След края на специализираното правосъдие

Законът предвижда, че в един съд се преназначават до една четвърт от съдиите от закрития СНС и до една трета от съдиите от закрития АСНС. В една прокуратура се преназначават до една трета от прокурорите от закритата Специализирана прокуратура, съответно от Апелативната специализирана прокуратура. В един следствен отдел се преназначават до една трета от следователите от следствения отдел на Специализираната прокуратура. Квотите бяха определени, за да не се създава ядро от спецмагистрати в нито едно от звената, където се преназначават, или другояче казано - целият специализиран съд да се премести в Софийския градски съд (СГС), а Апелативният специализиран съд - в Софийския апелативен съд (САС). Съответно - и при прокуратурата. Друг е въпросът, че целият ефект на квотните мерки може да бъде заличен, като същите магистрати, независимо къде са преназначени, бъдат командировани в СГС, съответно в САС или пък из столичните прокуратури. Както написа наскоро "Съдебни репортажи", в САС 1/3 от съдиите са командировани с еднолична заповед на председателя Даниела Дончева по неясни критерии.

В крайна сметка става въпрос за преназначаване на общо 33 съдии (22 от Специализирания наказателен съд и 11 от Апелативния спецсъд), 66 прокурори (45 в СП и 21 в апелативната спецпрокуратура) и 33 следователи. Това не е голямо число на фона на около 5000 магистрати в България.

Критериите за това кой къде да бъде преназначен ще се определят от ВСС, а самото назначение ще е от деня на закриването на спецправосъдието, т.е. три месеца след обнародване на закона. Изрично законът обяви, че всички магистрати от спецзвената запазват ранга и възнагражденията си, независимо къде са преназначени.

Висящите дела могат да бъдат провалени само от сегашните спецсъдии

Един от основните аргументи на опозицията от ГЕРБ и ДПС срещу закриването на спецсъдилищата беше, че висящите дела пред спецсъдилищата ще трябва да започнат отначало, поради което много от тях ще бъдат прекратени по давност. Всъщност единствените, които могат да саботират делата в спецправосъдието, са съдиите от спецсъдилищата, на които законът предписва ясни правила, за да си доизгледат висящите дела, чието разглеждане по същество е започнало.

Единствено от спецсъдиите зависи дали ще доизгледат висящите дела, или ще саботират реформата в нарушение на закона.

В наказателното правораздаване действа принципът на неизменност на състава - делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание на една инстанция. Когато някой член от състава на съда не може да продължи да участва в гледането на делото (поради смърт, несъвместимост, присъда и др.) и се налага да бъде заменен, съдебното дело започва отначало. Точно по тази причина законът предвижда ясни правила, по които делата в спецсъдилищата да бъдат довършени от същите съдебни състави, назначени или командировани в Софийския градски съд (СГС), съответно - в Софийския апелативен съд. Делата, по които не е проведено разпоредително заседание, се изпращат на съответните окръжни/апелативни съдилища съобразно новата подсъдност. Разпоредителното заседание е своеобразен първи етап от съдебното заседание на първа инстанция, на което се констатира дали са налице основанията за насрочване на делото в същинско съдебно заседание, или са налице нарушения, заради които делото трябва да бъде върнато на прокуратурата. Неприключилите досъдебни производства в спецпрокуратурата се изпращат на съответните окръжни прокуратури по компетентност, като в досъдебното производство няма изискване за неизменност на персоналния състав на разследващите и всички действия по разследването си остават валидни.

По данни от началото на април общо висящите дела, които подлежат на доразглеждане, са 156, от тях - 21 дела, на които е даден ход по същество в АСНС, и 135 дела с проведено разпоредително заседание в СНС. Числото не е голямо, като се има предвид и броят на съдиите в тези съдилища, а особено заплахите за хаос след закриването на спецправосъдието.

Точно в този контекст заваляха заканите, че масово съдиите от спецсъдилищата ще си направят отводи по делата и те ще трябва да започнат отначало, което ще застраши въобще приключването им преди абсолютната давност.

