🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Депутати предлагат процедура за доброволно събиране на задължения

Идеята беше записана в програмата на правителството за подобряване на инвестиционната среда за 2019 г., подкрепя се и от Камарата на ЧСИ

Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Съвсем нова процедура за доброволно извънсъдебно изпълнение на парични задължения, за които няма издаден изпълнителен лист, предлагат група депутати от "Обединени патриоти", начело с Валери Симеонов. Процедурата е подобна на тази, за която отдавна призовават от Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), с мотив, че тя дава една допълнителна възможност за длъжниците, при това - напълно безплатна за тях от гледна точка на разноските по производството.

Любипитното е, че макар и внесена от НФСБ, идеята за въвеждане на процедура по доброволно извънсъдебно събиране на малки задължения беше записана в програмата на правителството за подобряване на инвестиционната среда за 2019 г. Същевременно от КЧСИ споделят, че тази мярка е изключително полезна дори и без да е налице криза, а в настоящия момент, когато се очакват сериозни затруднения за гражданите и бизнеса, тя е повече от уместна.

Предложението

Вносителите предлагат да се допълни Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с нов текст на чл. 428а в частта за изпълнителното производство, озаглавен "Процедура по доброволно изпълнение" (законопроекта вижте тук). Тя прдвижда, че за парични задължения, за които не е издаден изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, съдебният изпълнител може по искане на кредитор да пристъпи към процедура за доброволното им събиране. Искането се подава по съдебния изпълнител по постоянния или настоящ адрес или седалището на длъжника, като в него трябва да бъде посочено основанието на вземането, размера му, а при периодични плащания - и периода, за който се отнася, като се прилага и копие от документа, удостоверяващ вземането, ако има такъв. Искането да може да се подава и по електронен път, ако е подписано с квалифициран електронен подпис, предвижда проектът.

Въз основа на това искане съдебният изпълнител изпраща на длъжника покана за доброволно изпълнение, в която са описани: името и адреса на кредитора, параметрите на вземането, банковата сметка, на която може да се плати. Поканата изрично съдържа уведомление, че длъжникът не е осъден и може да плати доброволно в 14-дневен срок, само ако признава задължението, както и предупреждение, че при неизпълнение кредиторът може да упражни правата си по съдебен ред; копие от документа, удостоверяващ вземането, ако е налице такъв. Ако длъжникът не изпълни в двуседмичния срок, определен в поканата, съдебният изпълнител може да проведе срещи с него, както и да изпрати нова покана за доброволно изпълнение.

В проекта изрично се посочва, че в тази процедура съдебният изпълнител е длъжен да спазва закона, добрите нрави и съответните етични правила, но всъщност това е напълно излишно, защото съдебният изпълнител е длъжен да прави това при изпълнение на всичките си служебни правомощия без изключение и под риск от дисциплинарна отговорност. В този смисъл този текст е сложен за успокояване на гражданите, че съдебните изпълнители в случая не действат като колектори и рекетьори.

Всъщност, далеч по-съществен в тази насока е фактът, че предложението предвижда възможност за прекратяване на процедурата само с декларация на длъжника, че оспорва вземането (т.е. че не дължи), а дори и само с бездействие - процедурата се прекратява и ако в продължение на два месеца от връчване на поканата за доброволно изпълнение по сметката не постъпят никакви средства. В този смисъл изцяло от длъжника зависи дали да приеме предложението за доброволно изпълнение или веднага да стопира цялата процедура.

Другото предимство на тази процедура е, че длъжникът не плаща никакви разходи по нея, независимо дали ще плати задължението или откаже плащането - изрично или мълчаливо. Проектът предвижда, че съдебният изпълнител получава такса само при пълно или частично събиране на вземането, като възнаграждението му се плаща от кредитора. Възнаграждението на частния съдебен изпълнител е по договаряне, но не по-малко от 1/10 от събраната сума за ЧСИ, а за държавни съдебни изпълнители то е твърдо - 1/10 от събраното.

Предимствата на процедурата

В мотивите се казва, че това предложение е в подкрепа на гражданите и бизнеса. От една страна се цели намаляване на последиците от икономическата криза и предотвратяване на натоварването на съдилищата с граждански, търговски и заповедни производства, каквото се случи след 2009 г. От друга страна, на гражданите и бизнеса се спестяват средства по съдебните процедури, а на длъжниците - разходите по изпълнителния процес. Според ЧСИ има много случаи, особено при по-дребните дългове, когато хората биха платили веднага, вместо да се забъркват с дела.

Още преди време, когато лансираха тази мярка, отделно от правителствената програма, от Камарата на ЧСИ коментираха, че тя е в интерес както на длъжниците, така и на кредиторите, макар че тяхната концепция за доброволното извънсъдебно изпълнение имаше малко по-различен дизайн. Те предвиждаха и възможност за преговори с длъжника с възможност за разсрочване на дълга срещу регулярно изплащане на някакви суми. Така при една ясно разписана процедура, без принуда, без запори и заплахи, само с комуникация между съдебния изпълнител и длъжника, кредиторът ще може да получи някакви пари веднага, а длъжникът ще може да си разсрочи задълженията със самия факт, че плаща някакви суми, които прецени, че може да отдели, така че той пък да не фалира. Кредиторът на свой ред ще предпочете този начин, защото макар и да плаща разходите по процедурата, далеч по-скъпо ще му излезе да води съдебни и изпълнителни дела, където всички разноски се авансират - за държавни такси, юрисконсулти и адвокати, съдебен изпълнител и т.н., трупат се лихви, а накрая не се знае дали длъжникът дали не е фалирал, минал в сивия сектор и т.н.

Допълнителна екстра за системата е, че по този начин се разтоварва съдебната система от еднотипни дела за по 50 лева, които съдиите карат като манифактура, но в условията на криза те се усложняват заради фактора форсмажор и др. под.