атобар апъТ*

Няма полуреформи

Ако забраната падне, ще бъде много категоричен симптом за реформаторското безсилие на ГЕРБ. Принципно всяка голяма промяна винаги среща яростна съпротива от здраво окопалото се статукво. ГЕРБ няколко пъти досега губиха битката с него - в последния момент вдигаха ръчната спирачка на реформите и с писък на гуми правиха обратен завой. В историята обаче не се влиза с полуреформи. Движението напред не може да дойде, докато се въртиш на място в опити да се харесаш на всички.

Забраната за пушене в заведенията е сравнително лесна промяна, но пък с много голям резултат. За нея не се изискват сложни стратегии и многоходови планове - след като гласуваш един закон, трябва само да устоиш на натиска.  

Ако ГЕРБ обаче не могат да удържат забраната за пушенето в заведенията, дали имат каквито и да било  шансове да направят по-сложните промени, като например реформата в здравеопазването. А в съдебната система? А в образованието?

От политическа гледна точка на пръв поглед изглежда, че отмяната на ограничението може да бъде полезно точно преди изборите - през последните седмици много хора пушат на студа и псуват отровно властта. Съответно ако им се разреши да влязат с цигара на топло, те ще се втурнат към изборните урни с бюлетината на ГЕРБ в ръка. Вероятно по тази причина Сергей Станишев наскоро се пусна по магистралата на популизма и зае ясна позиция срещу забраната. Това е обаче само на пръв поглед. Всяко от двете възможни решения настройва срещу властта или пушачите, или непушачите (вторите между другото по последни данни са повече и тенденцията е за спад на броя на пушачите). Ако се върне забраната, разочарованието на хората, които предпочитат да не се пуши в заведенията, ще е точно толкова голямо, колкото на агресивните пушачи в момента. Смисленият политически избор в тази ситуация е да се види кое ще донесе повече дългосрочни ползи.

ГЕРБ в момента се опитва да изиграе практически невъзможен политически танц - да се хареса и на пушачите, и на непушачите. Един министър казва, че е против забраната, друг я подкрепя. Премиерът казва, че не иска да се пуши в заведенията, обаче депутатите "му" в парламента били под много голям натиск. Изглежда, че ако забраната падне в парламента, той ще вдигне рамене и ще каже: "Тя сама се счупи." Това, разбира се, е неубедително. Никой в държавата няма да повярва, че на народните представители от ГЕРБ изведнъж им е пораснало самостоятелно мислене. Ако са наистина толкова независими, както днес отменят забраната за пушене въпреки категоричното обратно мнение на Бойко Борисов, утре току-виж избрали примерно Искра Фидосова за премиер.

В тази история има и един неприятен момент - оборотите на заведенията наистина падат. Това се е случвало във всички държави, въвели подобни забрани, но само за известно време. След няколко месеца хората свикват и приходите на ресторанти, клубове и кафенета постепенно се нормализират. Все пак вече има много страни, където не се пуши на закрито, а никъде не е имало масови фалити. Проблемът в България обаче идва от друга посока. Самите собственици на заведения признават, че оборотите им падат не само заради забраната да се пуши, а и защото хората имат все по-малко пари. Всъщност, ако ресторантьорите и хотелиерите се бяха прицелили в истинския проблем, трябваше да търсят консенсус не срещу забраната за пушене, а за съживяването на икономиката.

Изпушила демокрация

Понякога истеричните разговори за отмяна на ограничението показват и друг, доста фундаментален проблем. Самите привърженици на това да се пуши навсякъде често използват аргумента, че в момента са им нарушени "правата". Че им е отнета някаква свобода. Това е напълно неправилно. Разбира се, всеки е свободен да прави каквото си иска, но само ако не нарушава свободата на другите. Забраната да се пуши в заведенията не наруши, а донесе справедливост. Дебатите за отмяната й всъщност показват и какво е разбирането на политиците за демокрацията. Тя не е да правиш каквото си искаш където си искаш, а такава система от правила, която гарантира, че свободата на един човек не пречи на свободата на друг.

Всякаква промяна на сегашния режим ще е шумен провал на този изпит по демокрация.  Обсъжданите варианти са два - да се върнат зоните за пушачи или да се разреши пушенето след 22 часа. Първата възможност се видя, че не работи убедително, но срещу нея има и друг аргумент. Демокрацията няма зони. Не може в едната половина на заведението да са гарантирани всички свободи на хората, а в другата - не. Същото е и с евентуалното разрешаване да се пуши след десет вечерта. Демокрацията няма работно време. Този вариант е абсурден и по друга причина. Той предполага, че непушачът в 22 часа е вече завит в леглото, след като е слушал класическа музика, пил е билков чай и си е измил старателно зъбите, докато пушачът през това време (и бре, животе!) плющи ракии и маа кюфтета до последно.

Имате ли огънче?

В забраната за пушене по заведения има и нещо друго важно. За много хора тя е цивилизационен маркер. Ние мечтаем в България да се живее толкова пълноценно и смислено, колкото в държавите, където в момента има такова ограничение. Връщането на стария режим ще изглежда като болезнено свличане още по-далеч от мечтите ни.

Разбира се, забраната за пушене не е това, което ще ни направи свободни, щастливи и богати. Дали обаче причините тя да се отмени, всъщност не са същите причини, заради които сме ограничени, нещастни и бедни?

Или може би е по-добре да не си задаваме такива въпроси. Да не се питаме какво не е наред и как да го променим, защото то и без това всичко е безнадеждно скапано и от нас нищо не зависи. Може би за нас е единствено важно да можем да си пушим на спокойствие навсякъде, защото то какво друго ни остана? Пари няма, перспективи няма... Няма планове за бъдещето, няма мечти, няма надежда.

-------------------------------------------------

*атобар апъТ - Тъпа работа. Пишем го наопаки с идеята, че по-лесно ще бъде прочетено от политици, чието мнение зависи от температурата на въздуха - като е топло през лятото, мислят едно, а като стане студено, точно обратното.