Свят

Украинката Олена пред "Капитал": Бягахме от Киев и виждахме как всичко по пътя ни се превръща в бойна зона

Слава от град Днипро не се поддава на паниката и доброволства, докато Артем организира хуманитарна помощ от Литва

Жители на Киев се крият при включването на сирените над града

Марина Станева

Жители на Киев се крият при включването на сирените над града © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

"В сряда вечерта все още работех. По-късно ми позвъни приятелка, която ми каза за всеки случай да си приготвя раница с най-необходимото. Заспах в 3:00 ч. през нощта, надявайки се, че ще ме събуди алармата на телефона, за да отида отново на работа. Вместо това се събудих два часа по-късно, защото моята приятелка се обади и каза, че чува експлозии." Това разказва пред "Капитал" Олена Дмитренко, която работи за Deloitte в украинската столица Киев. Когато започва руската инвазия, тя решава незабавно да тръгне с приятели, които потеглят с автомобил към провинцията.

"Първоначално смятах да остана в града, каквото и да стане, и да се скрия в бомбоубежище. Но когато се появи друга възможност, просто тръгнах и оставих всичко в Киев", казва Олена. Трафикът е огромен - пътуват 17 часа, като само излизането от столицата им отнема 4 часа. После наблюдават от колата как всички места, през които минават, се превръщат в зона на боеве.

Сега Олена се намира в селце до украинския град Чернивци, който е близо до границата с Румъния. Обитава къща с още 11 души. Наблизо има ски комплекс и много хора са се оказали в района при започването на военните действия и са решили да останат там. Олена смята, че това е едно от най-сигурните места в Украйна в момента, защото граничи с натовска държава. "Ако насилието стигне дотук, може да се реша да премина в Румъния, но засега не правя планове. Предпочитам да живея ден за ден предвид динамичната ситуация", посочва тя.

Семейството й е в южната част на страната, където сега протичат тежки битки. И Олена се опитва да поддържа непрекъсната връзка с тях, за да се увери, че са добре. Казва, че предишната нощ там е било сравнително спокойно и майка й и баща й са излезли от мазето, където са се скрили, и са могли да спят в къщата си.

"До последния момент се надявах, че няма да се стигне до нахлуване. Всеки ден следях новините и се опитвах да ги анализирам. Но Путин е ирационален играч - казва едно, а върши друго", обяснява Олена. И допълва: "Трябва да се държим, колкото е необходимо, за да спечелим в тази лудост."

"В момента в Украйна няма наистина безопасно място"

Щом започва войната, Слава - IT специалист от град Днипро, помага на приятелката си да се премести в неговия апартамент от съображения за сигурност. Сега прекарва деня си, зает с доброволчески дейности. "Купуваме неща от първа необходимост за болниците. Опитваме да бъдем подготвени, ако ситуацията се влоши. Всеки помага, както може - с военен опит, с медицински грижи, или просто не се поддава на паниката и продължава да работи, за да поддържа икономиката", разказва той пред "Капитал".

Слава се събужда минути преди първите експлозии в четвъртък през нощта, които карат прозорците да звънтят. На сутринта по улиците има опашки пред банкоматите и хранителните магазини, но като цяло няма паника. Ако боевете стигнат до неговия град, Слава не мисли да бяга: "В момента в Украйна няма наистина безопасно място. Поне у дома знаеш кой кой е и можеш да разчиташ на съседите си. Пътуването във време на война е по-опасно от оставането на място. Управителят на нашата сграда ни инструктира къде е най-безопасно да отидем в случай на бомбардировки", обяснява той.

И призовава: "Моля всички в Европа и САЩ да организират демонстрации, така че правителствата им да ги видят. Нуждаем се от военна и хуманитарна помощ. Получаваме информация за вашата подкрепа и наистина оценяваме всичко това."

"Цинизъм е да обясняваш, че това не е война, а някаква операция"

Руското нахлуване заварва украинеца Артем Пономаревски в литовския град Каунас, където живее и работи от 2020 г. Той незабавно започва да организира доставянето на хуманитарна помощ към родината си. "Магазините са празни и украинците се нуждаят от храна, дрехи, лекарства, превръзки и хирургически инструменти. Свържете се с вашето правителство и координирайте действията си. За правителството - отчаяно имаме нужда от оръжие, муниции, бензин, дизел", пише той в социалните мрежи.

Родителите му се намират в украинския град Чернигов, който е близо до Русия и Беларус и където протичат тежки битки. Жилищните сгради там са напълно разрушени, включително домът на майка му и баща му, но градът продължава да се държи. Артем посочва пред "Капитал": "Много малко хора можеха да си представят подобен цинизъм - да обясняваш на международната общност, че това не е война срещу Украйна, а някаква операция. Но хората виждат какво в действителност се случва."

Артем разказва, че в този момент никой в Украйна не стои безучастен - хората доброволстват; премахват пътни табели, за да затруднят нахлуващите руски сили; дори буквално с голи ръце излизат по пътищата и опитват да спрат танковете.

За своите усилия той просто казва: "Действам и опитвам да помогна на народа си с всичко, което мога."