Доклад на ЦИД: 25% от бизнеса и 30% от гражданите дават подкупи
България е сред най-уязвимите страни в ЕС от стратегическата корупция по линия на влиянието на Русия
Капитал Право
Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си
Статистиката за последните близо 25 години показва, че корупцията в България се разширява с много бързи темпове, обхванала е политическия живот и е важен фактор при формирането на бизнес средата. Това се посочва в доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) "Завладяната държава: в търсене на антикорупционни резултати", представен във вторник. Заключението е, че българите и българският бизнес участват в корупционни практики дори в по-голяма степен от оказвания им корупционен натиск, който е измерен като засегнал близо една трета от гражданите и над една четвърт от бизнеса. "Тенденцията на нарастване на тази склонност е почти непрекъсната от 2000 г. насам, което е показател, че обществените нагласи се променят в посока нормализиране на корупцията. Това е съпътствано от намаляване на доверието в способността на публичните институции изобщо да се справят с корупцията, като 67% от гражданите смятат, че корупцията не може да бъде съществено ограничена по никакъв начин", се казва в доклада.
Въпреки че темата е централна за политическия живот в страната, рядко дебатите се опират на емпирични данни. Според проучването на ЦИД в момента в България има връх на административната корупция, която ползва утвърдени канали на микрониво. Начинът на функционирането й всъщност е добре познат - обществените средства се придвижват към определени икономически кръгове, които имат влияние в местната власт. Този модел се прилага в цели региони в страната, в ключови сектори, както и при големи инфраструктурни проекти.
Заедно с това се развива и т.нар. стратегическа корупция. Най-видим пример за нея е ситуацията в енергетиката, където под влиянието на Русия през последните няколко години през "Турски поток", АЕЦ "Белене" и "Лукойл Нефтохим" са попаднали не само висши държавни служители, но и цели политически и икономически процеси. Парадоксалното е, че не само в България, но и в цяла Европа Кремъл е използвал стратегическата корупция като инструмент за натиск.
В действията около новите блокове на АЕЦ "Козлодуй" се вижда подобен подход: отново остават съмнения, че няма реални икономически аргументи за решенията, а те са плод на политически договорки - този път със САЩ, и позициониране на определени български политици пред Белия дом.
Макар и през последните 15 години заплатите в страната да са скочили повече от тройно (по НСИ), това не е било достатъчно дa облекчи корупционния натиск на по-ниските нива. Според проучвания на ЦИД 30% от населението на България участва в даването на подкупи, като това е най-високото равнище от 1999 г. насам. Ръстът през последните 5 години е осезаем и реално показва, че в рамките на последното десетилетие не е постигнат никакъв напредък. И реално през 2023 г. абсолютно всички показатели скачат на почти непознати досега нива.
Според данните на ЦИД за ролята на малкия бизнес "малките предприятия с персонал между 10 и 49 души са най-склонни към даване на подкуп - 35% от тях споделят, че са участвали в корупционни сделки.
Обществените поръчки са значителна част от проблема, като 55% от компаниите, участвали в търгове, са убедени, че корупцията им е попречила да спечелят договор (само в Кипър и Гърция този процент е по-висок или сходен, докато средният дял за ЕС е 26%). През 2023 г. делът на българските предприятия, които смятат, че корупцията при обществените поръчки, управлявани от националните органи, е широко разпространена, е третият най-висок в ЕС, а делът при управляваните от регионалните и местните органи - вторият най-висок.
Една от причините за съставянето на кабинета на ПП-ДБ и ГЕРБ преди 10 месеца беше реформата в органите за борба с корупцията. В крайна сметка резултатът от опита за такава беше, че промените не получиха достатъчно подкрепа, а и кабинетът междувременно се разпадна. Заради вмешателството на политиците в работата на независимите органи през 2023 г. 66% от българите не вярват, че корупцията може да бъде намалена значително, се посочва в доклада на ЦИД.
Огромният процент е притеснителен не само заради възходящия тренд, но и заради влияние върху икономическото развитие на страната и на качеството на живот на гражданите.
4 коментара
Не схващам смисъла преразказването на някакво изследване на NGO да се ошумява от друго NGO. Освен, ако не е балканската корупционна завера: аз на тебе, ти на мене...
Даването е единствения начин да си решиш проблемите от всякакво естество в държавата: за по-големите проблеми - повече... Просто държавата е така партийно конструирана. И огромно беше поредното разочарование, че ПП-ДБ нищо не промениха в това, а просто опитаха да освободят капии за свои пиявици - по митници и МВР, където текат парите и безнаказаността.
А и е непростимо непрофесионално подобна тема да се илюстрира с архивна фотография от залата на НС (не е изрочно упоменато, че е архивна), на която кой знае защо там седи член на Конституционния съд.
Я да видя кой е авторът?
Всичко ми се изясни...
Нито съм предлагал през живота си, нито са ми искали.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.