Право

Съдът ще следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори

Проект за промени в ГПК предвижда засилване на защитата на потребителите в изпълнителното производство по изискване на ЕК

Мирела Веселинова

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Съдилищата ще следят служебно дали има неравноправни клаузи в потребителски договори, включително сключени с банки, монополни дружества, доставчици на услуги, мобилни оператори, кредитни фирми и т.н., които включват и предварително изготвени общи условия. Когато от съда бъде поискано издаването на заповед за изпълнение на задължение, произтичащо от договор с потребител, към него задължително ще трябва да се приложи и самият договор - ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съдът ще отхвърля заявлението, ако прецени, че претенцията на търговеца се основава на неравноправна клауза в договора.

Това са част от основните изменения в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), приети в сряда на второ четене от парламентарната правна комисия, с които се цели да се даде по-голяма защита на длъжниците в заповедното производство в отговор на становище на Европейската комисия от януари т.г., че българската държава не дава достатъчна закрила на потребителите от наложени им неравноправни клаузи в отношенията им с банки, монополи и др. подобни.

С промените в ГПК се прецизира и определението за неравноправна клауза в Закона за защита на потребителите, като се извежда в принцип, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Отделно остава и изброяването на 20 конкретни проявления на неравноправни клаузи в договорите, които и сега са изредени в закона.

Промените за пореден път не засягат съществено прословутия чл. 417, ал. 2 ГПК, който дава възможност да се иска заповед за изпълнение само въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките. Добавя се само, че към извлечението от счетоводните книги на банките се прилага документът, от който произтича вземането й, заедно с всички негови приложения, включително общите условия.

Увеличава се обаче срокът за обжалване с частна жалба на разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение в тези случаи и във всички случаи по чл. 417 ГПК, когато това се издава само въз основа на документ - от две седмици на един месец. В този случай съдът отменя разпореждането, когато установи, че вземането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор или клауза, която противоречи на императивни законови норми или на добрите нрави. Съдът отменя разпореждането и ако длъжникът представи писмени доказателства, че не дължи или пък че дългът му е неправилно изчислен.

Пътят на законопроекта

Законопроектът е внесен в парламента още през февруари т.г. като реакция на становище на Европейската комисия от 24 януари т.г., с което България бе уведомена, че досегашната съдебна практика, при която заповеди за изпълнение и заповеди за незабавно изпълнение се издават, без съдът да има възможност да провери дали те са за вземания, основани на неравноправни клаузи в потребителски договори, противоречи на правото на ЕС. На практика това означава, че ЕК предупреди България, че открива процедура за установяване на нарушение (не съвсем точно наричана у нас "наказателна процедура") поради несъвместимостта на българското заповедно производство с Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

С това свое становище през януари Еврокомисията настоятелно прикани България да преразгледа своите правила за това как търговците могат да събират вземания от потребителите, така че това да бъде в съответствие с правото на ЕС, за да се осигури подходяща защита на потребителите в подобни случаи, включително и по отношение на доставчици на финансови услуги. Според правото на ЕС и практиката на СЕС тези неравноправни клаузи не са обвързващи за потребителите, които трябва да разполагат с ефективни средства за правна защита, а на първо място - националните съдилища да са задължени да преценяват неравноправния характер на договорните условия служебно, т.е. дори и потребителят да не повдигне въпроса. До момента в България заповедите за изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение обаче се издават без съществени проверки от съдилищата, а потребителите могат да ги оспорват само при много строги условия, се казва в становището на ЕК от януари. С него бе даден на България двумесечен срок да изпрати удовлетворителен отговор на тези констатации, в резултат на което само месец по-късно се появи законопроектът за промяна в ГПК по предложение на тогавашния председател на правната комисия Данаил Кирилов и група депутати. Той бе приет на първо четене още в края на март т.г и след това бе забравен до тази седмица, когато изненадващо се появи в дневния ред на правната комисия.

Ако искате да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безплатен абонамент тук:

Банките губят опция за незабавно изпълнение срещу единственото жилище, дори и ако е ипотекирано

Пак в интерес на защита на потребителите бе предвидено, че длъжниците ще могат да се позовават на несеквестируемостта на единственото жилище, дори когато то е ипотекирано като обезпечение на задължението, в случаите, когато незабавното изпълнение е допуснато по искане срещу потребител - кредитополучател.

По принцип единственото жилище на длъжника и семейството му, както и някои други техни вещи - предмети за ежедневна употреба, вещи за упражняване на професията и др., не подлежат на принудително изпълнение, освен ако самият длъжник не е учредил върху тях залог, съответно ипотека. В тези случаи правилото за несеквестируемостта не може да се използва срещу кредитора по залога и ипотеката. Сега обаче се въвежда една възможност за отлагане на заповедта за незабавно изпълнение (случаите, когато заповедта за изпълнение е издадена по чл. 417 ГПК), докато първата съдебна инстанция не се произнесе с решение по възражението срещу заповедта за изпълнение.

Другояче казано, ако длъжникът направи възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, издадена по искане на банката, която му е отпуснала кредит срещу ипотека на единственото му жилище, тя няма да може да започне изпълнение срещу неизрядния платец, докато делото по възражението не мине през първия съд. Това разрешение е във връзка с множеството оплаквания, че сега, докато тече процесът срещу възражението, жилището може да е продадено и препродадено. Разбира се, за да влезе в действие тази разпоредба (ако парламентът я гласува на второ четене), длъжникът трябва да подаде възражение.

В коментар на това предложение, което се появи при второто четене по предложение на Християн Митев ("Обединени патриоти"), председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев заяви, че практическият ефект е, че огромната част от хората ще подават възражения срещу заповедта, за да го отложат година-две, независимо от последиците. Същевременно от банките предупреждават, при това не за пръв път, че подобна мярка не само ще оскъпи кредитирането, но и ще ограничи до минимум даването на кредит срещу ипотека на единственото жилище на длъжника.

Съдиите: Ако имаше предварителен контрол върху общите условия на потребителските договори, нямаше да се стигне дотук

Любопитен коментар на цялостната ситуация направиха в края на петчасовото заседание на правната комисия в сряда представителите на съдиите – съдия Албена Ботева от Софийския градски съд, Георги Чехларов и Константин Кунчев от Софийския районен съд. Съдилищата и в момента правят преценка за неравноправни клаузи в потребителските договори и отхвърлят искания, когато установят такива – независимо че няма изрични разпоредби, защото това е стандарт. Но въпросът е какво прави ресорната Комисия за защита на потребителите, която по силата на закона е призвана да контролира клаузите в потребителските договори и общите условия и да налага регулации, поставят въпрос съдиите.

"Това е независима държавна комисия, на която законът е възложил да проверява условията по договор на 60 небанкови институции и на 20 банки, това далеч не е непосилна задача", заяви съдия Ботева. Ако тази комисия си изпълнява задълженията, проблемът с неравноправните клаузи няма да съществува. Вместо това обаче той се измества в съда, където става въпрос за хиляди потребители. Но дори и в този случай до съда достигат само 5 % от всички, останалите мълчаливо си плащат лихвите и разноските по неравноправните клаузи, защото няма адекватен предварителен контрол, посочи съдия Чехларов. Съдиите бяха единодушни, че основното решение на въпроса е именно със засилване на предварителния административен контрол.