Гражданската конфискация е държавен произвол, срещу който никой не е защитен

В случая с Nove Homes хората са лишени от всякакви ефективни правни средства за защита, т.е. такива средства, които могат да доведат до непосредствен правен ефект, да се реализират в обозримо бъдеще или които са гарантирани като последици от закона. Те не разполагат с такива средства и срещу дружеството Nove Homes, с които да си поискат парите обратно от него. Всичко, построено с парите на купувачите, се претендира за отнемане от КПКОНПИ и е обект на възбрана.

КПКОНПИ и съдът толкова са се увлекли, че са допуснали като подходяща обезпечителна мярка забрана върху идея - наложили са възбрана върху "инвестиционно намерение". Поради това, дори да развалят договорите и да си поискат парите обратно, купувачите няма да получат нищо. Няма да се ползват с никакви привилегии и ще се наредят на опашката на кредиторите на едно дружество, което неминуемо ще фалира - спряно е строителството от ДНСК, спряно е кредитирането, собствеността е ипотекирана в полза на банката кредитор и е възбранена в полза на КПКОНПИ.

Тези хора не могат да поискат обявяване на предварителните договори за окончателни, защото, освен че това е скъпо и продължително съдебно упражнение, дори да се намерят съдии, които да приемат, че възбраната не е пречка за обявяване на един предварителен договор за окончателен, купувачите нямат времева перспектива. Сроковете на обявяване на договорите за окончателни по съдебен ред са такива, че те няма да са придобили навреме собственост върху имотите, които са предмет на предварителните им договори, за да могат да предявят вещните си искове в рамките на исковата фаза на конфискационното производство.

Замразеният строеж на Нове хоумс. Фотограф : Надежда Чипева

Нямат ефективен ход и по административен ред. Според тълкуването на закона от КПКОНПИ, в производството пред нея могат да бъдат конституирани само проверяваните лица, но не и третите засегнати лица. А административните съдилища към момента бягат като дявол от тамян от възможни административни спорове по конфискационните закони. Няма и процесуален ход за защита по наказателноправен ред.

Цялата тази безизходица се отнася не само до хората, срещу които е образувано производство по конфискация на незаконно придобито имущество, защото например са обявени за престъпници, както и свързаните с тях трети лица. Тя е идентична за всички хипотези, в които действащият конфискационен закон (а и двата закона преди него) предвижда проверка на имущественото състояние - заради неподадена в срок или сгрешена имотна декларация, установен конфликт на интереси и т.н. Общото при всички тези хипотези е, че третите лица, както в случая - купувачите по предварителните договори, са еднакво безправни, еднакво нямат никаква вина, еднакво не са извършили правонарушение и еднакво са обвързани от поведението на други хора и институции, с които са въвлечени в отношения независимо от своето правомерно поведение.

И това може да се случи на всеки?

Третите лица, които могат да бъдат засегнати от конфискационните закони, не са лимитирани. На практика всеки, за когото КПКОНПИ реши, че е свързан - пряко или косвено - с титуляр на "незаконно придобито имущество", може, против волята му и против всяка логика дори, да бъде привлечен към конфискационна отговорност. От бивш съпруг и малолетно дете, през по-близки или по-далечни роднини, през хора, които са придобили имущество от такъв "титуляр", та се стигне до дружества, за които на някой прокурор или чиновник в КПКОНПИ му скимне да предположи, че са притежавани и/или контролирани от предполагаемия престъпник. Може да се случи на малолетното ви дете, защото КПКОНПИ е намерила разлика в имуществената декларация на съпруга ви в размер на 20 000 лв., или пък - във вашата декларация, защото вие не сте знаели, че например сте придобили съсобственост по наследство. Може да се случи и на всеки, за когото КПКОНПИ реши, че ежемесечно е харчил 1250 лв. повече, отколкото са декларираните му и обложени доходи.

Защо 1250 лв.?

Всъщност това може да се случи дори и на някой, който не притежава никакви имуществени права. Имам дело, по което и двамата ответници, бивши съпрузи, нямат нищо. В буквалния смисъл на думата. И КПКОНПИ претендира от тях отнемане на неща, които не съществуват както в обективния, така и в правния свят. Причината е, че Комисията третира разходите, които са направени през годините, като налично имущество и претендира отнемането им, въпреки липсата на собственост или на друго имуществено право.

Къде е проблемът с българската "гражданска конфискация" - в закона или в практиката по прилагането му?

Проблемът е, че законът е едновременно недомислен, ненаучен и създаден като инструмент за постигане на краткосрочни политически цели. Твърденията, че се ползва някакъв конкретен чужд модел - ирландски, американски, европейски и т.н., са абсолютно неверни. Българската т.нар. гражданска конфискация не е нито от американски тип, нито по английски образец, нито дори по ирландски модел, въпреки обратните твърдения. Много показателно е становището на юридическия представител на Република Ирландия в производството по българското дело №С-234/2018 г. на Съда на ЕС: "Hиe имaмe гoлям интepec oт ĸoнфиcĸaция, нeoбвъpзaнa c пpиcъдa. Ho виждaм, чe тoвa, ĸoeтo ниe имaмe в Иpлaндия ĸaтo гpaждaнcĸa ĸoнфиcĸaция, нямa нищo oбщo c oнoвa, ĸoeтo изглeждa ce cлyчвa в Бългapия пo бългapcĸия зaĸoн."

Българската гражданска конфискация е правен хаос и режим на драстично нарушение на принципите на върховенството на правото. През последните 16 години на територията на България действаха последователно три конфискационни закона и нито един от тях не даде определение кои са елементите на имуществото, което подлежи на отнемане. Могат ли да се отнемат разходи или пък стойността на разходите да определя стойността на имуществото. Могат ли да се отнемат парични вноски по вече несъществуващи банкови сметки, погасителни вноски по кредити, отдавна изплатени в миналото и т.н.

