От Калифорния в Костинброд, от Тексас в Търнава

Половината от тях прекарват част от ваканцията си в 96 СОУ в "Люлин", където срещаме колежката на Здравко Слава Карайчева. "Искам децата да могат да мислят сами за себе си. Да казват не това, което учителят очаква да чуе, а това, което наистина мислят", казва ни тя, преди да накара осмокласниците си да изкажат мнение по твърдението, че чалгата подобрява функцията на мозъка. Идеята на урока е учениците да влязат в ситуации, в които споделят свои позиции и искат да чуят и тези на другите. Това се случва в групи по различни теми, като всяка изиграва импровизирана сценка пред класа.

След един месец Здравко и Слава ще излязат от големите софийски училища, за да влязат в малките общности на Костинброд и село Търнава, Врачанско. За двамата промяната обаче е още по-голяма. Само допреди няколко седмици щяхме да намерим Здравко да свири на китара в Калифорния, където е израсъл и живял от 10-годишна възраст, а Слава да доброволства за хора в неравностойно положение из САЩ, където емигрира със семейството си през 1998 г. Макар почти целият им съзнателен живот да е в чужбина, а САЩ да е "у дома", и двамата не късат връзката с държавата, в която са родени. И сега, на около 30-годишна възраст, имат една голяма кауза - да й помогнат да върви в правилната посока. Убедени са, че това може да стане през образованието, което отдавна не предлага нужното качество на българските ученици. Според международния тест PISA 40% от тях са функционално неграмотни, т.е. не могат да приложат на практика наученото в училище. Всеки пети ученик пък изобщо не завършва средно образование. Ако се справяш добре в училище, това най-вероятно се дължи на финансовите способности на родителите ти. А застаряването в учителската професия прави хора като Слава и Здравко част от едва трите процента български преподаватели под 35-годишна възраст.

Еднопосочен билет наобратно

"Последните няколко години всеки път като се върна в България, си намирам все повече приятели и се чувствам все повече част от общността тук", разказва Здравко Керелски, или мистър Здравко, както го наричат учениците му. Преди да хване полета за София, той се занимава с музика и организира концерти и обществени събития. Завършил е бакалавърска програма по съвременна литература и психология, а планът му доскоро е бил да стане и магистър психолог, след което да създаде алтернативно училище в природата в България. Нуждата от грижи за 83-годишната му баба обаче го връща по-рано. И след като на един "Беглика фест" разбира за "Заедно в час", веднага се "надъхва", попълва документите си и "ето ме тук".

Здравко разказва, че е имал идея да работи като учител още след колежа, но го е притеглила истинската му страст - музиката. Чрез нея обаче е успял да наблюдава и да разсъждава над отношенията между хората, което според него ще му помогне и в класната стая. По време на събитията, които организира, например среща много избягали от вкъщи деца, които търсят решения в наркотиците. "Опитвах се да им бъда ментор, защото те виждаха, че съм близо до тях, че това, което правя, е готино, без да употребявам", спомня си Здравко. Той не вярва в изкуствените авторитети и държи учениците му да се обръщат към него на първо име. "Когато говоря с тях, научавам толкова, колкото те от мен", сигурен е младият преподавател и мисли да вземе пример от своя колежка, като закачи в класната си стая табло с "грешки на учителя".

От опита си с деца в трудно положение Слава Карайчева е разбрала, че за тях най-важно е постоянството. Фотограф : Надежда Чипева

Слава Карайчева също обръща голямо внимание на отношението с учениците. "Опитвам се да сляза на тяхното ниво, без да наруша баланса учител - ученик", споделя тя и е убедена, че първата стъпка е "да си вярваме един на друг". Слава вече има опит като учител от САЩ, където три години преподава на деца от испански говорещи семейства като част от организацията "Корпус на Америка" в Остин, Тексас. Работата с непривилегировани общности и прогресът на учениците й, които в началото не говорят английски, я зарежда много. "Виждах как децата повишават не само успеха си, но и шансовете си за развитие в бъдеще", разказва Слава. И обяснява защо е толкова важно да се направи максималното учениците да наваксват още е най-ранна възраст. "Когато в САЩ строят затвори, използват статистиката за оценките на децата в трети клас, за да определят броя на килиите", казва тя, а причината е, че изследвания са доказали връзка между изоставането в трети клас и вероятността да не завършиш изобщо училище, с което се увеличава и рискът да изпаднеш от обществото.

