Розово за принцеса. Синьо за полицай

Дори по света все още има малко примери за това, че производители или търговски вериги разпознават тези проблеми и са готови да им отговорят. Единствено във Великобритания, където има силни и шумни организации срещу половото разделение на децата, има реакция. Малко преди миналата Коледа една от най-големите и стари британски вериги за детски играчки - Hamleys, премахва розовия знак, който води към етажа за момичета, и синия - към този за момчета, и ги заменя с неутралното бяло с червени надписи. Освен това играчките се реорганизират по тип вместо според това кой пол се предполага, че ще си играе с тях.

"Най-естествено е такъв дебат да се започне от тези, които са най-заинтересовани – родителите или от журналистите - за тях съществува клишето, че са чувствителни към проблемите на обществото, или от обединените усилия на двете групи. Със сигурност тези, които маркетират безотговорно, няма да започнат нищо освен някоя напудренка PR кампания за социалната им отговорност, не и разговор", категорична е Велина Мавродинова.

За куклите барби и пушките

Или иначе казано, от покупката на розовото одеяло би трябвало да започва и размисълът на родителите за това как да обясняват света на децата си, както и цветовете и ролите, които той отрежда на мъжете и жените.

Детският психолог Димитрина Проданова обяснява, че половите стереотипи се формират под влиянието на родителите, учителите, групата на връстниците и, разбира се, телевизията, около третата година на детето. Тогава момичетата и момчетата се оглеждат във всички около себе си и търсят знаци, за да формират своята идентичност. Изучават как са разпределени ролите вкъщи - кой мие чиниите, кой готви, кой се прибира по-късно и кой им отделя повече време за игра. Какво правят майките и какво татковците, с какви играчки си играят момичетата и с какви момчетата. "Започват да забелязват и професиите като полово различни - прави им впечатление, че масово учителките са жени, а бизнесмените са мъже", дава пример Проданова. "Но какви стереотипи ще изповядват децата ни е наша отговорност като родители", допълва тя.

Яна е майка на две деца - момче на 4 години и момиче на 2, и е привърженик на принципа, че децата не трябва да бъдат ограничавани в интересите си както по отношение на дрехите, така и на играчките и хобитата. Нейният син се увлича по-механичните игри, но също така обича да играе с кукли и да готви. Иначе много се дразни, ако го объркат с момиче заради дългата руса коса. "Обяснява с много дрезгав глас, че е момче", смее се Яна. Смята обаче, че е важно родителите да полагат усилия да не подсилват стереотипите, които шестват в обществото, за това какви са жените и какви са мъжете. Тя например намира за вреден модела на женственост, който налагат куклите барби. И веднъж връща подаръка пушка, който идва с детското меню в заведение. По нейно настояване го заменят с детска китара.

Татяна е майка на момиче и момче, която не дели играчките вкъщи на женски и мъжки, а дрехите - на розови и сини. "В крайна сметка в бъдеще и на момчето ще се наложи да бута детска количка, да сменя памперси или да сготви, а на дъщеря ми - да кара кола, да смени гума или изгоряла крушка", има практичен аргумент тя. Според нея децата й трябва да израснат мисълта, че всяка дейност е типична и за двата пола. И смята, че е важно тези разговори с тях да не се отлагат с обяснението "още сте малки". "За всяка възраст има подходящата истина по даден въпрос", казва Татяна.

Гергана също поощрява игрите с кукли и за сина си, и за дъщеря си, но е забелязала, че съпругът й не е на същото мнение. "Голяма драма е това за бащите - да не се развалят техните мъжки момчета", казва саркастично тя и добавя, че бащата на децата й се дразни ужасно, ако види момчето да играе с кукли или пък ако някой случайно го сбърка с момиче на улицата. Според Гергана и разнообразието на играчки при момчетата е по-малко.

Детският психолог Димитрина Проданова обяснява, че нормите на женственост в нашата култура са много по-широки от нормите за мъжественост, тоест много по-стриктно се наблюдава момчетата да не проявяват "женственост". "Полът е в начина на мислене, обяснява тя. Детето трябва да знае, че има и мъжко, и женско начало и че ако момче проявява чувствителност, това не е лошо." Проданова коментира, че естественият подтик на всяко дете е да изследва, да опитва и е важно родителите да не спират креативността му. "Ако момчето поиска да играе с кукла, да не казваме: спри, това не е за теб. Вредата от това е, че задушаваме творческата му енергия. А и ако родителите реагират ужасено, силната реакция привлича вниманието на детето. То ще я търси, защото ще знае, че така го забелязват", допълва психологът.

Всъщност децата не се нуждаят от повече от здрав модел на поведение вкъщи и свобода да експериментират. Да рисуват собственото си детство във възможно най-много цветове.

Автор : Капитал Преглед на оригинала