Безработицата остава на рекордно ниски нива – под 4% към края на 2022 г.
Броят на заетите нараства с най-бърз темп за последните години и достига близо 3.2 млн. души
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Въпреки че българската икономика все повече се забавя през последната година, пазарът на труда в страната остава затегнат, като към последното тримесечие безработицата е под 4% и доближава рекордно ниски нива. Броят на работещите нараства със сравнително бързи темпове и през октомври - декември те са с 3.8% повече спрямо година по-рано, показват данни на НСИ. Данните затвърждават тенденцията за недостиг на кадри в много сектори и са предпоставка за продължаващ ръст на възнагражденията.
- Българските компании ще могат да наемат служители от трети страни по-лесно
- Интересът към учителската професия расте, но това не води до по-добро образование
В сравнение с последното тримесечие на 2021 г. търсещите работа намаляват с над 18 хил., поради което нивото на безработицата също е надолу - с 0.6 пункта до 3.9%. Спрямо юли-септември обаче се наблюдава минимално покачване от 0.2 пункта, вероятно заради сезонни фактори - за около една трета от останалите без работа това се случва след приключване на временна или сезонна такава. Все пак общото ниво остава исторически ниско, като подобно дъно е достигано единствено малко преди пандемията. Настъпването на ковид през 2020 г. донесе лек трус на пазара на труда, който до голяма степен беше ограничен от мерките за запазване на работните места като 60 на 40, а възстановяването дойде бързо след първоначалния шок.
Към края на миналата година търсещите работа са 128.3 хил., а над половината от тях са продължително време в тази категория. Най-ниска остава безработицата при висшистите - под 2%, което е в съответствие с тенденцията за недостиг на висококвалифицирани специалисти, от какъвто много компании се оплакват. При хората със средно образование това ниво също се задържа под 4%, докато при тези с по-ниска степен достига 11%. Разбивката по възрастови групи показва, че макар безработицата да остава по-висока при по-младите (до 29 години), нивото при тях също намалява до 7.5%.
Към края на 2022 г. тенденцията на прегряване на пазара на труда е валидна и за Европейския съюз като цяло, където безработицата се движи на исторически най-ниски нива от около 6% по данни на Евростат.
Повече заети
Данните за заетостта също показват нарастваща активност към края на миналата година. Броят на работещите достига почти 3.2 млн. души към края на 2022 г., а увеличението от 3.8% е едно от най-бързите за последните години. Така делът на заетите от общото население нараства до близо 55%, като при населението в трудоспособна възраст (15 - 64 години) достига 71.5%, показват данните на НСИ. Цялостно делът на икономически активните лица леко се покачва и почти доближава три четвърти от населението в трудоспособна възраст. Традиционно най-голяма част от заетите остава в услугите - близо 64%, под една трета са в индустрията и едва 6% в селското стопанство.
Покачващите се разходи за живот и ограниченото предлагане на труд доведоха до рекорден за последното десетилетие ръст на заплатите, а за това допринасят и структурни фактори като цялостно свиващото се население в трудоспособна възраст. Въпреки че почти догонват ръста на цените, в реално изражение възнагражденията се оказват с непроменена или дори по-ниска покупателна способност заради високата инфлация, а очакванията са изоставането да се запази и през 2023 г.
Икономическите прогнози засега са за бавен, но все пак положителен реален ръст на икономиката тази година, което не предполага предстоящи шокове на пазара на труда. В последната си прогноза икономистите на Уникредит Булбанк залагат безработицата минимално да нарасне до 4.4%, преди да се върне към още по-ниски нива догодина.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.