Няма закон в държавата, който да дефинира значението на понятието "източник на придобиване на имущество", нито "източник на средства за придобиване на имущество", поради което тяхното съдържание е невъзможно за идентифициране. И това се отразява пряко в практически план защото означава, че ако не можеш да докажеш откъде си взел 173.27 лв. за вноската си по кредита през 2005 г., тези 173.27 лв. се превръщат в незаконно придобити и подлежащи на отнемане.

Друг пример: за незаконно придобито бе признато възнаграждението на нелегален гастарбайтер във Великобритания, защото не е могъл да докаже, че законно е пребивавал и е имал право да упражнява трудова дейност на територията на тази държава. Подобна крайно несъстоятелна теза се отразява пряко върху всички "сиви доходи" на несретните български емигранти и техните парични преводи, определяни, не без основание, като най-голям чуждестранен инвеститор в България.

Тези закони заличават разликата между правомерно и неправомерно, защото не показват кое е нарушението, което подлежи на санкция и по какво това нарушение се отличава от престъпленията и административните нарушения, чрез които е натрупано имуществото. Като обособява самостоятелно нарушение "незаконно придобиване на имущество", законодателят го отделя от престъплението, съответно от административното нарушение, за което се твърди, че е обективният източник на незаконната облага. По този начин санкционира многократно едно нарушение, например като първо претендира конфискация на облагите от престъплението, втори път конфискация на същата облага - като елемент от незаконно придобито имущество. Трети път - в случаите на данъчни престъпления - като резултат на данъчно-ревизионно производство по ДОПК. Имам случай, в който данъчното престъпление е недеклариран акциз, който веднъж е събран по реда на ДОПК, после в рамките на наказателното производство част от акциза е възстановен от извършителя, за да се ползва от привилегирован състав на Наказателния кодекс, който води до по-ниско наказание при издължаване на данъка. Отнети са като предмет на престъплението парични средства, които са намерени като част от имуществото на проверяваното лице, и след всичко това КПКОНПИ, в рамките на образувано конфискационно производство претендира отнемане на цялото му имущество, това на съпругата му, както и на дружеството му, което е данъчно задължено лице.

Причината за всичко това е, че законодателят се опитва да обособи самостоятелен вид конфискационна отговорност наред с конфискациите, които са част от наказателната и административно наказателната отговорност и наред с правилата на реализиране на дисциплинарната и гражданска отговорност, без тази самостоятелна конфискационна отговорност да е елемент от която и да е от другите.

Българската "гражданска конфискация" няма нищо общо и с правото на ЕС, защото обезпечаването и конфискацията на имущество по европейското право се отнася до средства и облаги от престъпления, а националният закон включва придобитото чрез престъпления имущество в общия кюп на "незаконно придобитото имущество". Тя няма нищо общо и с "конфискацията на средства и облаги от други противозаконни дейности", защото не се интересува от правонарушенията, които са източник на облагата.

Гротескна е самата идея, че държавата може да си позволи да тормози напълно законопослушни граждани, първо като ги пита откъде имат едно или друго имуществено право и на какво основание са го придобили. Това тя би следвало да може да прави само в рамките на законно данъчно или наказателно производство, но не и в рамките на административно производство по ЗПКОНПИ. На второ място е абсолютно неадекватна позиция, която предоставя на държавата право да въвлече служебно в съдебно производство лица, които не са правонарушители. И трето, спрямо лица, които не са нарушили никаква правна норма, да прилага похвати, ползвани в други правни системи срещу престъпници, в частност да им възлага доказателствената тежест за пълно и главно доказване на всяка стотинка от приходи и разходи за десет години назад.

Добре, но Съдът на ЕС (СЕС) като че не видя проблем в българския закон за конфискацията.

Решението на СЕС по дело С-234/2018 г. не е повод или основание за разочарование и не може да служи като легитимация за съответствието на конфискационните закони с правото на ЕС или с принципите на Конвенцията за правата на човека или Хартата на основните права в ЕС. Превратното тълкуване на това решение е резултат на правителствената пропаганда.

Източник: Reuters

След двегодишно производство по българско преюдициално запитване СЕС не можа да получи удовлетворителен отговор на въпроса какво точно урежда действащият Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОПДНПИ) и бе принуден да изведе собствено тълкуване, различно от това на страните по спора, включително и различно от становищата на ЕК, Ирландия, Чехия, но различно и от становището на КПКОНПИ и правителството.

С това решение СЕС прие, че българският закон регулирал само конфискуването на "средства и облаги от други незаконни дейности" (т.57), поради което спрямо него не се прилага Рамковото решение от 2005., защото то се отнася за конфискация на облаги само от престъпления. Подобно тълкуване очевидно противоречи на действителността, защото българският закон изобщо не разграничава "средствата и облагите", добити от престъпления и от административни нарушения от тези, добити от "други незаконни дейности", като даже не си служи с такова понятие.

Проблеми с гражданската конфискация имат в САЩ, и то такива, че през 2000 г. Бил Клинтън е настоял за приемане на закона CAFRA за ограничаване на очевидните деформации при прилагането й. С всяко следващо решение Върховният съд на САЩ въвежда допълнителни рестрикции, а част от съдиите заявяват становище за пълно противоречие на гражданската конфискация с 8-а и 12-а поправка. В Англия няма гражданска конфискация, тя е административна и много често се определя като пълен провал от нейните критици.

Предвид уникалността на българската гражданска конфискация никакви примери от чужди държави не могат да служат за сравнение, оправдание или обосноваване на състоятелна правна позиция.