Пострадали от престъпление осъдиха прокуратурата за немарливо разследване

Решението на СГС идва в момент, когато темата за безконтролността на прокурорите по различни наказателни производства - особено от гледна точка на пострадалите - се следи с повишено внимание, включително и на фона на обсъждания законопроект за отговорността на главния прокурор и ефективността на наказателното разследване. В този смисъл то има какво да допринесе за този дебат.

Преди година и половина "Капитал" публикува текст за първоинстанционното решение по това дело, което сега СГС на практика потвърждава, като прибавя и нови аргументи. Гражданското дело беше образувано след окончателно приключване на наказателния процес, в който подсъдимият беше оправдан по обвинение в грабеж на възрастна жена във Видин, на която е нанесен тежък побой, след което тя почива. Присъдата остава само за кражба на вещи от дома на жената, а съучастниците на подсъдимия, включително истинският извършител на побоя, остават неразкрити.

През октомври 2015 г. трима души влизат в къщата на 94-годишната Емилия Бузова в центъра на Видин, пребиват я жестоко и я затварят в банята, където тя после е открита напълно безпомощна. Въпреки състоянието й започва разследване само за кражба на вещи. Задържан е само един от извършителите за 72 часа, след което и той е пуснат, защото полицията даже не е събрала отпечатъци от местопрестъплението. Междувременно пребитата жена изпада в кома и почива в болницата. Жестокото и отблъскващо престъпление и мудното и непрофесионално поведение на разследващите стана известно от медиите и предизвика силна обществена реакция. По-късно данните за неадекватните действия по разследването бяха потвърдени в хода на наказателния процес, където се установиха редица грешки и пропуски и изпускане на всички горещи следи от престъплението.

В решението на СГС се изброяват допуснатите процесуални пропуски в досъдебното производство, които са констатирани преди това от наказателните съдилища - задържаните непосредствено след престъплението трима извършители не са освидетелствани, не са иззети биологични и други материални следи от дрехите и обувките им, както и от дрехите и тялото на пребитата жена, не са търсени дактилоскопни следи в апартамента, не е проведен разпит на пострадалата, когато това е било възможно, преди тя да почине, не са обезпечени и съхранени налични видеозаписи и т.н. Разпитът на задържания от полицията е извършен, без да са разяснени правата му по НПК и без да е осигурена адвокатска защита, т.е. не по надлежния процесуален ред, затова и признанията, които е направил тогава, не са взети предвид от съда, защото подобен процесуален пропуск не може да се преодолее чрез показанията на полицаите, които са провели разпита. По-късно той се отказал от показанията си.

Искът срещу прокуратурата е заведен за непозволено увреждане (чл. 49 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 45) - претърпени неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на нейни служители в хода на досъдебното производство, довели до неефективно разследване на извършено престъпление във връзка с правото на живот по чл. 2 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). В случая Законът за отговорността на държавата и общините за вреди е неприложим, защото той предвижда отговорност на прокуратурата за вреди, причинени на обвиняеми и подсъдими от отменени като незаконни актове, но не и за вреди, причинени на пострадали.

Любопитен е отговорът, който съдът дава на възражението на прокуратурата за недопустимост на делото, защото "гражданският съд не е компетентен да преценява актовете и действията на прокурора по разследването". В становището на прокуратурата се казва, че единствено наблюдаващият прокурор преценява какви процесуално-следствени действия да бъдат извършени в досъдебното производство, а контролът върху него се осъществява от по-горната прокуратура. Гражданският съд не може да ревизира актовете на прокурора и да сочи нейните пропуски, твърди прокуратурата. Противоправността на действията на прокурора може да бъде установена чрез предвидените в НПК процедури и ред, а по делото няма данни за отменени прокурорски актове, няма данни за действия, бездействия или актове на прокурор, които да са извършени виновно от него по повод служебните му задължения. Разследващите също били предприели всички необходими мерки и действия, за да се осигури разкриването на обективната истина по това дело.

