Путин заплашва с ядрения си арсенал

"Виждали сме го да прави това отново и отново. В нито един момент Русия не е била под заплаха от НАТО, камо ли пък Русия да е била под заплаха от Украйна", коментира говорителят на Белия дом Джен Псаки по повод привеждането на руските стратегически сили в по-висока бойна готовност. Според нея това е повтарящ се модел на поведение при президента Путин и "ние ще се противопоставим на него". Малко по-късно и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заклейми решението на Путин и го определи като "опасно" и "безотговорно". "Разбира се, като комбинираме тази реторика с това, което правят на терен в Украйна - започване на война срещу независима, суверена държава, организиране на пълномащабна инвазия - всичко това увеличава сериозността на ситуацията", коментира той.

Подобна заплаха е последният инструмент, с който Путин може да ескалира ситуацията. Безпрецедентната изолация от света, в която попадна буквално за четири дни, го остави практически без съюзници и вероятно изключително сериозен удар по икономиката, който ще си проличи още в началото на седмицата. Държавите, които подкрепят в момента Русия са (буквално) Сирия и Венецуела. Дори Китай критикува нахлуването в Украйна и, което е дори по-лошо, вероятно няма да помогне на Путин в смекчаването на икономически санкции срещу него. Според източници на Bloomberg, големите китайски държавни банки спират да кредитират покупката на руски стоки като нефт, газ, метали и прочее стоки, заради наложените от Европа и САЩ санкции. Това превръща Русия в парий на световната сцена, сравнима само с държави като Иран, или Северна Корея. Затварянето на въздушното пространство на почти цяла Европа за руски самолети, блокирането на лични, фирмени и държавни активи е невиждана до момента мярка

Сегашното развитие на събитията обаче е без аналог, защото може би от Германия след Втората световна война насам не се е случвало толкова голяма държава да бъде в подобна изолация. Това обаче далеч не единствения проблем на Москва.

Войната в Украйна видимо не се развива по план. Идеята за бърза победа - прецизни ракетни удари и десант от няколко посоки, който да уплаши и свали правителството в Киев, не можа да се случи. Упоритата съпротива на украинската армия, а и сериозна част от населението доведе до там, че сега Русия трябва да ескалира военната си кампания, а това я изправя пред нови рискове, защото увеличаване на насилието ще доведе до още повече натиск за допълнителни санкции.

Така изнудването с ядреното оръжие в момента е една малкото възможни стъпки за Путин. Реална опасност това да се случи на етапа няма, но ситуацията не е лишена от рискове. Руският президент в момента изглежда все повече притиснат в ъгъла без ясна възможност за изход. Това е опасно, защото когато не се вижда как една опасна ситуация може да деескалира, тя може само да се влошава.

Заплахата за използване на стратегическия арсенал от страна на Русия идва, въпреки че в първия работен ден на 2022 г. всички водещи ядрени сили в света, които са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, подписаха съвместен документ за избягване именно на такава ескалация. "Ядрена война не може да бъде спечелена и не трябва да бъде водена", се казва в съвместното изявление на САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция. "Тъй като използването им би имало дълготрайни последствия, ние също така потвърждаваме, че ядрените оръжия, докато съществуват, трябва да служат само за отбранителни цели, за възпиране на агресия и за предотвратяване на война", се казва в изявлението на водещите пет "официални" ядрени държави.

Руският президент вече заплаши, че ще използва ядрено оръжие още в деня, в който започна инвазията в Украйна. Публичното му изявление от днес за преминаването в повишена готовност е начин Москва да изпрати още по-силно предупреждение. Привеждането в боен режим вероятно ще улесни използването на ядрения арсенал, но все още не означава, че има намерение да се прибягва до него. Русия обяви привеждането му в боен режим и при анексирането на Крим.

