3a bykwite

"Трябва асап да направим един пейкинг с дечовеците." Ако не разбирате какво точно ви карат да направите, спокойно, проблемът не е само ваш. Не е и неразрешим - нужно е само основно познание на английски и доза интерес към етимологията. В интернет вече има онлайн речници, които ви помагат да разширите езиковите си познания, а скоро Институтът за български език към БАН също ще осъвремени официалния речник на българския език. Вътре едва ли ще попаднат непознатите думи от горния пример, но сред позабравените правописни и граматически правила може да се натъкнете и на думи, за които не сте и подозирали.

Уводът към новия речник ще излезе през септември и няма да съдържа някакви революционни промени - по-скоро ще припомни някои езикови норми, ще кодифицира нови и наложили се в съвременната устна и писмена реч изрази и ще добави още малко навлезли в българския чуждици (припомня се например главната буква на учтивата форма Вие, а термини като питагорова теорема започват да се пишат само с малка буква). Излизането му обаче ни накара да се замислим как се развива книжовният език, трябва ли да се плашим от непознатите думи и защо езиковите правила затормозяват днешните ученици.

В развитието на българския език всъщност

Няма нищо драматично

Така както няма и в промяната на френския, немския и въобще повече езици по света (с изключение може би на такива като унгарския и албанския, които изключват всякакви взаимодействия с други езици, както и на мъртвите езици като латинския). Промените в българския не са и чак толкова революционни - налагането на нови езикови практики се случва изключително бавно и предстоящият нов речник всъщност ще отрази някои от наложилите се тенденции през последните близо десет години.

"При правенето на един добър речник работата е горе-долу както при английската морава – коси се един път седмично и така в продължение на 200 години", коментира доц. д-р Руска Станчева от Института за български език на БАН. Тя разказва, че работата по предстоящото издание е започнала през 2005 г., като процесът всъщност е постоянен - попълват се нови думи, изчистват се тези, които са отпаднали от книжовния език, следят се местата, където има колебания в писмената практика, и се търсят решения за тях.

Промените в езика донякъде отразяват и промените в самото общество, което го използва. "Със средствата на езика отбелязваме и споделяме неща, които са важни за човека и за обществото точно в определен период, точно в определено пространство", коментира доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Той дава пример с това, че през XIX век например най-важният всекидневен проблем на българина, изглежда, е било селското стопанство. Затова езикът от този период има силно развита селскостопанска лексика, която за съвременните българи е напълно непозната. Днешното време налага друга проблематика като важна, затова езикът започва да се развива в тази посока, а пък закърнява в някои от предишните. "В това няма нищо драматично – това са естествени явления във всеки един езиков развой", смята Георгиев.

"Българският език се променя в пълна синхрония с промяната на българите и с промяната на българската държава", коментира и доцентът по съвременен български език Петя Костадинова. Според нея книжовният език трябва да може да назовава както по-стари неща от живота на обществото, така и такива, които се появяват днес и които ще се появят утре. Само така той може да изпълнява ролята си на основно средство за общуване в широки обществени сфери.

Според доц. д-р Владимир Жобов от Софийския университет вариантите за промяна на езика са два. Единият е свързан с чисто банални, граматически неща, които нямат пряка връзка със състоянието на обществото. Другият обаче отразява сериозни обществени промени и изразява нагласи. Пример за такава езикова промяна е по-рядката употреба на учтивата форма Вие. И ако първият вариант е напълно естествен и незначителен, във втория може да се крият сериозни социални трансформации и понякога дори недостатъци.

"Проблемът на българския книжовен език не е в чуждиците, а в езиковата култура на обществото", смята проф. Кина Вачкова от катедра "Български език" на Шуменския университет. Според нея напоследък се наблюдава една "езикова немара", като не се отдава достатъчно значение на доброто познаване и владеене на нормите на българския книжовен език. Виновниците са ясни - семейната среда, която пренебрегва езиковите принципи, повечето медии, които в стремежа си към сензационни заглавия забравят елементарни правила или ни заливат с клишета, неадекватното преподаване в училище, архаичните учебници в академичен стил, рекламите по телевизията и радиото (произвели притеснителни неща като "хавана ме"). "Достатъчно е да слушаме парламентарните дебати, за да чуем много често нарушаване на езиковите норми от нашите депутати, които очевидно не ги познават", напомня Вачкова и за важността на примера, който дават публичните личности.

