Паркоместа

Архитект Мартин Ангелов от творческия колектив ProvoCAD обяснява, че проблемният достъп до парковете се дължи на необмисленост на връзката между градската тъкан и зелените площи, както и на безидейна организация на пешеходното движение. "Представите за поддръжка на парк са да се окоси тревата, да се посадят две-три цветенца някъде и да се изхвърли боклукът може би", коментира Мартин Ангелов. Той не смята, че в общината мислят за изграждането на връзки, за организирането на нещо интересно в парковете, така че да се привличат хората. (А дори и нещо да се организира - като приятните джаз концерти в парка "Заимов" например - популяризирането му обикновено се изчерпва с няколко плаката.) Според Ангелов цари безидейност, не се правят конкурси, не се търси мнението на по-млади специалисти, а "колкото и да са хубави цветенцата, те ще увехнат след известно време."

Друго смислено, но абсолютно неизползваемо място е паркът "Камбаните". За да го посети човек, трябва да е особен авантюрист, обичащ високите скорости, в ролята на пешеходец по шосе без тротоар. Иначе паркът може да бъде добро място и за туристи. А адекватен транспорт ще направи възможни театрални постановки и концерти.

Според архитект Павел Янчев, автор на блога view.point, общината трябва да се научи от местата, които работят добре. Той дава за пример градската градина пред Народния театър, която е свързана добре с околните улици. "Важен е не само паркът сам по себе си, но и какво има около него, колко лесно влизаш в парка и преминаваш през него", допълва Янчев. При "Народния" това се дължи и на исторически натрупвания, това е най-старият парк в София.

А онова място?

Градската градина от много години насам е едно от най-оживените места в града. Сутрин хората минават оттам за работа, на обяд изяждат сандвичите си по пейките и си наливат студена вода от "езика на лъвчето" на гърба на Българската народна банка. Вечер на стълбите на театъра се случват прекрасни импровизирани концерти с китари, цигулки, тарамбуки. Младежи пият студена бира или топъл джин, говорят. Фонтанът шуми. И точно в тази приповдигната пренаселеност личи един от най-големите дефицити на публичните пространства в София изобщо - липсата на тоалетни. В градината е предвидена една химическа. Общината освен това надценява способностите на химикалите и те почти не се подменят. Резултатът е кошмарен за повечето сетива.

Решението на този проблем според Димитър Паскалев от "Архитекти за София" са модерни механизирани тоалетни с монетен автомат, които се самоизмиват след ползване. Според него това е голяма пазарна ниша, за която обаче няма български производители, а вносът е много скъп.

Там, в Средновековието

Вечер по алеите на Борисовата градина се срещат много хора с фенерчета или челници. Там въпреки всичко все още няма осветление. Според архитект Павел Янчев то не играе чак толкова решаваща роля за това дали ще се случват престъпления. "В общия случай те се случват на място, където няма хора", смята той и допълва, че хората трябва по някакъв начин да бъдат привлечени да се съберат. Старши инспектор Горан Червеняшки от 3 РПУ на СДВР се съгласява и дава пример с осветената градинка при църквата "Св. Троица", където целодневно е пълно с хора чак до късно вечерта и това я прави непривлекателна за престъпления. Арх. Валери Гюров от колектива "Трансформатори" дори е на мнение, че няма смисъл да се наливат пари в градинките, преди да бъдат решени социалните проблеми наоколо.

Инспектор Червеняшки обяснява, че чести престъпления в парковете са кражбите, като голяма част са т. нар. случайни деяния - т.е. без мотив и подготовка, от хора, които нямат престъпно минало. "Каквато структура на престъпността се наблюдава в района около парка, това се случва и в самия парк", обобщава инспектор Червеняшки.

Няма твое, няма мое

Повечето проблеми в парковете и градините в София се дължат на лошо управление и неясни отговорности. В момента някои паркове са държавна собственост, която общината управлява. Градинките между блоковете пък се менажират от районните администрации. Дейностите вътре в парка като детски площадки, заведения, спортни обекти и т.н. се дават през търгове на частни фирми. Общината по отношение на парковете е централизирана структура. Резултатът - тя е далеч от конкретните проблеми и това личи особено в зелените площи в по-крайните квартали. Обикновено се извършват само козметични ремонти тук-там, но без ясна визия как трябва да изглеждат зелените площи. Южният парк е пресен пример - той очевидно е сред приоритетите на общината, входовете му бяха ремонтирани, има фонтани, цветя и здрави (макар и слънчеви) пейки. Алеите извън централната му част обаче са запуснати, рибари ловят риба и палят огън около по-дивите езерца, липсват културни събития, които да направят парка по-интересен.

"Има разлика между концепция и ремонт. При последното някакви неща просто се подменят", коментира Валери Гюров. Според него единственият начин за промяна са прозрачни конкурси и търгове между проектанти и фирми. Така има по-голям шанс да се стигне до интелигентни решения като енергоефективно осветление, соларни лампи, кошчета, които да се изпразват лесно и да се крадат трудно. "Ако правиш ремонт, направи го така, че да е адекватен след 30 години, а не след три години в края на мандата ти да се окаже, че си похарчил пари за глупости", допълва Гюров.

Според арх. Димитър Паскалев възможно решение е децентрализацията на управлението и делегирането на повече дейности на районите. Друг вариант е американският опит - с много от парковете се занимават граждански сдружения, в които участват спонсори, общината, експерти, жители. В голяма част от Европа отделните паркове пък имат собствена дирекция с нужните специалисти. Зам.-кметът на София по екология Мария Бояджийска обяснява обаче, че децентрализацията би изисквала много голям ресурс, защото ще означава във всеки район да работят ландшафтни архитекти, електротехници, озеленители. От друга страна, за централните градини обаче общината планира преструктуриране на ОП "Паркове и градски градини", така че всеки парк да си има управител и структура от нужните за поддръжката специалисти.

Къде ми е концепцията?

Мартин Ангелов е на мнение, че залагането на огромни пътни проекти в столицата е концептуална грешка, защото в нормалните държави личният автомобил е на последно място сред приоритетите. Той дава за пример мегакръстовището при телевизионната кула. То още повече ще разпокъса Борисовата градина, а части от нея ще се маргинализират. Инвестирането в разумна мрежа на градския транспорт е много по-адекватно, също важни са тротоарите, пешеходните зони, велоалеите. "Човекът трябва да бъде накаран да използва тялото си за придвижване", обобщава Ангелов. Всъщност това е много важен въпрос към общината, тя какъв град иска да развива - зелен, лек и високотехнологичен или мръсен, тежък и индустриален?

Политиката започва в градовете, там, където хората трябва някак да живеят заедно. Публичните пространства - площадите, градинките и парковете са символ на демокрацията, там всеки има еднаква възможност да изкаже мнението си, да бъде равен с околните. Публичният транспорт е същата демократична услуга. Големите пътни възли, леенето на асфалт са точно обратното.

"Парковете са най-голямото богатство, обществено богатство", подчертава архитект Паскалев и продължава: "Затова общественият натиск за тяхното развитие трябва да бъде огромен. Те не се развиват, а трябва креативност, трябва нещата да стават красиви, трябва да стават възторжени, трябва да стават емоционални. С този спечен подход не става."

Разходката приключва в градинката на поетите. Поетите ги няма вече. Дошли, събрали ги с един камион и ги занесли в музея за социалистическо изкуство, това разказва барманът в близкото заведение. Тревата бавно пожълтява. Едно детенце пита майка си защо в шадраванчето няма вода. "Изпарила се е", отговаря му изнервена. Само зад руската църква Пушкин стои невъзмутим. Гледа.