Съдът на ЕС: Европейските заповеди за разследване от България не стават за изпълнение

Днешното решение на Съда в Люксембург по българското дело беше очаквано с интерес отдавна - особено след като през април т.г. Генералният адвокат Михал Бобек представи заключение по него, че дъpжaвa като България, ĸoятo нapyшaвa минимaлнитe cтaндapти нa Eвpoпeйcĸaтa ĸoнвeнция зa пpaвaтa нa чoвeĸa и нeeднoĸpaтнo e ocъждaнa за липcaтa нa eфeĸтивнo пpaвнo cpeдcтвo зa зaщитa, c ĸoeтo дa ce oбжaлвa зaĸoнocъoбpaзнocттa нa пpeтъpcвaнeтo и иззeмвaнeтo, нe мoжe дa издaвa ЕЗР, ĸoятo нeизмeннo щe бъдe зaceгнaтa oт cъщия вид нapyшeниe.

Българският Закон за европейската заповед за разследване е сравнително нов - обнародван е през февруари 2018 г. и е поредният нормативен акт, приет с набързо преписана европейска директива с единствената цел да се предотврати наказателна процедура срещу България заради закъснение. В мотивите, подписани от тогавашния премиер Бойко Борисов, изрично се казва, че с издаването на ЕЗР се защитават и основните права на засегнатото лице.

В днешното си решение СЕС казва, че Директива 2014/41/ЕС1 относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси, както и Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) не допускат национална правна уредба, при която европейска заповед за разследване за претърсване и изземване и за разпит на свидетел чрез видеоконферентна връзка се издава, без да са предвидени никакви правни средства за защита на засегнатия срещу издаването й. По тази причина и съответният компетентен орган в държавата членка, натоварен с издаването на ЕЗР, не следва да издава такава заповед, ако националният закон не предвижда възможност за защита срещу нея.

Конкретният казус

Днешното е решение е по дело С-852/19, образувано по преюдициално запитване на Специализирания наказателен съд (СНС) във връзка с дело за участие в организирана престъпна група, поставила си за цел да избегне установяването и плащането на данък върху добавената стойност (ДДС) чрез съставянето и използването на документи с невярно съдържание и неправомерно приспадане на данъчен кредит. Доколкото по делото се твърди за внасяне на захар в България от Чехия чрез подставени дружества спецсъдът приема, че е наложително да се съберат доказателства, относими към базирано в Чехия дружество и съответно - от живеещ там свидетел.

В хода на делото Специализираният наказателен съд прави преюдициално запитване до СЕС с въпрос дали може да издаде ЕЗР до Чехия с искане за претърсване и изземване в офиса на установеното в Чехия дружество, както и в дома на свидетеля, а също така и разпита му чрез видеоконференция, при положение че българската правна система не предвижда правни средства за защита против издаването на ЕЗР.

Отговорът на СЕС е, че СНС - компетентният орган в случая, не може да издава такава заповед, щом националното право не дава механизъм за защита срещу издаването на ЕЗР.

Мотивите на СЕС

С тази заповед могат да бъдат нарушени основни права, защитени от Хартата на основните права, както и от Европейската конвенция за човешките права. Подобна намеса в основни права по никакъв начин не може да бъде осъществена, без засегнатият да има ефективна съдебна защита - възможност да оспори законността на наложените му ограничения, както и да поиска подходящо обезщетение, в случай че тези действия са били разпоредени или изпълнени незаконно. Задача на държавите членки е да предвидят в законодателството си адекватни правни средства за защита. Съдът на ЕС се позовава и на практиката на Европейския съд по правата на човека, съгласно която засегнатите от претърсване и изземване лица трябва да имат възможност да оспорят тези действия. Още повече че съдилищата на изпълняващата държава не са компетентни да преценяват материалноправните основания за издаване на ЕЗР, а защитата срещу произволна или непропорционална намеса на публичната власт в частната сфера на граждани или юридически лица е общ принцип на правото на съюза.

Това решение е повод българският законодател да преразгледа всички закони, които по аналогичен начин предвиждат ограничаване на права без право на защита, а те не са малко, но също така е и повод на съдилищата да преосмислят практиката си, коментира за "Капитал" правозащитният адвокат Емилия Недева, която има богата практика по наказателни дела. Международните актове, по които България е страна, дават достатъчно норми с приоритет, които могат да бъдат приложени, стига се да се познават, казва тя.

