Крив ли е законът за културното наследство, или просто не се прилага
С години Столичната община си е затваряла очите за сгради - паметници на културата
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Наскоро при поредния ad hoc дебат за културното наследство, провокиран от поредната погинала сграда, министърът на културата Боил Банов обяви, че проблемът, видите ли, идвал от Закона за културното наследство.
Същият този закон беше променен преди няма и две години, защото генерирал корупция. Тогава, за да мотивира промените, Божидар Димитров дори каза по колко вървят подкупите, които държавните служители взимат, за да свалят защитения статут на някоя сграда. Законът беше променен, но сградите продължиха да изчезват.
Дори отново да има промяна (този път според виждането на Банов, който, между другото, е трети мандат в изпълнителната власт), нихилирането на културното наследство няма да спре.
Защото кучето е заровено другаде.
В една своя статия от края на 20-те години на миналия век уважаваният професор по търговско право Константин Кацаров пише: "Към недъзите на законодателната ни техника в правосъдното дело трябва да се добави и общата, дебело очертала се в досегашния ни държавен живот склонност да надценяваме възможностите, които могат да се постигнат със законодателство само по себе си. Всички недъзи лекуваме със закон. За самото изпълнение на закона, за техниката в приложението му много малко внимание се отделя. Началото, на което Англия е построила и образцовата си правна сигурност и могъществото си - men not meаsures — "хора, а не мерки" ("изпълнители, а не закони") на нас, изглежда, нищо не ни казва. Не ни ли помогне един закон, създаваме друг, трети и пр., без да запитваме какво сме направили за приложението му и изчерпили ли сме възможностите, които той ни открива."
Случаят с опазването на културното ни наследство е именно такъв.
В продължение на години Столичната община не е изпълнявала законовите си задължения по опазването на сградите, които са със статут на паметници на културата. Или поне това става ясно от отговор на кмета на София Йорданка Фандъкова на запитване по Закона за достъп до обществена информация, подадено от "Капитал".
За последните 10 години общината не е похарчила нито един лев за спасяването на такива сгради и нито веднъж не се е възползвала от възможността да извърши ремонт със свои средства, а после да учреди принудително ипотека върху имота, за да обезпечи вземането си, каквото възможност законът дава.
В София има близо 1700 сгради, които са паметници на културата. Няколко случая, попаднали под общественото внимание, на погиване или умишлено унищожаване на такива сгради предизвикват епизодични дебати по темата, а Законът за културното наследство (ЗКН) вменява ясни задължения на общинските власти по опазването на тази сгради.
Саморегулацията — не работи
Очевидно разчитайки на добросъвестност, законът повелява, че когато една сграда - паметник на културата, започне да се руши или е застрашена от увреждане, нейният собственик или ползвател трябва сам да се обади в общината и да съобщи за това. От отговора на общината виждаме, че от 2009 до 2012 г. няма подадено нито едно подобно уведомление. От 2013 г. до юни тази година собственици на къщи - паметници на културата, са подали общо пет уведомления до СО.
Регулацията - напоследък, но предимно на четни години
Тези числа очевидно показват, че саморегулацията не работи, т.е. общината трябва да е проактивна. Случаят обаче не е такъв. Законът казва, че когато някоя сграда е застрашена (забележете, застрашена, а не вече рушаща се), кметът трябва незабавно да издаде указания за аварийно-временно укрепване и да постави краен срок за изпълнението им. От 2009 до 2012 г. общинските власти са съставили едва един такъв протокол. След това общината се активизира, но предимно в четни години - през 2014 г. са издадени 21 протокола, през 2015 г. - девет, през 2016 г. - 22. До края на май тази година протоколите са общо пет.
Нямате пари? Няма и проблем
Дежурното извинение на собствениците на исторически сгради е, че нямат средства да ги поддържат. Тъй като културното наследство е ценност, която подлежи на особена закрила, законът задължава местните власти да извършат ремонта на сградата ("необходимите проектни укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности или реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея"), ако собственикът не направи това. За последните десет години Столичната община нито веднъж не е предприела подобно действие.
И на последно място - за да не може държавата/общината да вдигне ръце и да каже - пари няма, законът ѝ дава едно особено правомощие - да учреди в своя полза ипотека върху сградата - паметник на културата, на стойността на ремонта. Нито веднъж Столичната община не е изпълнила това правомощие.
Какво би станало, ако например общината беше ремонтирала и възстановила двойната къща на бул. "Васил Левски" и беше вписала ипотека върху нея? Едно нещо със сигурност - Киро Японеца нямаше да има възможност с лека ръка да я събори, за да построи паркинг върху нея.
Съвсем друга тема е доколко е добра идея (предвид горчивия опит с инфраструктурните ремонти в София и страната - скъпо, но некачествено) именно държавата или общината да ремонтира тези сгради.