Съдът обаче приема, че искът е допустим, и се мотивира с решение на Върховния касационен съд (ВКС) от миналата година, с което прокуратурата е осъдена да плати обезщетение за морални вреди на оцеляла от катастрофа жена заради неефективното разследване на пътнотранспортното произшествие (решение №41 от 22.07.2022 г. по гр. д. №1961/2021 г. на ВКС, ГК, ІІI ГО). Това решение на ВКС е вероятно първото изобщо в практиката на този съд, с което се ангажира гражданска отговорност на прокуратурата за вреди, причинени на пострадал от престъпление. Решението на СГС надгражда тази практика на ВКС, тъй като е първото, което разглежда отговорността на прокуратурата към наследниците на умишлено убит човек в контекста на правото на живот и процедурните задължения по чл. 2 от ККЗПЧОС.

Важни са разсъжденията на съда в какво се състои задължението на държавното обвинение за провеждане на всестранно, обективно, задълбочено и грижливо разследване в контекста на задължението на държавата по чл. 2 от Конвенцията да защитава правото на живот, включително и чрез създаването на ефективни разпоредби в наказателното право за възпиране на престъпления срещу личността, подкрепени от механизми на правоприлагащите органи за предотвратяване, противодействие и наказване на нарушения на тези разпоредби, което включва и ефективно официално разследване. Съдът сочи правомощията и задълженията на прокурора в наказателното производство - да контролира непрекъснато хода на разследването, да дава указания, да отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването; да изземва делото от един разследващ орган и да го предава на друг и др. В този смисъл дори неговите указания към разследващите органи да не са били изпълнени точно, това не освобождава прокуратурата от отговорност за ефективността на воденото разследване, казва съдът.

По същество СГС установи, че наблюдаващият разследването прокурор от Окръжна прокуратура - Видин, е нарушил чл. 13 и чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от НПК, като "не е изпълнил правомощията си да обезпечи извършване на необходимите следствени действия за разкриване на обективната истина".

Пред СГС ищците подържаха тезата, че прокурорите имат гражданска отговорност за вреди, причинени от небрежно изпълнение на занятие. Съдиите, прокурорите и следователите имат особен служебен статус, поради което e специфичен и характерът на правоотношенията им, по силата на които те изпълняват функциите си. По този въпрос теорията и съдебната практика приемат, че правоотношенията не са трудови по смисъла на Кодекса на труда, не са и служебни по смисъла на Закона за държавния служител, независимо че и двете са властнически правоотношения при упражняване съответно на съдебната и на изпълнителната власт. Правоотношенията на съдии, прокурори и следователи са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена държавна служба (Решение №1/2017 г. на Конституционния съд по к.д. №6/2016 г.). За разлика от работника или служителя и за разлика от държавния служител, самият прокурор е висш орган на държавната власт и носител на властнически правомощия. Той е длъжен да осъществява правомощията си в полза на гражданите, а не в полза на Висшия съдебен съвет или на съответната прокуратура (Решение №73 от 12.06.2013 г. по гр. д. №311/2012 г. на ВКС). Статутът на прокурорите се урежда в Закона за съдебната власт и в него има празнота - липсва раздел "Имуществена отговорност".

Компетентността на гражданския съд да разгледа по същество исковата молба е израз на по-общото задължение на държавата да предотвратява подаването на нови жалби от своите граждани пред ЕСПЧ с повтарящи се оплаквания. Настоящото гражданско дело замества (дублира) процедурата в ЕСПЧ, цели да избегне повтаряща се жалба до ЕСПЧ и предметът на делото е твърдяно правонарушение, за което България е била многократно осъждана от ЕСПЧ. Всъщност толкова много пъти, че през 2016 г. главният прокурор възложи на работна група изготвянето на специален доклад по темата с препоръки към разследващите органи. Докладът от 6 февруари 2017 г. за резултатите от проучването и анализа на решенията на Европейския съд по правата на човека, с които е установено, че българските власти не са изпълнили задължението си за провеждане на ефективно разследване, както и на делата, по които са постановени, и необходимите мерки за преодоляването на установените пропуски беше приложен по делото срещу прокуратурата.