Право

12 млрд. лева е събрала Камарата на частните съдебни изпълнители за 15 години

Професията чества годишнина от създаването й

Георги Дичев, председател на Камарата на ЧСИ

Мирела Веселинова

Георги Дичев, председател на Камарата на ЧСИ © Надежда Чипева

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

От създаването й през 2005 г. до момента през системата на частното съдебно изпълнение са събрани 12 милиарда лева в полза на гражданите, бизнеса и държавата. Това от своя страна е вкарало 1.2 млрд лева в държавния бюджет, без държавата да е изразходила и една стотинка. Данните представи председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) Георги Дичев в петък при откриването на международната онлайн конференция по повод на 15-годишнината на камарата.

Конференцията бе посветена на много актуални теми, включително и в контекста на пандемията - доброволното събиране на вземания в страните от ЕС, установяването на факти от ЧСИ, провеждането на електронни търгове и други мерки за защита на страните в изпълнителния процес в условията на пандемия. По принцип антикризисните мерки в подкрепа на длъжници и кредитори ще са във фокуса на събитията, посветени на 15-ата годишнина от създаването на Камарата на ЧСИ.

Фонд за подпомагане на студенти по право и стажантска програма за популяризиране на съдебното изпълнение

По повод юбилея Камарата на ЧСИ е създала Фонд за подпомагане на студенти по право, който се финансира със средства на организацията и с доброволни дарения на членовете й. Събраните средства ще се използват за подпомагане на студенти от цялата страна. Първата инициатива на фонда е конкурсът за есе на тема: "Съдебното изпълнение - настояще и бъдеще." Класираните на първите три места студенти ще получат по 1500, 1000 и 500 лв.

За да популяризира съдебното изпълнение сред студентите, камарата стартира и стажантска програма, която ще даде възможност за платен стаж в кантори на ЧСИ. Целта е получаването на практически знания в тази област на правото, която е слабо застъпена в учебните програми на българските висши училища. Информация за стажа камарата ще публикува на сайта си.

Към момента частното съдебно изпълнение остава предпочитаният от кредиторите инструмент за защита на съдебно признатите им права, заяви Дичев и припомни откъде се тръгна при реформата от 2005 г., с която беше въведена сегашната система. В София близо 40 съдия-изпълнители разполагаха с един-единствен компютър, намиращ се в една стаичка, на чиято врата имаше надпис "Компютър", разказа той. Сега професията е бърза и ефективна, но също така успя да се справи със силовото и незаконно събиране на дългове срещу огромни комисиони, което се ширеше тогава в страната, допълни Дичев.

В полза на бизнеса, но и на държавата, общините и гражданите

"През първите години на функционирането на професията говорихме много за ролята ни на регулатор на бизнес средата. Така е, защото първи бизнесът и банките ни припознаха за свой надежден партньор. Делата в тяхна полза растяха всяка година. Впоследствие - между 2010 г. и 2015 г. - постигнахме и 100% ръст на тези в полза на държавата и общините. Данните ни сочат, че всяка година образуваме по над 50 000 дела в полза на държавата, общините и съдилищата. На ЧСИ се доверяват и гражданите: годишно възстановяваме 150 млн. лв. за неизплатени заплати, издръжки, наеми, заеми, обезщетения на пострадали при ПТП и тежки криминални престъпления", каза председателят на камарата.

През 2017 г. камарата предложи промени в закона, с които се премахнаха авансовите такси за събиране на вземания за издръжки, трудови правоотношения и предаване на деца, които се заплащаха от съдилищата. Паднаха и таксите върху публичните държавни и общински вземания. ЧСИ поеха и публичните вземания на съдилищата. "Получи се така, че канторите на ЧСИ финансират със свои средства изпълнението по около 30% от общия брой дела."

Законодателни грешки

Дичев специално отбеляза като грешка отказа на парламента да приеме доброволното съдебно изпълнение, предложено от депутати от "Обединени патриоти" през юли, както и отмяната на възможността на доброволните продажби на имущество без съдебен акт. И двете опции биха били изключително полезни и сега, по време на пандемията, е тезата на камарата.

"Още преди години камарата сложи началото на дебата за извънсъдебно събиране на дългове. В тази процедура за доброволно изпълнение видяхме решението на един сериозен проблем - главоломното нарастване на дълга при събиране на малки по размер вземания по съдебен път. Тази година предложението стигна до Народното събрание, прието беше на първо четене, но в крайна сметка не се превърна в закон. А доброволното изпълнение всъщност е най-силната антикризисна мярка в сферата на задлъжнялостта, разтоварва съдилищата от хиляди безсмислени дела, дава на кредиторите дължимото им веднага, и то без да инвестират значителни средства и време в съдебни и изпълнителни процеси. Длъжниците си спестяват огромното нарастване на дълга и принудителното изпълнение, като могат да разсрочат задълженията си, и то неограничено във времето", каза Дичев. При това в тази процедура длъжниците не плащат разноски по производството.

Добрата новина е, че още в началото на следващата година електронните търгове, приети от НС през 2017 г. по предложение на камарата, ще заработят ефективно, което носи големи ползи за страните, участниците в изпълнителните дела и техните пълномощници, както и за съдилищата, особено с оглед на вихрещата се пандемия, каза Дичев.

Ефектът на пандемията

Един от актуалните въпроси по време на дискусията бе за злоупотреби в контекста на пандемията. Оказва се, че зачестяват случаите, при които длъжници твърдят, че са в карантина, и отказват да осигурят достъп до имот по време на публична продан, а същевременно ЧСИ нямат електронен ежедневен достъп до регистъра на РЗИ за лицата под карантина, чрез който да се проверява дали длъжникът не злоупотребява с епидемичната обстановка, коментира един от участниците и попита как е в чужбина. По принцип в такъв случай самият длъжник бе следвало да разполага с документ - предписание от РЗИ, и да го представи.

"Понятието "частен", което стои най-отпред в името ни, не отговаря не само на ролята и функциите на професията ни, но и на всичко, което направихме и правим през тези 15 години, включително и по време на сегашната изключително тежка здравна и икономическа криза", каза Дичев на финала на изказването си. Докато в други държави още със закона нарекоха професията "обществен съдебен изпълнител", българските колеги заслужиха това наименование с работата и поведението си, заяви той.