Руската военна машина явно започва да скърца

Успоредно със заплахата на Путин и размахването на "ядрената карта" правителството в Киев се съгласи да преговаря с Кремъл за спиране на огъня. Решението идва в момент, когато руската офанзива видимо започва да губи темпо - обсадата на Киев и проникването на по-тежки сили в столицата очевидно не върви по план, а защитниците на втория по големина, по принцип рускоезичен град Харков явно са успели да отблъснат напълно настъпващите сили, въпреки че руската граница е само на 40 км. Почти навсякъде по територията на Източна и Централна Украйна руската армия се сблъсква с решителна и твърда съпротива - очевидно не само от страна на армията, но и от местното население. Единственото сравнително по-успешно направление е южното, където силите атакуват от анексирания Крим.

Бавното развитие на кампанията недвусмислено показва, че логистиката на руската армия очевидно не работи ефективно. В близките дни това вероятно ще доведе до парализиране на бойната техника заради липса на гориво и боеприпаси, а в средносрочен и дългосрочен план може да вкара Кремъл в партизанска война и сценарий, подобен на афганистанското фиаско на СССР, в крайна сметка косвено довело до разпадането му.

Според редица военни експерти, включително руски, първоначалният план най-вероятно е бил Киев да падне в рамките на 2-3 дни и руските въоръжени сили изобщо нямат готовност и не са ресурсно подготвени да водят по-продължителна война. Затова, ако те до седмица не успеят да превземат или поне да обсадят основните населени места в Украйна, това ще доведе до затъване в блато от типа "Афганистан 2", особено при положение че целият Запад вече активно снабдява украинските сили с противотанкови и зенитни ракети. Знаково е също така, че Русия явно не успява да постигне пълно въздушно превъзходство в украинското небе.

Мирни преговори край "Чернобил"

Заплахата от ядрена ескалация обаче коренно променя нещата. След като на няколко пъти отказа мирни преговори с Русия на територията на Беларус, сега Украйна все пак приема те да се случат днес без предварителни условия на украинско-беларуската граница - близо до река Припят, което е в района на печално известната аварирала ядрена централа "Чернобил". Това става ясно от изявление на Зеленски след разговор с белоруския президент Александър Лукашенко по-рано днес. От руска или беларуска страна засега няма потвърждение. Украинската страна обаче изрично прави уговорката, че няма да прави териториални отстъпки и "няма да даде и педя украинска земя", както казва външният министър Димитро Кулеба. "Тази заповед на Путин дойде малко след анонсирането, че двете делегации са готови да се срещнат. Разглеждаме това решение като опит да се вдигне залогът и да се упражни допълнителен натиск на украинската делегация", добавя първият дипломат на Киев.

По време на телефонен разговор с украинския президент Лукашенко е поел отговорността да гарантира, че всички самолети, хеликоптери и ракети, разположени на територията на Беларус, ще останат на земята по време на пътуването, разговорите и завръщането на украинската делегация. Ангажиментът е важен, тъй като активни бойни действия в района на централа "Чернобил" могат да доведат до нова радиоактивна катастрофа, която да заплаши цяла Европа.

Среща в Минск бе предложението на руската страна, след като Зеленски обяви, че е готов на разговори за мир. Той обаче отказа това да се случи на беларуска земя. "Преговори в Минск можеха да бъдат възможни, ако Русия не беше атакувала страната ни от беларуска територия. Минск е място, което ние не сме избирали, а го е избрало ръководството на Русия. Точно преди 4 дни от беларуска територия излетяха крилати ракети, самолети, вертолети и техника и удариха нашия живот, нашите домове", казва украинският президент във видеообръщение по-рано. Той подчерта, че Киев остава отворен за преговори, но на друга локация - Варшава, Братислава, Будапеща, Истанбул, Баку. "В държава, от чиято територия не летят ракети." Въпреки това малко преди условния час за началото на преговорите руска квазибалистична ракета "Искандер" демонстративно беше изстреляна от беларуска територия по летището на украинския град Житомир.