Fast food изпитване - fast food резултати

"Тестовете мерят това, което образователната система предлага като съдържание на подготовката - заученото, а не наученото", коментира образователният експерт от институт "Отворено общество" Илко Йорданов. Той обръща внимание на все по-важните некогнитивни и метакогнитивни умения, които този формат изпити не могат да оценят - като нагласи за поведение, ценности и характеристики на ученика, например доколкото е упорит и има воля за решаване на проблеми, как използва различни източници на информация и проверява надеждността им. Тези умения могат да се измерват, да кажем, през разчитане на графики и карти. Йорданов дава пример с въпроса "Колко е голяма разликата в ръста на населението между последната и предпоследната година", който на пръв поглед може да изглежда лесен, но в скалата може да се сложи капан и да изисква повече логическо мислене.

Разчитането на графики между другото е един от големите проблеми на българските ученици според международния тест PISA - тема, която не изглежда да е сред приоритетите на правещите политики в образованието. "Много са малко онези въпроси, с които да можем да разберем как децата тълкуват, как умеят да извеждат информация", смята и директорът на ОУ "Св. св. Кирил и Методий" във Ветрен Лена Парова. Това води до невъзможност да се открие до каква степен учениците умеят да мислят креативно и критично.

Едно е да питаш "колко е 7+5" и съвсем друго - "по колко начина можем да намерим 12", дава още един пример Веселин Симеонов, управител на образователния център Exploratorium. Вторият подход показва на децата, че до една цел има различни пътища и повече от един верен отговор, което пък ги стимулира да експериментират, да изследват, да си кажат "какво можем да направим" вместо "не знам".

Националните изпити са инструментите, чрез които МОН най-ясно демонстрира какво e най-важното, което учениците трябва да знаят и могат, припомня Мария Сендова, мениджър оценка на въздействието и развойна дейност в "Заедно в час". "Докато тези оценявания се фокусират върху възпроизводство на информация, посланието, което изпращаме на учениците ще бъде, че най-важното е "да имаш верния отговор", смята тя. Затова за нея не е учудващо, че голяма част от творческия потенциал на учениците се насочва към това как да стигнат до верните отговори - дали чрез стратегии за запаметяване или чрез търсене на креативни, но често незаконни начини.

За какво са ни изпитите

Изпитите след седми клас (наречени национално външно оценяване) и матурите след 12-и клас (държавните зрелостни изпити) имат и друг съществен проблем. Те събират в себе си две коренно различни цели - от една страна, оценка за образователната система според знанията на завършващите ученици, а от друга, вход за гимназии и университети. Смесването на тези две цели води до това, че нито една от тях не се постига достатъчно добре.

"В момента Министерството на образованието и науката хем оценява себе си, хем с тази оценка се влиза в университетите", казва Цветан Цветански, председател на управителния съвет на "Център за образователни инициативи". В много държави матурите се държат отделно и се подготвят на ротационен принцип от висшите училища, като има различни видове изпити според профила на висшето образование, в което ученикът иска да продължи. Директорът на основното училище във Ветрен Лена Парова също е на мнение, че двете неща трябва да се разделят, като изпитите за вход в гимназии и университет да са след края на учебната година, а външното оценяване да се развие за всички предмети. В полза на това предложение е и фактът, че през май седмокласниците наблягат само на български и математика, защото им трябват за изпита, и изостават по останалите предмети.

Ключово е и по какъв начин се използва анализът на резултатите от външното оценяване. В момента той служи по-скоро за изкуствени класации на училища, без да отчита различните фактори, които влияят върху качеството на обучението във всяко от тях. А това води до голямо напрежение в системата. "За да бъде едно оценяване обективно, трябва да проследим откъде е тръгнало, за да се стигне до това ниво", смята Лена Парова. Според нея ефект ще има, ако се сравнят резултатите на учениците в 7 клас с тези на същите ученици, когато са били в 4-ти клас.

Финалните изпити след всеки етап на образованието всъщност би трябвало да служат не толкова на учениците, колкото на училищата и държавните политики. Ако се проведат както трябва и резултатите от тях се анализират адекватно, МОН и общините ще знаят как се развива всяко училище, ще могат да поощряват или изискват повече от директорите и учителите, както и да предприемат специални интервенции в проблемни региони.

