ГЕРБ замълча за острите критики на Венецианската комисия към проекта за нова конституция

В момента в парламента виси пореден законопроект - за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт - с който отново се предлага механизъм за контрол и отчетност на главния прокурор. Само преди две седмици правителството публикува план за мерките по повод доклада на ЕК за върховенството на правото, където на първо място е записано, че българските власти ще сезират Венецианската комисия за предложенията в този законопроект, чийто предишен вариант (изготвен от бившия правосъден министър Данаил Кирилов) вече беше консултиран също с комисията и през декември м.г. получи унищожителна критика.

Въпросът за отчетността на главния прокурор е в центъра на дискусиите между България и Съвета на Европа от много години - още откакто ЕСПЧ посочи този проблем по делото "Колеви" през 2009 г. Това се подчертава на няколко пъти в сегашното становище на ВК по повод проекта за конституция. Оттогава насам България има международно задължение да предложи решение на този проблем, но всички предприети действия до момента са били незадоволителни.

Комисията е наясно с политическия контекст

В становището изрично се казва, че една от причините то да се фокусира основно върху главата за съдебната власт е искането на българските власти за спешно изготвяне на мнение, което изключва подробен анализ на целия проект, но това далеч не е всичко.

В текста дипломатично се отбелязва, че комисията е наясно с политическия контекст, в който е предложен проектът за конституция, с критиките на опозицията и голямата част от представителите на гражданското общество за прибързания и непрозрачен процес на внасянето на проекта, движен от политически съображения да се парират антиправителствените протести в страната. Няма спор, че инициативата е била изненадваща за обществото и конституционалистите, не е била предшествана от сериозен дебат - формален или не, отбелязва комисията. Същевременно всеобщо е мнението, че идеята за свикване на Велико народно събрание няма реални шансове, а парламентарната опозиция и експертната общност бойкотира този проект, докато президентът атакува пред Конституционния съд създаването на временна конституционна комисия в парламента. Цитира се и председателят на парламента Цвета Караянчева, според която проектът е само основа за бъдеща работа, в рамките на която може да се правят различни промени. Дипломатично се отбелязва като положително, че ВК е включена в дискусията - на един толкова ранен етап, но по тази причина сегашното й становище е само междинно.

Констатациите, че важни предложения, като например за намаляване на депутатите наполовина, са практически произволни и без каквато и да е оценка за въздействието им върху политическата система са само илюстрация за тези дефекти. Има и текстове, които в прав текст са определени като недопустими, като например предложението в конституцията да се запише, че държавата "полага особени грижи за насърчаване на раждаемостта в съответствие с общоприетите стандарти за образование, култура и социализация в българското общество". Необичайно е да се намери подобно рефериране на подпомагането на раждаемостта в конституционен документ заедно с израза "в съответствие с общоприетите стандарти за образование, култура и социализация в обществото". Този текст е толкова юридически непрецизен, че би могло да се обмисли дали следва да се остави в правен документ, но ако все пак бъде включен, трябва да се прецени дали той не би бил вратичка за дискриминационни практики, специално по отношение на жени от етническо или културно малцинство.

Властите отново се провалят за съдебната власт

Българските власти обясняват, че основният мотив за промените в главата за съдебната власт е необходимостта да се отговори на предишни препоръки на международните партньори - ЕС и органите на Съвета на Европа, по-специално Комитета на министрите, Венецианската комисия и GRECO, само чедалеч не всички препоръки на тези органи са отразени в проекта за нова конституция, се казва в становището.

Приветства се идеята за разделяне на Висшия съдебен съвет на два отделни съвета - съдийски и прокурорски, но същевременно се сочат и проблемните моменти от това разделение. И този проект не предвижда в съдийския съвет мнозинство да имат съдиите, избрани от съдии, въпреки ясния стандарт на Съвета на Европа за независимост на този орган, което многократно бе заявявано на българските власти.

Що се отнася до прокурорския съвет, там проблемите са в обратна насока - продължава дискусията дали в него трябва да преобладават прокурорите, избрани от техни колеги, или юристи, които не са подчинени на главния прокурор. За разлика от съдиите прокурорите са организирани в йерархическа система, където по-нискостоящият прокурор е подчинен на висшестоящия. Това поражда риск, че като членове на прокурорския съвет прокурорите ще гласуват анблок, следвайки инструкциите (формални или не) на началниците си.

Прокурорски съвет, лишен от силна и истинска независимост, няма да осигурява ефективен контрол върху действията на висшите прокурори и особено на главния прокурор, чийто статут е поставен като тема отдавна. Тези опасения нямат такова значение в страни, където има дълга традиция в индивидуалната независимост на прокурорите, се отбелязва в становището.

В решението по делото "Колеви" още през 2009 г. ЕСПЧ установи невъзможността в България да се осъществи независимо разследване на нарушения, извършени от главния прокурор - заради своята уникална позиция в йерархията главният прокурор е практически имунизиран срещу каквато и да е наказателна отговорност. До момента опитите този проблем да бъде решен са неуспешни, включително последният проект на Данаил Кирилов от м.г., който предлага механизъм за отстраняване на главния прокурор от прокурорската колегия. В тази колегия участват прокурори и следователи, на които предстои да се върнат отново в системата след изтичането на мандата им, така че тя няма как да е ефективен механизъм за отстраняване заради силното присъствие на главния прокурор. В отделен прокурорски съвет, какъвто проектът за конституция предлага да има, това присъствие ще бъде още по-силно, се отбелязва в становището.

В този контекст идва и заключението, че независимо от принципа на прокурорския монопол върху разследването, установен в конституцията, тя трябва да осигурява възможност глaвният пpoĸypop да мoжe дa бъдe отстраняван, когато е обект на разследване, като се създаде механизъм за разследването му от независим пpoĸypop, който по никакъв начин не е подчинен на главния, както и за съдебен контрол върху решението да не се започва разследване на обвинител №1.

На въпрос на "Капитал" дали при това становище на Венецианската комисия ще се отправи ново питане до този орган и за законопроекта за отговорността на главния прокурор, както е предвидено в плана, от правосъдното министерство отговориха, че такова питане ще бъде отправено в рамките на половин година.