Проектът за нова конституция като една лоша импровизация

Съчетаването на премахване на ВНС с намаляване броя на депутатите означава олигархичните клики да получат почти пълен контрол над парламент от 120 души, като на всичко отгоре ще могат да променят или да приемат изцяло нова конституция, коментира пред БНР преподавателят по конституционно право в СУ доц. Атанас Славов. Същото казва и друг конституционалист - Наталия Киселова: механичното намаляване на броя на депутатите удвоява необходимата електорална подкрепа и увеличава риска от повече зависимост от корпоративни и дори криминални интереси. Това рязко стеснява политическото представителство на гражданите, от една страна, и е пряк удар срещу малките партии, чийто шанс да влязат в съкратения парламент значително намалява. Другояче казано - ще расте броят на непредставените в парламента граждани.

Предлаганите промени в главата "Съдебна власт", които трябваше да са в центъра на една смислена конституционна реформа, са колкото озадачаващи, толкова и компрометирани. Предлага се разделяне на сегашния Висш съдебен съвет (ВСС) на два отделни съвета - Съдебен съвет на съдиите и Съдебен съвет на прокурорите, а към всеки от тях - отделен инспекторат. Съдийският съвет се състои от 15 членове - седем, избрани от професионалната общност, шест, избрани от парламента и двама по право - председателите на върховните съдилища. (В момента съдийската колегия на ВСС се състои от 14 членове, от които шест, избрани от съдиите, и шест - от парламента.) Съставът на прокурорския съвет е същият като сегашната прокурорска колегия на ВСС - 11 членове, от които петима, избрани от НС, четирима прокурори и един следовател, избрани от съответните гилдии, и главният прокурор като член по право. От проекта не става ясно дали мандатът на настоящия ВСС, който през октомври т.г. ще направи три години от общо петгодишния си мандат, ще се прекрати предсрочно, за да се изберат нови "съдебни" съвети, или просто ВСС ще се раздели и ще се проведат избори в съдебната гилдия за още един член на съдийския съвет от професионалната квота.

Въпреки заричането на премиера, че с това се изпълняват препоръките на Венецианската комисия, съдиите, избрани от съдии в Съвета на съдиите, отново ще бъдат по-малко, защото председателите на ВКС и ВАС не са в тази категория. Същевременно нищо не е изпълнено по отношение на препоръките за повече обществен контрол върху управлението на прокуратурата и редуциране влиянието на главния прокурор чрез силно намаляване на членовете на съвета, които са прокурори или бивши прокурори, защото те са зависими от главния. Според препоръките парламентът трябва да намери начин да припознае активни представители на останалите професионални общности, които да бъдат избрани за членове на този орган. Венецианската комисия казва, че няма как прокуратурата да се ползва със същата независимост като съда. Предложенията обаче не дават основа за такъв дебат.

По тези въпроси проектът мълчи, но пък за сметка на това предвижда законодателна инициатива на съветите на съдиите и прокурорите. Това е класически пример за нарушаване на принципа на разделение на властите, върху който лежи демократичното държавно устройство, обоснован именно с идеята да не се съсредоточават всички функции на държавата в едни ръце, както при абсолютната монархия. "Представете си един и същ човек да пише законите, да обвинява и да следи изпълнението на присъдите. Това е завършена форма на някакъв авторитарен режим", коментира Атанас Славов. Аргументът на вицепремиера Захариева, че изпълнителната власт също има законодателна инициатива, а представители на съдиите и прокурорите често участват при обсъждането на законопроекти в парламентарните комисии, само показват пълното неразбиране на авторите на законопроекта на базисните принципи, върху които функционира парламентарната република. Истината е, че това просто е опит за узаконяване на едно фактическо положение - че някои депутати отдавна са пощенски кутии за законопроекти, писани в прокуратурата или във Върховния административен съд.

Проектът предлага намаляване на седемгодишните мандати на тримата големи - председателите на върховните съдилища и главния прокурор от 7 години на 5 години. И тук няма яснота дали ще се предвиди прекратяване на мандата на председателя на ВКС Лозан Панов, който е единственият от тримата, чийто мандат премина пет години в началото на т.г. Няма и обяснение защо се налага това редуциране на мандатите, които не са големи в сравнение с останалите мандати в държавата. Например конституционните съдии имат деветгодишен мандат, президентът и депутатите - пет години, но президентът има право на втори мандат, а за депутатите няма ограничение.

Практически нищо не се предвижда по проблема с безконтролността на главния прокурор. Няма и дума за процедура за отстраняване от длъжност и независимо разследване при данни за престъпление. Без промяна е оставен дори текстът, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху всички прокурори, след като Конституционният съд толкова се измъчи да мотивира, че за прокурора, който разследва Главния, това не важи. Идеята, че Народното събрание ще изслушва главния прокурор на всеки шест месеца за това как работи прокуратурата не си струва да се коментира, като се има предвид как преминават всички такива изслушвания. А предложението наблюдаващият прокурор да разрешава на главния да говори пред парламента по конкретно дело звучи като лош виц.

За сметка на това обаче се отнема правомощието на президента да подписва указите по назначаване на главния прокурор и председателите на върховните съдилища. Това в момента е единственият орган, който може да даде мотивиран институционален отпор на непрозрачните и дирижирани отвън избори, провеждани от ВСС, на лица без качества да заемат тези постове.

В проекта фигурира предложение за въвеждане на индивидуалната конституционна жалба, но авторите са забравили да споменат кой точно има право да сезира КС с такава жалба.