"Допреди три години не си бях и помислила да се връщам освен лятото за почивка", споделя Слава. Това се променя, след като в началото на магистратурата й по международно развитие трябва да избере тема за дипломната си работа. Спира се на деинституционализацията на децата от домове в България - нещо, което й прави впечатление още от малка. "Виждах го по новините и като дете на тяхната възраст си мислех защо те са затворени", спомня си Слава. Идва на стаж в УНИЦЕФ, а година по-късно обикаля защитени жилища и центрове за настаняване от семеен тип. Прави интервюта и с много представители на неправителствени организации и осъзнава, че чрез директния си достъп до хората в нужда те могат да постигнат реална промяна. Така плановете на Слава за работа в голяма организация като ООН отстъпват на желанието да бъде на терен при истинските проблеми. И макар Америка, семейството и приятелите й вече да й липсват, тя вижда бъдещето си в България и в помощ на хората в нужда тук.

Мисия "(българско) образование"

В основното училище "Христо Ботев" в Търнава тя ще работи с мнозинство от ромски ученици. Когато преди няколко седмици посещава за пръв път уютното и добре запазено в сградата си от 30-те години училище и чува трудностите на екипа му, Слава с изненада разбира, че за някои ученици основна мотивация да завършат основно образование е шофьорската книжка. Тази година училището ще приеме последния си осми клас заради промяната в новия закон за образованието, който свали основния етап до седми клас. А това води след себе си риск от още повече отпадащи от училище ученици.

От опита си с деца в трудно положение Слава е разбрала, че за тях най-важно е постоянството. "За да се развива, едно дете трябва да чувства някакъв ред и постоянство в живота си, да знае какво да очаква, казва тя. Да не се пита утре ще има ли какво да яде и майка му ще може ли да му помогне с домашните." Затова като учител вярва, че трябва да вижда учениците си всеки ден, да не отсъства, да се опита да попълни дупките, следствие от лошото им социално положение.

"В САЩ има повече свобода в класната стая, повече диалог", вижда разликите с българските училища Слава. Тя е осми клас, когато след еуфорията от протестите на 90-те емигрира с родителите си. Първите й впечатления от американските класни стаи е колко цветни са те и как учители и ученици си говорят помежду си.

Здравко Керелски също е убеден, че огромното образователно неравенство в България - страната е на първо място по този показател в Европа, може да се промени, ако учителите се променят. "Ако имаш учител, който е забравил защо е в класната стая, и да искаш да учиш, няма как да го направиш", смята той. За Здравко рецептата е ясна: "По-малко сън, повече съзнателно отношение с децата и техните родители."

Освен английски в Професионалната гимназия по ветеринарна медицина и селско стопанство "Св. Георги Победоносец" в Костинброд Здравко ще преподава и предмети от философския цикъл. Желанието му е да преплете в уроците си интересите на учениците, защото е убеден, че на тях "най-много им е нужно да не ги наричат тъпи, да не ги навикват, да са малко по-вдъхновени, когато влизат в класната стая". Взима идеята от учителката си по немски в гимназията, която в началото на всяка година ги пита какво искат да научат и така часовете минават в правене на шоколад, обсъждане на "Властелинът на пръстените", дори в методи за хипноза.

Здравко държи много и на темите, свързани с опазването на околната среда. Според него в България липсва култура на използване на устойчиви практики и ако новите поколения ги усвоят, това значително би променило страната. Това ще бъде акцент и в бъдещото алтернативно училище в природата, от което младият учител не се е отказал въпреки промяната в плановете. Дори със свой приятел вече са намерили терен в района на Стара Загора, а дългосрочната цел на Здравко е да създаде подобен център и в САЩ и да има обмен между двете държави.

"Винаги ще намериш някакъв начин да преподадеш материала, който децата наистина искат", отговаря Здравко, когато го питаме дали знае за силно бюрократизираното българско образование, което не дава свобода на учителите. "Защото в края на краищата за тях се борим."