Истински избор на личности, а не мажоритарна заблуда

От друга страна, личности, които са безспорен авторитет и притежават всички нужни качества да работят като законодатели, не просто не биват избирани, а дори не са на престижно място само защото и при мажоритарната система избирателите гледат партията, а не личността (например през 2009 г. проф. Герджиков завършва на 6 място в мажоритарния си район с 3,99%, а проф. Камелия Касабова - на 7 място в своя с 2,32%, отстъпвайки на друг юрист - Цецка Цачева). Не на последно място мажоритарната система води до редица деформации във вота като непредставяне (например през 2015 г. една от партиите във Великобритания получи 12,6% от гласовете, но мажоритарната система ѝ отреди 0,2% от мандатите) или безпринципни предизборни коалиции и блокове.

Колкото и да е трудно за малките партии да получат депутатски мандат при мажоритарната система, още по-трудно би било това за един истински независим кандидат, който трябва да търси мнозинство, при това в конкретен район - това прави вероятността такъв да бъде избран по-малка, дори от настоящата система, при която той може да бъде избран с около 6-7% от гласовете в един голям район (около 13 500 гласа от района).

Алтернативата

Има ли обаче алтернатива за истински избор на личности? Отговорът е положителен и се крие в пълното разгръщане на гласуването с преференции. Наред с възможността да се избира кандидат, а не само партия, той дава възможност за решаване и на други проблеми на настоящата избирателна система:

• Вместо предварителна подредба на кандидатите в листи същите следва да бъдат подреждани на случаен принцип - чрез жребий за подредба в листата или по азбучен ред. Така партиите няма да имат възможност предварително да подредят и дадат преимущество на един или друг кандидат.
• За да е действителен гласът, той трябва едновременно да съдържа отбелязване на листа и на конкретен кандидат (задължителна преференция). Тук, разбира се, съществува риск от грешни и недействителни гласове сред хората, които не са се запознали с правилата за гласуване. Този риск обаче би се преодолял при машинното гласуване, защото машината няма да позволи гласуването да завърши и да издаде разписка, докато не бъде посочена и листа, и кандидат.
• Листата следва да е една, национална. Освен възможността кандидатът да се бори за доверието на цялата нация, това ще реши още два проблема. На първо място, най-после би се дала възможност и на гласуващите в чужбина да изберат кандидат, при това - без да се мисли за формиране на район "Чужбина" - те просто ще избират между същите личности, между които избират всички български граждани. На второ място - това най-после ще разреши проблемите със сегашните многомандатни райони. От една страна, двойната система на изчисление (първо да се определят мандатите на партиите на национално ниво и после да се търси в кой район да се наместят, за да се превърнат в имена) дава сериозни отклонения - те бяха по-тежки при използването на метода "Д`Ондт", но и сега при метода "Хеър-Ниймайер" се стига до ситуации, в които в даден район партия с 1,10% получава мандат, а партия с 8,13% - не (Кърджали на последните избори). От друга страна, избирането в райони се разминава с правилото на чл.67, ал.1 от Конституцията, според което всеки народен представител представлява не само своите избиратели, а целия народ, без значение дали е избран от Добрич, Видин или Смолян.
• Избрани следва да са всички кандидати, получили преференция на поне 1/240 от действителните гласове. Това ще даде шанс за национална кампания на независими кандидати (в страната и в чужбина), а също така - за избор на личности, дори и предложени от по-малка партия. Далеч по-реалистично е за един популярен кандидат, дори и независим, да събере 13 500 гласа от цяла България, вместо 13 500 гласа само от един район.
• Останалите мандати следва да се разпределят между листите преминали определена бариера (1, 2, дори и сегашните 4% от действителните гласове). Колкото по-ниска е бариерата, толкова по-точно се представят различните обществено-политически групи сред избирателите. Вътре в листата подредбата да следва точно подадените преференции - първи застава този, който е получил най-много преференции в листата си, макар и не достатъчно за 1/240 от гласувалите - изцяло според волята на избирателите.

Със съответните модификации тази система може да се приложи и при избори за членове на Европейския парламент и за общински съветници. Тя дава възможност за истински избор на личности, като в същото време отразява правилно обществено-политическите нагласи и не води до загуба на гласове, нито до допълнителни бонуси за никой от участниците.