А мога ли да запаля "ей там"?

Кой и как ще следи за забраната

Ограниченията за тютюнопушене и в момента се контролират от районните здравни инспекции (бившите ХЕИ-та). Техните служители - 600-650 за цялата страна, всъщност следят за спазването на всички изисквания по Закона за здравето, например санитарни и хигиенни норми. Това съвсем не е малко и капацитетът на практика е крайно недостатъчен. "Не може неколцина инспектори, в чиито ресор дори не са заведенията, да следят за спазване на забраната в цялата страна. Самите те признават, че не могат да се справят", коментира за "Капитал" Орлин Мирчев от гражданската инициатива "България без дим". Според него контролът трябва да се прилага съвкупно от здравните инспекции, полиция, упълномощени длъжностни лица от кметове и от гражданите.

"Броят на инспекторите не е особено голям", съгласява се д-р Димитър Димитров, и.д. директор на дирекция "Обществено здраве" в Министерството на здравеопазването. И допълва: "Но дори да има армия от контролни органи, пак е невъзможно до всеки нарушител да има по един инспектор." По-важният въпрос според д-р Димитров е как да направим така, че гражданите да приемат тези ограничения като обществена норма. Той дава пример с въвеждането на забрана за пушене в градския транспорт през 60-те години - в началото също е имало недоволни, но след време хората свикват. Освен това институциите разчитат и на сигнали от граждани за това къде забраната не се спазва. Според статистиката на софийската здравна инспекция сигналите на гражданите значително се увеличават през последните години (виж графиката).

И все пак няма да се мине без санкции. "Силата на инспекцията идва от правото на глобяване и от размера на глобата", установил е и проф. Назми Билир. С новите законови промени големината на санкциите стана по-адекватна от преди - от 300 до 500 лева за физическите лица (при повторно - от 500 до 1000 лв.) и 1000 и 1500 лева за търговците (при повторно - от 1500 до 3000 лв.). Досега глобите бяха по 50 лв., които собствениците на заведения плащаха без проблем. И освен това при повторно нарушение не се предвиждаше по-висока санкция. За да се глобяват физически лица, ще има нужда от полиция, тъй като само така могат да се изискат лични документи. Все пак д-р Димитров обяснява, че първото ниво на контрол ще бъде от собствениците на заведения, които според него няма да рискуват  наказания.

С цигарата - навън

"А на кого да сигнализираме ние, ако някой пуши", пита основателно Любомир Василев, собственик на верига от барове и ресторанти, сред които Motto, Mascara, Spaghetti Company, Brasserie и други. И допълва: "Ами ако някой се заключи в тоалетната и пуши, какво става след това." Според него именно тоалетните в нощните заведения ще се превърнат в "масови пушални".

Собственикът на бар Contrast Владислав Цветков се надява на разбиране от страната на клиентите, "защото това е положението". Притеснява се какво ще стане през зимата, когато ще трябва да инвестира в отопление на част от пространството пред бара. Според него промените в по-големи дискотеки и особено в заведения по морето ще бъдат драстични и е възможно да има бунтуващи се пушачи. Промени очаква и Станислав Раковски, собственик на "Скара бар". В едното им заведение забраняват пушенето много преди забраната да влезе в сила. Ефектът според Раковски е бил смяна на посетителите. "По-купонджийската част от клиентите изчезна", коментира той. И допълва:  "Рядко идват хора, които да празнуват, по-скоро само за бърз обяд или вечеря."

Георги Илиев, собственик на пицарии "Виктория", приема промените спокойно. Почти всички негови заведения имат градини и Илиев се надява да няма отлив на клиенти. Според него хората, особено в големите градове, са ходили в чужбина и имат представа какво е да не се пуши. Важното за Илиев обаче е законът да се спазва навсякъде и да няма двойни стандарти. "Ще си оставим обаче загражденията за пушачи и непушачи. Ако утре пак се сменят нещата, по-добре да сме готови", допълва той.

Все пак вече има дори пример от България, който показва, че забраната за пушене на закрити обществени места не е апокалипсис за заведенията. В Кюстендил - градът, който забрани пушенето във всички закрити помещения на 1 юли 2010 г., не е имало "драма" по думите на кмета Петър Паунов. Дори когато Административният съд на Кюстендил отменя наредбата, по-голямата част от заведенията продължават да спазват пълната забрана, защото виждат, че оборотите им не намаляват. Според Паунов важното е да има еднакво отношение на контрольорите към всички заведения, да се организира добра информационна кампания и да се преодолее "маниерът на част от ресторантьорите да шантажират законодателството". "Освен това настройката у младите е да се съобразяват с тези модерни, зелени тенденции", допълва кметът на Кюстендил.

Ако се върнем на примера с Турция, освен сериозния контрол страната инвестира много ресурс и в образователни кампании. Обучават се държавни служители, известни личности, медии, полиция, директори на болници и дори хората от образователното министерство. Гласува се законово изискване да има 90 минути на месец телевизионна програма, която да информира за вредата от пушенето. Бордът за контрол включва не само представители на общината, областната управа, университетите, но и ресторантьорите, дори шофьорите на такси. Те дискутират прилагането и ръководят дейността на инспекторите, които правят проверки 24 часа в денонощието всеки ден. Турция дори вече е на етап да се мисли за санкции за хора, които пушат в присъствието на деца дори в частни коли и домове.

По същото време в България задаваме въпроси от типа: "А мога ли да пуша, ако съм с един крак в детска площадка, а с другия навън..."

Преглед на оригинала