Как да...

Границите на запора

Каква част от доходите и имуществото може да блокира частният съдебен изпълнител

Мирела Веселинова

Shutterstock © Shutterstock

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Темата накратко

Икономическият растеж и повишените доходи намаляват лошите задължения.
Каква част от доходите и имуществото може да запорира частният съдебен изпълнител.
Добрата комуникация между страните по дълга е ключова, за да протече процедурата правилно, включително и за ефективната защита.

Дългът сам по себе си не е нещо лошо. Стига да е в разумни граници, съобразен с доходите и възможностите на длъжника и да е управляван добре. Често обаче се случва така, че в желанието си да потребяват и притежават повече вещи и блага, много хора натрупват задължения, които в един момент трудно погасяват - банкови кредити, лизинг на автомобил, нов телефон или лаптоп, частни заеми и т. н. А в комбинация с други постоянни плащания, като комунални и ежедневни разходи, нещата излизат извън контрол. В някои случаи става въпрос за неочаквано изпадане в нужда поради внезапно заболяване, оставане без работа и др. Така в един момент доставчиците на услуги, които обикновено работят с компании за събиране на вземания и с банките (те също в един момент продават несъбираеми кредити) започват да търсят и събират своите вземания и често се стига до продажба и запор на активи и банкови сметки. Ситуацията е неприятна, но българският закон дава защита на длъжника, стигнал до етапа на принудителното изпълнение, след като не е успял да изпълни доброволно свое имуществено задължение. Разбира се, всичко зависи от нивото на дълга и не означава, че няма да загуби например сериозен актив - имот или автомобил. Добрата новина е, че заради подобряването на икономиката и ръста на доходите лошите задължения на домакинствата се понижават. Според най-новите данни на Асоциацията на колекторските фирми от тази седмица има чувствителен спад в броя на длъжниците на банки, ютилити компании и фирми за бързи кредити. Новите случаи, възложени им за събиране, са били 570 хил. при близо 640 хил. година по-рано, а средната сума на длъжник е 815 лв., в сравнение с предходното ниво от 1162 лв., което също е значително понижение спрямо същия период на миналата година.

Все пак, когато се стигне до принудително събиране на вземания, основната гаранция на закона, че изпълнението няма да застраши съществуването и нормалното преживяване на длъжника и на семейството му, се съдържа в института на несеквестируемостта, т.е. забраната за принудително изпълнение върху доходи на длъжника под определен размер и върху определена група вещи.

Когато просто парите не стигат

"Несеквестируем е доходът, който не може да бъде удържан от съдебен изпълнител по изпълнителни дела", коментира за "Капитал" частният съдебен изпълнител Мария Цачева. Закрилата се простира върху дохода от заплата и всякакво друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия. При всички случаи заплатата и пенсията не подлежат на принудително изпълнение когато са до размера на минималната работна заплата (към момента – 560 лв.). При доходи над този размер несеквестируемият доход се определя по скала с три хипотези, която отчита както размера на месечния доход, така и семейното положение:

Когато месечното възнаграждение е в размер между една и две минимални работни заплати (между 560 и 1120 лв.), то от него може да се удържа 1/3 част, ако длъжникът е без деца, и 1/4 – ако има деца, които издържа;
При месечно възнаграждение между двукратния размер на МРЗ и четирикратния й размер (между 1120 и 2240 лева), удръжката може да е до половината (½) от заплатата, ако лицето няма деца, и 1/3 – ако има деца;
При месечно възнаграждение над четирикратния размер на МРЗ (над 2240 лева) може да се удържа горницата над двукратния размер на МРЗ (1120 лв.), ако осъденият длъжник е без деца, и горницата над два и половина пъти от МРЗ (1400 лв.), ако той има деца, които издържа.

Важен детайл в случая е, че месечното трудово възнаграждение, върху което се правят тези изчисления, не е брутната заплата (доход), а нетният му размер след приспадане на задължителните осигуровки и данъците. От 1 януари 2020 г. ще влезе в сила нов размер на МРЗ – 610 лв., което автоматично ще увеличи размера на доходите, които не могат да се блокират. Изцяло несеквестируеми са и обезщетенията по Кодекса за социално осигуряване – за майчинство, обезщетенията по болест, обезщетенията за безработица. Съгласно Кодекса за застраховането такива са и изплатените обезщетения за неимуществени вреди по застраховки "Живот", "Злополука" и "Гражданска отговорност", както и помощите по Закона за социалното подпомагане – месечни, еднократни и целеви, освен за вземания за издръжка на деца. Горните правила не важат при вземане за издръжка – в този случай длъжникът не може да се позовава на несеквестируемост.

