишно вследствие на различни заболявания, причинени от пасивно пушене. Според научните изследвания най-изложени на цигарен дим сме в баровете и дискотеките, четири часа забавление, в които се равняват на едномесечен съвместен живот с пушач.

Положителният ефект от пълната забрана за пушене върху здравето се доказва в страните, в които тя вече е приета. Там броят инфаркти и инсулти значително намалява, както и разходите на държавите за здравеопазване. Във Великобритания например спестените разходи са между 57.4 млн. и над милиард паунда, а по изчисления на Health Behaviour Research Unit на University College в Лондон с въвеждането на забраната са спасени около 40 хиляди човешки живота за следващите десет години. В съседна Турция, където забраната беше въведена през юли 2009 г. за период от една година, продажбите на цигари са паднали с около 16% по данни на агенцията, която регулира пазара на алкохол и цигари (TAPDK) в страната. В най-големия град Истанбул пък една година след забраната е бил регистриран 20% спад в броя пациенти, приети в болница заради заболявания, свързани с тютюнопушенето според Истанбулския здравен департамент и Медицинския факултет към университета Мармара. Това е спестило медицински разходи за близо 3 млн. турски лири, или 1.9 млн. долара (виж как работи забраната в Турция).

2. Бизнесът всъщност губи от отлагането на пълната забрана

Идеята на ГЕРБ, когато въведе частичните ограничения за пушене, беше те да действат само две години ("докато излезем от кризата") и след това да влезе в сила пълната забрана. Това на практика създава усложнения за бизнеса, защото инвестициите, които заведенията трябва да направят, за да отговорят на сегашната наредба, въобще не са малко - плътни прегради между салоните за пушачи и непушачи, работеща вентилация, която отговаря на дадени критерии, и т.н. "Най-много ни измъчва това, че не се знае какво става или какво ще стане. От здравословна гледна точка е по-полезно да не се пуши. Но за нас е важно да бъде съвсем конкретно откога няма да се пуши и да се даде възможност да се реагира. А не на всеки две седмици да се променят правилата. При предишните промени направихме инвестиции, за да разделим зоните. Но като не се знае дългосрочно какво ще се случва, тези инвестиции стават излишни", недоволен е управителят на Bitburger Club Вилхелм Лундберг.

И действително ето какво разказа мениджър на голяма регионална верига заведения в Сърбия и бившите югославски републики, където също се правят стъпки в посока пълна забрана за пушенето в барове и ресторанти: "Aко се спазват стриктно забраните за период от шест месеца, след това никой няма да помни за този проблем. И по принцип смятам, че индустрията може да бъде засегната само временно, а дългосрочно просто хората ще променят навиците си. Така стана в Англия. Първоначално винаги има негативна реакция."

В крайна сметка излиза, че единственият печеливш от отлагането на пълната забрана е тютюневата индустрия.

3. Частичната забрана създава неравнопоставеност

Ако сте непушач, но в компанията ви има хора, които няма как да седнат на кафе без цигара, кое заведение ще изберете - за пушачи или не? "Изборът на непушачите винаги е бил - или ходиш в одимени и вмирисани заведения, или нямаш социален живот. Kато непушач от 27 години ходя по заведения, където се пуши, защото няма избор. Личният ми опит сочи, че и един пушач да има в компанията, той/тя винаги настоява да се седне на маса за пушачи", пише във форума на capital.bg Събина.

Тоест частичната забрана е несправедлива, тъй като непушачите продължават да се излагат на цигарен дим. Законът от своя страна не цели да принуди пушачите да се откажат от вредния си навик (или страстта си - въпрос на гледна точка), плод на личен избор, а да ги спре от това да вредят на останалите над 60% от населението. Според резултатите от Европейско здравно интервю, проведено в България в края на 2008 г. и публикувано от Националния статистически институт, пушещите българи са 38,8%, като 29,2% пушат редовно и 9,6% - епизодично. "Все по-често непочтено се прибягва до неправдоподобния аргумент, че повече от половината българи пушели, затова пълната забрана на тютюнопушенето в затворените обществени места била немислима", коментират и от здравното министерство.

Половинчатите мерки са несправедливи и към заведенията, които са направили непопулярния избор да забранят пушенето - докато съществуват такива, в които то е позволено, останалите ще бъдат ощетени поради по-голяма толерантност на непушачите. "Регулацията трябва да е както навсякъде в Европа. Сега малките заведения имат право да избират, а не е редно. Всички заведения трябва да станат за непушачи. Ние в момента, спазвайки закона, изглеждаме като по-глупави от останалите", коментира Яна Петкова, съсобственик в "Скарабар" (едно от двете заведения от веригата е изцяло за непушачи).

"Единственият правилен ход на собствениците на заведения в момента е да обявят заведенията си за зони изцяло свободни от тютюнев дим, и да лобират чрез съсловните си организации за по-скорошна повсеместна забрана на тютюнопушенето", е мнението и на журналиста Павел Антонов, който изследва обществените и медийните норми в постсоциалистическата среда в Open University, Великобритания. Той е и комуникационен съветник на гражданската инициатива "България без дим".

4. Правата на персонала на заведенията са нарушени

И докато някои от клиентите непушачи могат и да се наложат над пушачите в компанията и изберат заведение без цигарен дим, хората, които работят в хотелско-ресторантьорския сектор, нямат този лукс и са принудени да се излагат на пасивно пушене. Още повече че в България дори не се въведе ограничението в помещенията за пушачи да не се сервира храна и така контактът на персонала с пушещите да бъде по-малък. Според доклад на Европейската комисия от юни 2009 броят на смъртните случаи вследствие на пасивно пушене в офиси и заведения в ЕС през 2008 е 6007, като 2500 от починалите са непушещи служители.

Според Павел Антонов, ако България въведе пълна забрана за пушене на обществени места, това би бил печеливш политически ход и от гледна точка на европейските амбиции на правителството. "Българската държава ще трябва да приложи стриктно новото европейско законодателство, за да докаже, че е способна да прилага закони – нещо, в което мнозина в Европа основателно се съмняват", смята Антонов.