Как да излезем от дупката в образованието

Посока 1: Край на сегрегацията

Според анализа основната причина за големия брой ученици с ниски резултати е разделянето на децата в различни училища според социално-икономическия им статус. Всъщност неравенството в образователните възможности в България е най-голямото сред страните в региона на Европа и Централна Азия, както и в ЕС. Тук учениците, които живеят в градове, са по-напред от съучениците си от селата с успех, който се равнява на повече от две години училищно обучение. Резултатите по грамотността за четене на учениците от езиковите малцинства пък са три години по-назад в сравнение с тези на младежите, които говорят български език вкъщи. Най-големи са неравенствата според доходите - дупката между учениците от най-високите и най-ниските социални слоеве достигат четири години училищно обучение. Тоест, ако вземем двама деветокласници, детето от по-богатото семейство ще се справя със задачите от този клас, но съученикът му от по-бедното ще е на ниво пети клас. Проблем е и разликата между успеха на момичета и момчета, като по четене тя също е най-голяма сред страните в региона.

Обяснението на стряскащата статистика е, че приемните изпити - най-вече след седми клас, но през последните години и много по-рано, на места дори за първи - "сортират" учениците по училища, в които вече учат други деца със сходен социално-икономически статус, като основният критерий е дали родителите могат да си позволят частни уроци или не. Обикновено неуспелите на приемните изпити отиват в професионални гимназии (бившите техникуми), които обучават на конкретни занаяти (а тях след няколко години може и да ги няма на пазара) и не обръщат внимание на базисните умения за справяне в живота. Това е пагубно за 14-15-годишни младежи, които губят важна част от обучението си. Попаднали в "по-лошите" училища, които не привличат и добри преподаватели, част от учениците спират да се развиват, а много от тях отпадат съвсем от образователната система. Слага им се етикетът "изоставащи" и дотам. А всъщност именно средата, в която учат, е тази, която може да ги издърпа напред.

"Повечето държави с по-добра образователна система насочват учениците на по-късни етапи от тяхното училищно образование - обикновено на 16 години", пишат експертите в своя анализ. Това са предприели и полските политици още през 90-те, след като са видели, че учениците от професионалните училища излизат неграмотни от тях. Те удължават периода на общото образование до девети клас (включително) и оставят академичните и професионалните знания за края на обучението. Насочват учебната програма към "меки" умения, критично и логическо мислене, а оценяването - според приложените на практика, а не запаметените знания. И това съвсем не пречи на децата с някакъв изявен талант - те имат достъп до специален фонд за подкрепа, но учат в същите училища и класни стаи като всички останали ученици. Няколко години по-късно Полша е една от най-добре представящите се държави на PISA (повече за полската образователна реформа и интервю с един от инициаторите).

Посока 2: По-добро преподаване и ресурси

Реформата на училищната структура не може да мине и без подобряване на преподавателските практики, учебна програма и инструменти. Анализът на Световната банка показва, че качеството на образователните ресурси има особено видимо отражение върху учениците с ниски постижения. Една от хипотезите за това е, че подобренията в училищната среда са изключително важни за деца, които не разполагат с необходимите материали вкъщи. Затова експертите препоръчват във всички училища да има лабораторно оборудване, компютри и софтуер, библиотечни и учебни материали, обновяване на сградите и дворовете им.

Гръбнакът на всички промени обаче е адекватната за времето си учебна програма и начините, по които учителите я преподават. В момента няма данни кои методи как се отразяват на постиженията на учениците. Резултатите от матурите и останалите външни оценявания се представят от Министерството на образованието само на ниво населени места. Дори да има разбивка по училища и учители, тя не е публична, което затруднява намирането както на добрите практики, така и на слабите места. Според експертите държавата може да използва методи за наблюдение на учебните занятия и успешни практики от други страни за управление на часовете, за да помогне на учителите да подобрят работата в клас. "Може да се реализират програми за усъвършенстване на уменията на учителите с цел подобряване на техниките за управление на учебните занятия както за сегашните, така за бъдещите учители, което би довело до съществено подобрение на качеството на образованието", пише още в доклада.

Интересен момент от него е оценката на въвеждането на делегираните бюджети през 2008 г. Досега държавата не е правила (поне публично) опити да анализира в детайли силните и слабите страни на тогавашната реформа, включително това как тя се е отразила на качеството на образованието. Идеята на промените беше да дадат по-голяма автономия на директорите при разпределението на училищните ресурси. Изследването на Световната банка показва, че ако има някакво положително въздействие на реформата върху резултатите на учениците, тя е най-вече в градските райони. От друга страна, ефектите от по-голямата отговорност на директорите за учебната програма и оценяването са леко отрицателни, особено в селските райони. Причината за това според експертите може да е по-доброто и по-отговорното администриране на училищата в големите населени места.

Ключът към подобрение на реформата с делегираните бюджети според анализа е отчетността - както на централно ниво, така и на местно, и особено по отношение на родителите. И тук не става въпрос за повече документална бюрокрация (която и без това е твърде много), а за включване във взимането на решения, проследяването на резултатите и предприемането на общи мерки според силните и слабите страни на учениците. Експертите препоръчват още подобряване на управленския капацитет на директорите в селските райони и ефективна работа за по-висока квалификация на учителите.

Посока 3: Повече години в училище

"Удължаването на продължителността на предучилищното образование на най-малко две години повишава резултатите на учениците с ниски постижения с до 10 точки, а резултатите на тези, които общуват в дома си на език, различен от българския - с до 19 точки", категоричен е анализът. Преди няколко години предишното правителство на ГЕРБ въведе задължителната двегодишна предучилищна подготовка, но тя все още не е обхванала всички деца, особено тези в неравностойно положение и от малцинствените групи. Изследванията са показали, че образованието в най-ранното детство е решаващо, защото развива когнитивни и личностни умения, които започват да се проявяват още в първите години от живота. Освен това подготвя децата за училище. Ако достъпът до услуги за ранно детско развитие не е равен, това затвърждава и занапред пропуските в ученето между децата.

Пътят до тези три изхода може да бъде извървян само от смели политици, които не се страхуват от недоволни синдикати, намръщени директори и гръмогласни родители. Както казва бившият заместник-министър на образование на Полша Збигнев Марчиняк, достатъчно е едно правителство да направи голямата крачка и следващите няма да могат да променят посоката. Въпросът е кой ще се престраши.

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала