Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
ПРОФИЛ
Гергана Крумова е завършила магистратура по психология във ВСУ "Черноризец Храбър", специалност психология и психопатология на развитието. От шест години работи в 137 СОУ "Ангел Кънчев" като училищен психолог. Сертифицирана е като обучител по ключови социални умения и компетентности и като коуч в образованието. Казва, че в работата си се води от любовта към децата и вярва, че можем да се радваме на техните успехи само когато те растат и учат с разбиране, доверие и подкрепа от всички."Приятно ми е да се запознаем, аз съм вежлив, великодушен, вълнуващ", протяга ръка Валери. Съученичката му Лия я хваща и отговаря: "Аз съм лъчезарна, любопитна и любвеобилна." Упражнението, при което човек се запознава с другия, като използва три положителни свои качества, започващи с първата буква на името му, е похват от позитивната психология. С него си служи и училищният психолог на 137 СОУ "Ангел Кънчев" Гергана Крумова, докато работи с един от шестите класове на училището - клас, в който преди няколко месеца е било невъзможно да се преподава каквото и да било. След като шестокласниците се окичват с етикета "лоша дисциплина", Гергана започва активно да ги консултира - но не всеки поотделно, а като група, която трябва да работи заедно. Тренира личностните и социалните им умения, прави портфолио на всеки, разговаря с тях по темите, които ги вълнуват, и за това как се чувстват в различни ситуации. Променя подредбата на класната стая така, че децата да не стоят един зад друг, а в кръг, за да усещат равнопоставеност. Работата отнема време, но си струва - в края на учебната година шестокласниците вече могат да различават и изразяват емоциите си, изслушват се един друг, работят в екип, дават си обратна връзка, имат си доверие и най-важното за Гергана - усещат емпатия. Всичко това им помага и в ученето на традиционните предмети - стават по-любопитни, дългосрочната им памет се засилва, започват да задават въпроси на учителите, дори да имат идеи как да протече часът.
По-добрият успех в училище е само един от положителните ефекти от адекватната психологическа грижа за учениците. Дори не е и най-важният. Много по-ключови са начинът, по който децата се чувстват, уменията им да общуват с възрастни и с връстници, способността им да споделят. Това са и нещата, които дават най-голямо отражение на живота им след училище - много повече от шестицата по български или тройката по химия.
Това, което не се учи в часовете
Как да накараме учениците да бъдат щастливи е въпросът, който според Гергана Крумова трябва да бъде на първо място за всяко училище. Сигурна е, че точно това ги прави креативни, уверени в себе си и способни. А щастливи ли са сега всъщност? "Ако трябва да съм абсолютно откровена, мисля, че не", отговаря психологът. От опита си е разбрала, че това, което липсва най-много на съвременните деца, е вниманието - както вкъщи, така и в училище. Един от проблемите е недостатъчно време, което учителите имат, за да забележат и отвърнат на нуждите на всеки ученик. От тях се изисква да попълват огромни количества документация, да спазват стриктно министерските предписания за учебна програма и план, да са изрядни за проверките на инспекторатите. Така човешките отношения между ученици и учители отстъпват място на бюрокрацията. Разбира се, уточнява Гергана, учителят трябва да бъде и мотивиран да обръща внимание на всяко дете, да познава добре както себе си, така и учениците си, и да знае, че освен знания, образованието трябва да дава и умения. И нещо много ключово - да не слага етикети от типа "мързелив", "невъзпитан" или "проблемен" на учениците. "Етикетът е нещо, с което децата започват да живеят и с което започват да се самоопределят", обяснява психологът. Те ги демотивират, карат ги да мислят, че няма да успеят, а веднъж сложени, трудно се отлепят.
Ако се чудите как се отразява тази липса на внимание на учениците, спомнете си за случаите на насилие в училище от първите страници на вестниците и сутрешните блокове на телевизиите. В края на март зам.-министърът на образованието и науката Ваня Кастрева съобщи, че за последната половин година са регистрирани над 4 хиляди случая на агресивно поведение с участието на ученици, което е драстично увеличение спрямо миналата учебна година. Според Гергана Крумова основната причина за агресивното поведение в училище се крие в семейството. "Далеч съм от мисълта, че няма обгрижващи родители, такива, които имат изградени доверителни отношения с децата си, или които не инвестират в децата си", уточнява психологът. Но й прави впечатление, когато децата все по-често споделят нея проблеми от взаимоотношенията вкъщи - например че родителите им не им обръщат внимание, карат им се или ги бият. Това означава, че детето има незадоволени базисни потребности - от любов, обич, принадлежност към семейството си, разбиране, доверие, и се опитва да се справи с тези липси. "Естествено най-нормалното нещо за детската психика, която няма социална опитност, е да търси начин, по който да освободи това напрежение, да потърси вниманието на околните. И много често това е в основата на агресията", коментира Гергана Крумова.