От отговора на общината все пак става ясно, че отскоро местните власти правят нещо по въпроса за опазване на културното наследство. "В последните години Столичната община наложи санкции в размер над 600 хил. лв. на собственици на къщи - паметници на културата, за неизпълнение на издадени указания", се казва в отговора на Йорданка Фандъкова, като се уточнява, че "мнозинството от тях се обжалват и все още са в съдебна фаза". Казано иначе - ние ги глобяваме, съдът ги пуска. И пак съвсем друг е въпросът, че подобни санкции са очевидно много по-безсмислени от реалните действия по опазване паметниците на културата - накрая сградата няма да я има, а в най-добрия случай общината ще има да си взима едни пари. Но така де - законът е виновен.
10 коментара
Тази статия е много показателна за мисленето на костоваците а точно това мислене е причина всичките видове костоваци да са извън властта. А имено - все Герб/Фандъкова/Борисов им е виновен.
Стефан Софиянски управлява два мандата и половина - какво направи той по въпроса. През всичките години тъмно сините имат районни кметове - какво направиха те по въпроса ?. Вместо това - Фандъкова била издала малко актове, Фандъкова лично строила скъпо и некачествено, Фандъкова искала/не искала павета по дондуков, фандъкова потрошила плочките и паркирала в градинките и т.н. мрънкане и плюене.
Поздравления за статията, от колко време повтарям, че закона дава възможност за много неща, но липсва желание. Дори и новия главен архитект за пореден път излъга, че общината нямала право да ремонтира.
Мога да предложа много елегантно решение на проблема с паметниците: Да се направи КИНТ на парцелите с паметници на културата равен на 0,5.
Или иначе казано: Като бутнеш паметник на културата, можеш да застроиш 1/2 от парцела с едноетажна сграда.
Да бе лош контрола по спазването на само този закон, то здраве му кажи! Не в законите е проблема, а в контрола та спазватето им! И на коя институция в държавата е вменено по закон да контролира спазването на закона? На прокуратурата! След като общината има законен начин да се справи с рушащите се паметници на културата и нищо не е напранила, защо прокуратурата не е повдигнала обвинение към съответните длъжностни лица?
До коментар [#4] от " vassilun ": Не съм сигурен, че тук прокуратурата може да направи нещо. Имаме частна собственост, която е увредена, а не обществена, пък била тя и паметник на културата. В дадената ситуация, проблема е по-скоро защо министерството не е наблегнало на кметството за наличието на тая опция и да е изискало нейното прилагане. Естествено, и всички ние, включително и медиите, носим вина, че не сме настоявали достатъчно силно. Надявам се, че след тази статия ще се активизират достатъчно хора, за да има натиск към всички общини(проблема не е само в София), за да започне прилагането и на тази опция.
До коментар [#1] от "m17":
Аз не съм Костовар и ми е през да не казвам какво дали мизериите се случват при Софиянски или при Фандъкова! Разликата спрямо тогава и сега е, че тези сгради са с 20 години по-стари и без поддръжка. Много скоро може да се окаже, че София е загубила архитектурното си наследство.
До коментар [#6] от "Георги Георгиев":
Е айде по-леко, основното архитектурно наследство по разни причини е държавна или общинска собственост и се подържа съвсем прилично. Много голяма част от частни сгради с историческа стойност също се подържат прилично защото се ползват. Има единични случай на запуснати частни сгради и съвсем очевидно общината не е приложила всички възможни мерки но очевидно и се учи как се прави в последните години. Дразнещото в случая е типичния соц-манталитет че е виновен кмета/министър-председателя защото е тъп/корумпиран/селяндур/учителка по руски/...и като си подаде оставката нещата ще се оправя от самосебе си. Е не, няма да се оправят така, ще има малък напредък в продължение на дълги години здрава работа. Защото глава на Ганьо е твърда и иска много бой за да влезе малко акъл вътре.
До коментар [#7] от "m17":
Не, това е руслото, в което политиците вкарват "поемането на отговорност". Поемането на отговорност е един човек от това жури да влезе в затвора, да бъде ремонтирана къщата превантивно (още преди да и бъде отнет статута) и да се одържат парите от собственика. Отговорникът това да не се случи, въпреки пълните законови основания и наличието на разписани инструменти, също би трябвало да лежи в затвора. Плюс забрана да заема длъжности в каквато и да било държавна служба. Когато това се прилага редовно и без изключения на ниско и средно ниво, няма да има нужда Борисов да реже бушони от едното място и да ги слага на другото.
До коментар [#8] от "Георги Георгиев":
Заповядайте следващия път на избори - местни, национални, референдуми. И като е съберем критична маса хора които искаме да живеем в общество в което има ред, ще може да наложим и това и още много важни правила. Но съдейки от доста познати с уж модерни възгледи, всеки път когато дойдат избори все не им е удобно - или всички са маскари и няма смисъл, или точно тогава си имат важна работа и т.н. И накря се оказва че пенсинери, цигани и манипилирани турци решават съдбата на България защото т.н. умни и красиви стават на приказки но не и на дела.
До коментар [#9] от "m17":
Има и други причини, но си прав - оправдания. Циганите и турците (нищо лично), решават съдбата ни, защото 1 глас на клошаря пред блока тежи колкото моя информиран глас на образован и реализиран човек.
Аз виждам пратия, която защитава моите модерни възгледи и законния ред. Гласувах за нея и ще продължа да го правя.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.