Внимание с банковите такси

През последните години някои банки започнаха да налагат сериозни такси по сметки със запор - 8-10 лв. на месец, високи комисиони при транзакции по тези сметки, както и при закриването им. Това предизвика и правен спор дали е справедливо, дали не се нарушават правата на кредитора, както и допълнително обезкръвяване на самия длъжник. Затова е важно, ако се стигне до запор, длъжникът да има предвид и този допълнителен негатив, от който може да бъде изненадан.

"През 2017 г. в ГПК бе добавен нов текст на чл. 446а ГПК, който регламентира несеквестируемостта на доходите, получени в банкова сметка. Когато се налага запор върху банкова сметка, по която лицето получава трудово възнаграждение, несеквестируемостта се запазва, но само за сумите, които са постъпили от възнаграждение в рамките на същия календарен месец по банковата сметка. Ако по сметката има натрупани суми от няколко заплати (или от заплата и от друг източник), извън заплатата за календарния месец, то те се считат за спестявания и по отношение на тях закрилата на несеквеституемостта не важи. Презумпцията е, че лицето е достатъчно финансово обезпечено и не ползва заплатата си (или пенсията) за непосредствени жизнени потребности, а я съхранява като спестяване", коментира ЧСИ Мария Цачева.

Не пипай тази вещ

Извън паричните средства, необходими за нормален живот на длъжника и семейството му, законът защитава и определен кръг от вещи пак със същото предназначение. Тук влизат на първо място две категории недвижимости - единственото жилище на длъжника и семейството му до частта, която задоволява жилищните му нужди (по стандарти, определени с наредба на Министерския съвет), така и определен размер на земеделски земи – градини, лозя, ниви, ливади, но само ако той е земеделски стопанин. На второ място законът обявява за несеквестируеми и определени движими вещи, които са доста подробно уточнени в закона (чл. 444 ГПК) и в списък на МС. На първо място това са вещи за обикновена ежедневна употреба – дрехи, всички детски храни и принадлежности, обичайната мебелировка на дома, учебни пособия, помощни принадлежности при недъзи и др., храна за един месец, горива за отопление и др. за три месеца, машини, инструменти, пособия и книги, необходими за упражняване на професията, и др.

Мария Цачева, частен съдебен изпълнител

Добрата комуникация между страните по дълга е ключова

При налагане на запор върху трудово възнаграждение или банкова сметка, по която постъпва трудово възнаграждение, е добре да има комуникация между съдебния изпълнител, банката и работодателя на длъжника, за да се определи правилно размерът на удръжката. Длъжникът трябва да съдейства максимално за улесняване на тази комуникация, като в негов интерес е да предостави на съдебния изпълнител информация за заплатата си и постъпленията по банковата си сметка от други източници, за които е предвидена закрила – помощи, обезщетения. Съдебният изпълнител няма задължение, а и не може да проверява предварително дали паричните постъпления от запор са несеквестируем доход, тъй като, ако не е получил необходимата информация от банката или от длъжника, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да съобрази несеквестируемостта.

Трябва да се знае, че запорното съобщение на съдебния изпълнител до банката не поражда действие за помощите и обезщетенията изцяло, както и за пенсията до размера на една минимална работна заплата. Запорът не се изпълнява и за възнаграждения до размера на една минимална работна заплата. При получаване на запорното съобщение от банката, ако по сметката постъпват приходи от трудово възнаграждение или пенсия, банката трябва да съобщи на съдебния изпълнител тези обстоятелства, за да може той да направи преценка за размера на удръжката, като при необходимост трябва да даде указания на банката колко да удържа.

При налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника счетоводителят (ТРЗ) започва да прави удръжки съобразно указанията в запорното съобщение, като съобразява получаваното от длъжника възнаграждение. При неяснота как да се удържа, работодателят трябва да поиска указания от съдебния изпълнител, за да може удръжките да са съобразени с несеквестируемия минимум и праговете.