Когато работи с ученик с някакъв проблем, тя винаги започва с търсене на положителното - не го пита "ти защо правиш това", защото това само го фрустрира и го връща назад, а задава въпроси като "какво обичаш да правиш" и "в какво си най-добър". "Когато търсим негативното, няма върху какво да стъпим", обяснява психологът и допълва, че изваждането на преден план на добрите страни води до много по-видим прогрес у децата.
Гергана Крумова споделя, че терапията е много по-ефективна, когато в нея се включат и родителите. И вижда промяна в отношението им към ролята на училищния психолог. В началото те са гледали скептично на нея, но с годините все по-често оказват съдействие. Подобно развитие Гергана наблюдава и при колегите си учители, които сами вече я търсят за помощ и съвет.
Консултация в междучасията
Макар нуждата от училищните психолози да се осъзнава все повече от родители, учители и от самите ученици, в държавните политики тя продължава да е някъде на дъното. Гергана например няма регулярно предвидени часове за консултации с учениците и й се налага да използва такива на отсъстващи учители или пък по предмети като музика, физическо възпитание и изобразително изкуство (с бележката, че те са също толкова важни). Тя е единствен психолог за училище с над хиляда ученици, които учат в две смени. Междувременно се занимава и с организационни въпроси като училищните празници, благотворителни инициативи, общи проекти с неправителствени организации.
Гергана Крумова е категорична, че в големите училища трябва да има поне двама психолози, за да може и в двете учебни смени да има човек за консултация или кризисна интервенция. Убедена е, че по-голямата училищна автономия също би помогнала за по-добра организация на времето, защото така всяко училище ще може да приоритизира целите и задачите си. Часовете на класа биха могли да се използват за консултации с психолог, за разговори по важни за учениците теми, дава пример Гергана. А развитието на социални компетентности като ефективна комуникация и начин на общуване трябва да станат задължителна част от образователния процес.
Гергана Крумова споделя, че често се пита какъв е начинът да предизвика дискусия за проблемите, които касаят работа на училищните психолози. Защото обича когато има въпроси, да ги зададе - нещо, за което съветва и учениците си.
4 коментара
През последните години темата за българското образование е доста разисквана, но без особен резултат. Заглавието на статията остави в мен доста горчив привкус, колкото и истина да съдържа. В българските училища работят много учители по призвание, но са съжаление те не успяват сами да постигнат това щастие, за което говоря в интервюто. Когато нацията ни не е щастлива като цяло, няма как и децата да бъдат напълно щастливи. Причините са комплексни и цялото ни общество трябва да си даде сметка, че децата са бъдещето и просперитета на България. Надявам се, че уважаемите читатели на Вашия прекрасен вестник разбират сложността на проблемите в българското образование. Вярвам, че ако обединим усилията си заедно с Просветното министерство, да направим децата истински щастливи, знаещи и можещи ще им покажем колко значими и важни са те за нас и за своята родина!
Гергана Крумова
за много важни неща се говори тук, като слагането на етикети на децата. но аз мисля, че децата не са щастливи в училище не само защото учителите не им обръщат достатъчно внимание, а поради сериозни дефекти на цялата идея за организиране на тяхното образование.
и все пак - във вестник като капитал, в статия именно за училището - може ли по-малко напълно ненужни чуждици? може ли да се изказваме в по-голяма степен на български, вместо да превеждаме буквално от английски и изречението да е като присадено? толкова ли е трудно да се каже да работят заедно, вместо работа в екип, особено когато става въпрос за деца, а не за офис? емпатия? няма, няма, няма такава дума на български. казва се съчувствие, отзивчивост - нищо сложно няма в превода на тази дума. креативност? и това ли не можете да преведете?
ние не сме като македонците. имаме си език, и няма нужда да се докарваме дотам да казваме мапа на картата, щото като гледам изказа на статии като горната, натам сме тръгнали.
Позитивното мислене е вредно за вашето психично здраве. То няма да ви направи щастливи. То ще ви направи по-нещастни.
Прочете повече в книгата на Оливър Бъркман "Противоотрова".
Целта не е да правим децата щастливи, а да им дадем цялата информация и начини да оценяват реално света около себе си. Само тогава могат да го направят по-добър и да живеят по-удовлетворено.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.