Матурите: най-строго пазената тайна

Над 4300 камери, около 10 хил. квестори, охранителна полиция, пароли за достъп, 11 млн. възможни комбинации, секретени пликове. Това не е опит за защита на информация от националната сигурност, а мерките покрай вчерашните изпити на учениците от 7 и 12 клас.

Подготовката и провеждането на матурите за дванадесетокласниците и външното оценяване за седмокласниците преминаха през сложни процедури, които в крайна сметка затормозяват всички по веригата. От образователното министерство, което под обществен натиск трябва да доказва строгите си мерки за сигурност, през учителите, които през последния месец попълват поредния куп административни документи и броят на ръка (!) стотици пликове и листове, до учениците, които покрай изпитния стрес трябва да внимават да не би да започнат да пишат със син, вместо с черен химикал. На този фон водещите медии се надпреварваха да търсят откъде ще "изтече" изпитът и за колко могат да се купят верните отговори.

 Матурата обаче не е някаква свещена тайна, която трябва да се охранява с полицейски мерки. А е тест, който (донякъде) показва някакъв вид ниво на учениците и техните учители. Смисълът от националните изпити е да дадат обратна връзка - на училищата за това как се справят и какво трябва да променят и на отговарящите за държавните политики в образованието за това кого да поощрят, от кого да искат повече и къде има нужда да се намесят.

Смисълът е и в съдържанието - доколко е важно например за завършващите училище да могат да разпознаят "естетическия индивидуализъм като литературно направление" или да създадат аргументативен текст на тема "Любовта е като храм"? Може би би им помогнало повече да могат да напишат мотивационно писмо за кандидатстване на работа. Смисълът е и в това какво точно мерят националните тестове. Дали различават шестиците през цялата година на учениците от някоя т. нар. елитна гимназия в София от четворките, които преди няколко месеца са били двойки, в средищното училище в забравено село.