Емилия Недева: Съдилищата произвеждат ежедневно основания България да бъде съдена

Емилия Недева Фотограф : Капитал

"Удивително е, че точно по въпросите, които касаят защита на правата на обвиняемите лица от произвола на прокуратурата, каквито са следващата повдигането на обвинението полицейска регистрация, разрешенията за претърсване и изземване, които се дават, условията за издаване на Европейска заповед за разследване и Европейска заповед за арест, точно там съдът не упражнява в пълнота ефикасен съдебен контрол, а до голяма степен безкритично удовлетворява исканията на прокуратурата. И точно там открива огромни възможности проблемите да се отнесат до европейските съдилища - Европейския съд по правата на човека или Съда на ЕС. И противно на всичко, което се говори, ние, адвокатите, искаме и е в полза на гражданите тези въпроси да се решават правилно и законосъобразно от вътрешните ни съдилища и само неправилното приложение на нормите от международен порядък от тези съдилища принуждава гражданите и техните адвокати да търсят защита пред международните съдилища.

Само като един от много примери ще дам висящото пред Конституционния съд дело по въпроса за полицейската регистрация - дали тя е обжалваема или не (к.д. 15/2021 г.), образувано след искане на Върховния административен съд (ВАС). Тричленен състав на ВАС, който разглежда жалба на адвокати срещу наредбата за полицейската регистирация, е сезирал КС, като е наблегнал на това, че полицейският орган, който обичайно разследва, дава нареждане на друг полицейски орган да извърши полицейската регистрация, което е задължително при всяко повдигнато обвинение и няма право на защита, няма право и на жалба. Но тъй като според ЕКПЧ не може да има такова нещо, аз съм обжалвала подобни разпореждания и чест прави на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), че се произнесе директно по чл. 8 ЕКПЧ - че приема обжалваемостта във връзка с критериите, изложени в този текст на конвенцията. В никое от другите съдилища не искат да го правят. Пловдивският районен съд ми отказва достъп дори до разпореждането. Съдилищата произвеждат ежедневно основания България да бъде съдена, така както се случва с европейската заповед за разследване. Защото дори българският закон да е така ретрограден, както е по отношение на правото на защита, ние имаме международни актове, които са с приоритет над българския закон. И така както АСНС приложи чл. 8 от ЕСПЧ директно, всеки съд може да се позове на чл. 47 от Хартата за основните права в ЕС, както и на конкретни норми от договора ни за присъединяване - стига, разбира се, тези норми да се познават."

Здравка Калайджиева: Българските съдилища знаят стандартите, но бягат от отговорност

Здравка Калайджиева Фотограф : Юлия Лазарова

Бившата българска съдийка в Страсбург Здравка Калайджиева отива още по далеч - според нея подобни случаи са индикации, че националните съдилища се обръщат толкова често към евросъдилищата не от любознателност, а от желание да бягат от отговорност:

"Днешното решение на СЕС по С-852/19 не е първото, по което Съдът в Люксембург и Съдът в Страсбург достигат до еднакви изводи за липсата на адекватна възможност за защита срещу евентуални произволни посегателства върху основни права, защитени както от Хартата, така и от Конвенцията. Такива бяха и решенията, свързани с конфискация на имущество от трети лица, които не участват в наказателното производство (което засяга правото на собственост), както и с европейската заповед за арест (която засяга правото на лична свобода). Съвсем не е чудно, че в последното си решение СЕС тълкува необходимостта от ефективни вътрешни средства за защита в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека по чл. 13 от ЕКПЧ по няколко дела срещу България, в които засегнатите от претърсване и изземване лица не разполагат с възможност за достъп до процедура, по която да могат да оспорват законосъобразността на извършваните действия по претърсване и изземване и необходимостта от тях, както и да получат подходящо обезщетение, в случай че тези действия са разпоредени или изпълнени незаконно. Към 2021 г. Съдът в Страсбург е постановил над 150 осъдителни решения срещу България във връзка с неизпълнението на задължението за осигуряване на ефективни средства за защита на национално равнище, свързани с различни други права. Тяхното изпълнение нерядко зависи от промяна в практиката на съдилищата, а не непременно от промяна в законите.

Любопитното в днешното решение е, че в преюдициалното си питане националният съд изрично посочва заключенията на ЕСПЧ, но вместо да ги съобрази в собствената си практика, той пита Съда в Люксембург дали ще наруши правото на ЕС, ако пренебрегне решенията на Съда в Страсбург.

Струва ми се, че подобно осланяне на СЕС от страна на националния ни съд е по-скоро опит за избягване на отговорност, отколкото израз на любознателност относно общата правна рамка на държавите - страни по Конвенцията и членки на ЕС. Ратификацията на Европейската конвенция и признаването на юрисдикцията на Съда по правата на човека бяха първо и основно условие за начало на преговорите за присъединяването на България към ЕС. За съжаление 30 години след приемането ни в Съвета на Европа националните ни съдилища, изглежда, се чувстват свободни, но не непременно задължени, да съобразяват изискванията на Конвенцията, която и Съдът в Люксембург признава за част от общото европейско правно пространство.

Решението по С-852/19 припомня и че сътрудничеството между съдебните системи на държавите членки е основано на взаимното признаване и доверие. До осигуряването на съдебна система, годна да породи такова доверие, България ще остане член на ЕС "под условие".