"Твърдението на някои съдии от Специализирания съд, че ще се отведат от делата, ако съдът бъде закрит, според мен пряко противоречат на чл. 29 от Наказателно-процесуалния кодекс, защото там няма такова основание за отвод. Подобни отводи ще бъдат противозаконни и нещо повече - отказ от правосъдие", коментира за "Капитал" зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев, който е наказателен съдия с дълъг стаж.

Всъщност подобна закана, отправена от някои спецсъдии, за отвод независимо от обстоятелствата, си е откровена заявка за целенасочен саботаж на тази реформа, което е основание за намеса на инспектората. Нагорещените емоции въобще не могат да са оправдание за изявления като твърдението на една спецсъдийка, че за десетте години, докато съдиите от спецсъда правораздавали, те се изучили (тепърва!) как става това и организираната престъпност с радост ще ги приеме. Подобно изказване говори за пълна липса на интегритет, а това не е маловажно, при положение че и занапред развитието на делата ще зависи само от тези съдии.

По същественото е, че и до момента всички решения на ВСС, с които се преназначават наказателни съдии на други длъжности, съдържат изрично задължение на преназначените "да довършат започнатите с тяхно участие наказателни дела, на които е даден ход на съдебното следствие, както и да изготвят съдебните актове по обявените за решаване дела" - каквато е използваната стандартна формула. В този смисъл изискването на закона преназначените съдии от спецсъдилищата да си довършат делата по никакъв начин не е някакво извънредно хрумване, а нещо напълно подразбиращо се.

Предположението, че някои от делата могат да свършат с прекратяване поради изтекла абсолютна давност, защото ще се забавят заради реформата, адвокати определиха като нонсенс. "Абсолютната давност за престъпленията, които са подсъдни на спецсъда, е минимум 15 години", припомни тия дни наказателната адвокатка Ина Лулчева. Ако такова дело бъде прекратено по давност, то няма да е заради закриването на спецправосъдието, а защото повече от 15 години се е влачило в спецпрокуратурата и спецсъда. Столични адвокати коментират, че е мит твърдението, че делата в спецправосъдието се движат бързо. Има примери за забавени дела, при които дори и пословично бавният съд в Страсбург се оказва по-експедитивен от нароченото за бързо българско спецправосъдие. Публично известни примери са осъдителните решения на Страсбург по жалбите на подсъдимите бизнесмени Миню Стайков и Евгения и Николай Баневи, като и двете решения са за тежки нарушения на базисни стандарти от спецпрокуратурата и спецсъдилищата и са индикация, че специализираното правосъдие е целенасочено тенденциозно и репресивно.

Нова подсъдност на делата

Занапред делата за престъпления, които до момента са от компетентност на спецсъда, ще се гледат от СГС (който получава специална компетентност) и съответните окръжни съдилища по правилата на местната компетентност. За СГС остават делата за престъпления от общ характер, извършени от депутати, магистрати и други лица с имунитет, министри, както и делата за престъпления срещу републиката.

"Един от аргументите срещу закона бе, че ако се закрие специализираното правосъдие, ще бъде много трудно, почти невъзможно да се работи срещу организираните престъпни групи (ОПГ) поради местните им обвързаности с представители на съдебната власт на местно ниво. Всъщност и преди създаването на специализираните структури има осъдителни присъди за този вид престъпност, при това немалко, но аз ще дам само три примера. Делото "Килърите" - ОПГ за убийства, отвличания, изнудвания, водено от Окръжна прокуратура - Шумен, постановена осъдителна присъда в Окръжен съд - Шумен, с много тежки присъди от доживотен затвор, потвърдени от Апелативен съд - Варна, и от ВКС. Делото "Наглите", водено от Софийската градска прокуратура и СГС, после в САС, потвърдено от ВКС. Делото за атентата в Сарафово по досъдебно производство на Окръжната прокуратура - Бургас, и т.н.", коментира Емил Дечев.

Извън всичко това цялото развитие на сюжета зависи и от още от едно условие - заявеното от главния прокурор Иван Гешев намерение да сезира Конституционния съд (КС) с новия закон, който според него въвежда лустрация на магистратите. Сезирането на КС може да стане след обнародването на закона, а за произнасянето на съда няма срок.