Заповеди за арест от България няма да важат в ЕС. Васил Божков: Идвам

Всъщност към момента това решение на СЕС няма нито пряко, нито косвено отношение към Божков, защото той се намира в Дубай, а Обединените арабски емирства (ОАЕ) не са член на ЕС и за тях не се издава ЕЗА. Евентуалната екстрадиция на Божков подлежи на договаряне между България и ОАЕ по силата на двустранни споразумения, а не на Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки. Решението би имало отношение към Божков занапред, ако той например реши да отскочи до Гърция, Париж, Виена или друга европейска дестинация.

Системата на ЕЗА се прилага само между държави, членки на ЕС - за задържане и предаване на издирвани лица с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане. Според регламента ЕЗА се издава със съдебно решение (акт на съдебен орган), и то не за всякакъв вид престъпления, а за такива, които са наказуеми със затвор не по-малко от 12 месеца (съответно за постановена присъда не по-малко от 4 месеца затвор). Сърбия пък, където се намира Цветан Василев, не е член на ЕС и там делото се води за екстрадиция.

Какво казва Съдът на ЕС

Решението на СЕС всъщност не е по запитване от България, а по повод на преюдициално запитване на британски съд (Westminster Magistrates' Court), пред който е поставен за разглеждане въпросът за изпълнение на издадена ЕЗА от районната прокуратура на Свищов за предаване на издирвано лице (посочено с инициалите PI). Срещу него в Свищов има наказателно производство по обвинение, че на 8 декември 2019 г. е извършил кражба на пари и бижута на обща стойност 14 713.97 лева. На 12 декември 2019 г. свищовската прокуратура издава постановление за задържането на PI за срок от 72 часа, а 28 януари 2020 г. същият прокурор издава и ЕЗА. Издирваният е задържан на 11 март 2020 г. във Великобритания въз основа на тази заповед, но пред съда в Лондон оспорил нейната валидност с мотив, че тя не отговаря на стандартите на правото на ЕС. Британският съд отправя преюдициално запитване до СЕС с искане за приоритетно разглеждане на делото, което е уважено от Съда в Люксембург с оглед на това, че става въпрос за задържан човек.

В крайна сметка СЕС приема, че правна уредба като българската, при която, както европейската заповед за арест, така и актът за задържане, на който тя се основава, са издадени от прокурор, без да подлежат на предварителен съдебен контрол в издаващата държава, който да се осъществи, преди издирваният да бъде предаден от изпълняващата държава (в случая Великобритания), не отговаря на изискванията на правото на ЕС. Такава уредба не гарантира ефективната съдебна защита, от която трябва да се ползва лице, срещу което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване.

СЕС потвърждава предишна своя теза, че в случая прокурорът, който издава както постановлението за 72-часовото задържане, така и ЕЗА, може да бъде квалифициран като "издаващ съдебен орган" по смисъла на регламента. Прокурорът обаче не е юрисдикция и поради това неговите актове в рамките на тази процедура трябва да подлежат на съдебен контрол, защото става въпрос за лишаване от свобода или ограничаване на свободата на издирваното лице.

"Наличието на съдебен контрол върху акта на прокурор за издаване на европейска заповед за арест едва след предаването на издирваното лице е в разрез със задължението на издаващата държава членка да въведе процесуални правила, позволяващи на компетентна юрисдикция да упражни преди това предаване контрол за законосъобразност на националната заповед за задържане или на съдебния акт със същата юридическа сила, приети също от прокурор, или също на европейската заповед за арест", се казва в решението на СЕС.

Държавите в ЕС ще спрат да изпълняват ЕЗА, издадени от българската прокуратура

Решението косвено се отнася до всички лица, за които има издадени ЕЗА от българската прокуратура.

Андрей Янкулов е бивш прокурор, а сега адвокат и експерт към Антикорупционния фонд. Фотограф : Цветелина Белутова

"Юрисдикциите на държавите членки ще спрат да изпълняват нашите ЕЗА, издадени от прокурор. И това развитите на нещата беше ясно отдавна", казва пред "Капитал" Андрей Янкулов, който още през януари 2020 г. в специална публикация направи преглед на практиката на СЕС по няколко ключови решения от 2019 г. във връзка с издаването на ЕЗА и проблематичната липса на предварителен съдебен контрол по българското право.

Българските власти не могат да се правят на изненадани, че СЕС се произнася за необходимостта от предварителен съдебен контрол. Ако имаше разумна държавническа дейност, те трябваше да предприемат необходимите законодателни мерки веднага след тези решения на СЕС от 2019 г., за да не се стига сега до положението, при което нашите ЕЗА ще бъдат отхвърлени заради липса на предварителен контрол.

Беше ясно, че последващият съдебен контрол в тези случаи не може да е адекватен въпреки твърденията на някои колеги, отбелязва Янкулов. "Това беше пределно ясно от духа на предишните решения на СЕС. Няма как адекватният съдебен контрол да не бъде предварителен, след като въз основа на една ЕЗА, издадена от българската прокуратура, едно лице може да бъде задържано с месеци в ареста на друга държава и никой през това време не може да осъществи проверка на изпълнението." Всичко това с предварителен съдебен контрол може да се избегне.

Както обичайно, проблемът е заровен в зависимостта на българския законодател (буквално и преносно) от прокуратурата и задаването на стандартите от нея. Едва ли може да има съмнения защо нито една институция през изминалите две години на повдигна въпроса за това необходимо изменение в закона - нито изпълнителната власт в лицето на Министерството на правосъдието и Министерския съвет, нито Висшият съдебен съвет, нито в парламента някой отвори дума.

Андрей Янкулов има обяснение за това и го написа във facebook: "Защото би била поредната стъпка към засилване на съдебния контрол върху монополизирана процесуална дейност, което е много необходима и единствената смислена гаранция за създаване на противотежести и контрол върху неограничени правомощия, но същевременно и нежелана именно заради това.

За съжаление никога не се случва без външен натиск. Същият мач е игран и през 90-те, но пред Съда в Страсбург.

Напротив, всячески се стремим да бягаме от темата."

В ранния следобед в четвъртък Министерството на правосъдието обяви, че предприема действия във връзка с решението на Съда на Европейския съюз. "По заповед на министър Ахладова в бърз порядък се свиква работна група с представители на съдебната власт, Висшия адвокатски съвет и академичната общност, която да обсъди изменения в законодателството, така че да се отговори на поставения въпрос в Решението за регламентиране на съдебен контрол върху издаваната от прокуратурата на България ЕЗА."

Обновена в 16,20 часа на 11 март