След цялата тази комбинация от фактори вероятността все по-често да попадаме в мрежата на словосъчетания от типа

HoRa PoMaGaItE SlU4IsE Ne6To UjAsNo

никак не е малка. Колкото и ужасяващо да изглежда горното изречение, и за подобни феномени има обяснение. То е комбинация между объркващия и сложен начин, по който се представят езиковите правила в училище, масовото навлизане на английския в ежедневието, по-малкото време за четене на книги за сметка на престоя във форуми, чатове и социални мрежи.

Добрата новина е, че решение на проблема има и то се крие основно в алтернативните начини на преподаване. Мариана Бакърджиева, учител по български език и литература в 9-а Френска езикова гимназия и председател на Асоциацията на учителите по български език и литература, е намерила един такъв по-нестандартен формат. В началото на учебната година тя дава на учениците си задачата да представят пред класа прочетена от тях книга. Единственото изискване е тя да им е била интересна.

По този начин Бакърджиева въвлича децата в процеса на обучение и се опитва да запали интереса им към четенето. Затова и е убедена, че ключът към по-добрите резултати се крие в промяна на учебното съдържание по литература и възможността за часове, в които учителят и учениците сами избират произведения. А четенето до огромна степен е свързано както с правописа - само така правилното изписване на думите може да се набие в очите на учениците и те да свикнат да пишат по същия начин, така и с развиването на въображението и мисленето. "Възприятието на децата е станало много по-динамично и по-взискателно към това, което им се предлага", смята Бакърджиева и допълва, че учителите също трябва да бъдат адекватни на изискванията на времето.

На подобно мнение е и колежката й Марта Джалева от 91-ва Немска езикова гимназия. "Учениците по никакъв начин нямат проблем да учат каквото и да било", смята тя. Според нея проблемът не е в децата, а в това, че учебниците са написани в академичен стил, предназначен само за филолози. Така начинът, по който се преподава материалът, остава недостъпен за съзнанието на един съвременен човек. Решението според Марта Джалева е в съвсем различното протичане на образователния процес - учениците трябва да разговарят за проблемите си, да търсят решения, а учителят да се намесва само при нужда. На мястото на неработещата вече практика преподавателят да чете лекции пред мълчащия клас трябва да се мисли за използването на игрови стратегии, състезания, театрални представяния на произведенията. И въобще да се върви към всичко, което кара ученика да се чувства социално значим и му вдъхва увереност и самочувствие.

"Учениците трябва да бъдат обучавани да осъществяват различни езикови практики, да се тренират да пишат и да говорят в различни контексти и по най-разнообразни теми", смята и Борислав Георгиев от НБУ. Идеята е те да създават и да разбират текстове от всякакъв характер и да се учат да превключват от един към друг начин на изразяване. "Така ще разберат, че не могат да пишат до директора на училището, като си служат с чатърската разновидност на писмеността", допълва Георгиев.

Обучението също така не трябва (а и няма как) да изключва новите технологии от целия процес. За днешните ученици много по-адекватно би било, ако дадено правило се покаже през Уикипедия и се обсъди в някой форум. "Информационните технологии не се използват пълноценно като среда за обучение, у нас е-обучението се възприема все още като нещо екзотично и не е достатъчно развито", смята Руска Станчева от БАН. Тя е убедена, че модерните технологии могат само да са от полза за повишаването на функционалната грамотност.

Не трябва да се забравя, че високите резултати в образованието съвсем не се изчерпват с правописа. Те са свързани с правилното разбиране на текста, със структурирането на смислени изречения, с решаването на казуси, с прилагането на наученото в живота извън училище. Наистина има правописни и граматически правила, които би трябвало да са в главата на всеки един ученик, който излиза от училище. В крайна сметка обаче много по-важно е дали човек се е научил да се справя в живота, отколкото дали пише запетая пред втората част на съотносителните разделителни и съпоставителни съюзи.