"Външното оценяване трябва да служи преди всичко за оценка на ефективността на образователните политики", коментира програмният директор в "Заедно в час" Траян Траянов. Той е категоричен, че то трябва да помага за отговори на въпросите усвояват ли учениците ключови умения и знания и кои училища са относително по-ефективни в това да ги надграждат. "При сегашния формат националното външно оценяване не позволява да се отговори на нито един от тези въпроси", категоричен е Траянов. Причина за това е, че форматът на тестовете се мени през годините и не позволява историческа съпоставка на резултатите или смислен анализ на израстването на учениците. Освен това познавателните умения са бегло застъпени в тестовете, а МОН не взема предвид ключови данни за социално-икономическия статус на учениците, продължава Траян Траянов. Той дава пример с Полша, където резултатите от външното оценяване се използват, за да се сравнява добавената стойност на училищата, тоест относителния, а не абсолютния напредък на учениците спрямо социално-икономическия им статус и образователните им потребности. "Това позволява да се оценява въздействието на различни програми и интервенции, както и да се идентифицират успешни практики, които да се споделят с всички училища в системата", допълва Траянов. Във Финландия пък резултатите не се обявяват публично, но се разговаря с всеки директор за това какво в училището му се нуждае от подобрение.

Използването на резултатите от външното оценяване няма как да е ефективно и без да има конкретни цели, например намаляване на дела на лошо представящите се ученици или пък измерване на ефекта от училищни проекти по оперативните програми. Цели, които министерството не личи да има.

Зам.-директорът на Американския колеж в София Мария Ангелова е категорична, че държавните зрелостни изпити, както и всички форми на външно оценяване, трябва да се изготвят и провеждат от независима институция, която не е обвързана със системата на МОН и не е подчинена на него. "Функцията на тези институции е да изготвят, апробират и администрират инструменти за оценяване, които измерват и оценяват уменията на учениците да се справят с изискванията на висшите училища и бизнеса", обяснява тя. Процесът е сложен, трябва непрекъснато да се осъвременява и включва както измерване, съпоставка и обобщаване на резултатите на ученика, така и препоръки за бъдещото му развитие. Според Мария Ангелова би било много полезно за учениците да получават подробен анализ на своите индивидуални резултати - особено ако се въведе възможността за явяване повече от един път на зрелостните изпити за подобряване на представянето.

Веселин Симеонов отива още по-далеч - според него не пречи част от изпитите да са с отворен формат, в който учениците да могат да изразят себе си, да покажат какво могат. Така изпитът ще се превърне много повече в конкурс, а не в проверка. "На едното се явяваш мотивиран, на другото - стресиран", прави разликата Симеонов.

Образованието отвъд оценките

"Една от най-големите несправедливости в образованието е, че тестовете "скъсаха" учителите", смята Илко Йорданов от "Отворено общество". Според него ролята на тестовете напоследък силно се преувеличава и това подценява важността на формиращото оценяване - процесът на изпитване в часовете през цялата учебна година. Така учителите са принудени да "готвят" учениците предимно за външното оценяване накрая. За Илко Йорданов модата на тестовете се вписва в съвременните тенденции на fast food - бързо искаме да имаме нещо готово, грабваме го и се опитваме да правим изводи, дори политики, въз основа на него. "Но fast food-ът на оценката не засища глада за промяна", категоричен е експертът.

Много по-голям е смисълът от всекидневната комуникация между учители и ученици и обратната връзка, която всеки от тях получава в процеса на преподаване и учене. Това е начинът учениците да подобрят представянето си, а учителите - методите си на преподаване. Което пък се отразява на резултатите на финалните изпити. "Спортистите се явяват на олимпиада веднъж на 4 години, но представянето им зависи от това как са се развивали в периода между двете състезания", прави съпоставка Илко Йорданов. Той е категоричен: "Възраждането на вътрешното текущо оценяване е възраждане и на ключовата роля на учителя." Ако започне да се отдава по-голямо значение на всекидневния училищен процес, това ще е вид признаване на авторитета на учителя и значението му в системата като ключов фактор за знанията и уменията на учениците.

Иначе, както казва Цветан Цветански, това, което проверяват в момента изпитите след седми и 12-ти клас, е не училищата, а портфейлите на родителите и качеството на частните учители.