Дайте мегафона на децата, моля

Нейната връстничка Виктория от Златица например често се дразни, че възрастните хора съдят за зрелостта на преценката й според това на колко е години, а не според това как мисли и как се държи. "Порастването е вътрешното усещане, че си отговорен за някои неща", добавя мъдро Виктория, а това при всеки може да се случи на различна възраст. "Понякога спорим с нашите, аз държа на своето, те на тяхното, но намираме общ език с идеята, че времената се променят и това, което е било, когато те са били деца, вече не е същото", разказва Виктория. "Аз приемам лично всеки път, когато някой каже, че дете не може да участва във вземането на решения или да изказва мнение по различни теми", гневи се тя. "Да, мнението ни може да няма юридическа стойност, но е важно, защото ние имаме свои виждания. Аз смятам, че нещата, които ни засягат, трябва да се решават и от нас. Не може възрастни да работят за деца, ако не работят с деца", отсича Виктория. 

Кристина и Виктория са част от младежката мрежа "Мегафон". В деня, в който Държавната агенция за закрила на детето организира конференция, за да чества 25 години от приемането на Конвенцията за правата на детето (на която впрочем имаше младежи слушатели, но не и участници), те и техните приятели направиха символично шествие в София, за да заявят, че, първо - малко се говори за детски права, и, второ - все още много малко възрастни и деца разбират смисъла и важността им. "Озадачаващо е, че дори на днешната дата никой не търси изрично мнението на децата и младите хора за това какъв е напредъкът в отстояването на конвенцията", отбелязаха те в манифеста си.

В училище не се пита

Според младежите семейството е много по-зачитаща правото им на мнение среда от училището. Парадоксът е, че мястото, на което прекарват най-много време всеки ден, е мястото, където се чувстват най-малко свободни и насърчавани да участват. "Там е борба всеки ден", казва Кристина.

"Паола Димитрова, яви се при директора, а в понеделник майка ти да бъде в офиса му", кънти в главата на 16-годишното момиче. Обвиняват я, че се е държала неуважително и е обидила учителката си. Тя разказва случката така: "Поисках повече информация за учебния материал." Отговори ми се: "Не ми занимава с това в момента." Аз попитах: "Добре, а как да разбера повече?" И отсреща пак: "Ами не знам."

Някои учители възприемат питането, изказването на различно мислене като незачитане и разваляне на дисциплината в час, разказват младежите. И преживяват тежко загубата на контрол. "Дали един възрастен ще зачете мнението ти зависи от това как сам той е бил възпитан и как са се държали с него като малък", отбелязва 17-годишната Наталия от Бяла Слатина.

Разбира се, има и много училища, в които директори и учители са по-отзивчиви към включването на учениците във вземането на решения. "Стараят се да зачитат мнението ни, правят анкети, за да разберат какво искаме да се промени в училищната среда и да изказват положително мнение за това, което казваме, макар че нещата много-много не се променят", усмихва се Виктория. 18-годишният Явор например си спомня през смях как учениците в неговата гимназия в Габрово са се включили в организацията на последния ученически празник. Те са настоявали празненството да се състои в модерна зала в града и да наемат диджей, който да ги забавлява, но учителите надделели и в крайна сметка поръчали... духов оркестър. 

В по-малките градове и селата, признават младежите, в училищната среда се срещат и недопустими практики. "Случва се учител да си позволи да издърпа някого за ухото. В прогимназията учителка удари ученик с пръстените си по главата, защото бъбреше в час", разказва Наталия. Паола пък до ден днешен си спомня как в трети клас, когато неин съученик е чоплил семки в час, учителката е започнала да го удря с якето му. "Целият клас замръзна, бяхме в шок", разказва 17-годишното момиче. "На следващия ден все едно нищо не се беше случило. Момчето беше от дом. Нямаше родители, които да се застъпят за него." Тези случки се разказват само между учениците. Предпочитат да не ги споделят с други възрастни, защото считат за достатъчно унижение това, че им се е случило. "Някои търсят правата си, други не, но насилието предизвиква само озлобление според мен. И после детето също става насилник", казва Наталия.

Познават ли децата правата си

Гласът на децата все още няма тежест в обществото е оценката на младежите. Тези, които участват в ученически съвети или доброволстват в младежки организации, усещат, че са много малко връстниците им, които следват техния път. "Скоро правихме презентация на "Интеракт" клуба в моето училище. Обяснихме на съучениците си, че се занимаваме с благотворителност, че е интересно и забавно, че си помагаме", разказва Виктория. "Но те нямаха желание да се включат. Като че ли нямат желанието да правят нещо за друг, да променят, да са тези, които водят промяната", разсъждава тя. "Мрънкаме, че не ни харесва училищният под, но нямаме желанието да кажем, да направим нещо. Ако някой много ни ръчка, ще си кажем мнението. Но не идва вътре от нас. Да заявим това не ни харесва." Другото, което й прави впечатление - че в незаинтересоваността и невежеството си някои нейни връстници бъркат правата си с това, че са свободни от всякакви задължения. "Да кажем, че някой ученик нарушава правилника и не си спазва задълженията. Ако учителят реши да наложи наказание, започва една караница "вие нямате право на това". Стига се дотам, защото учениците не си знаят правата, но не си знаят и задълженията", отсича Виктория.

Всъщност това, което 17-годишното момиче усеща отсега, е, че уважението към мнението и личността са изначално толкова ниско в приоритетите ни като общество, че хората някак са изгубили инерцията дори да ги изразяват. Тя го илюстрира и с този пример: "Когато младежите искаме да вземем отношение по проблем в града, не се получава. Местните управници не ни взимат насериозно. Те не взимат насериозно и това, което казват възрастните, де. Може би защото не приемат насериозно работата си, но това е отделен въпрос."