Право

Дискриминират ли българските власти наркозависими родители

Съдът по правата на човека в Страсбург прие приоритетно да разгледа жалба от майка и дъщеря, разделени, без да получат реална подкрепа

Мирела Веселинова

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

На теория българският закон предвижда, че децата в риск се закрилят, като се настанят за кратко извън дома на родителите (спешна мярка за оцеляването им), а родителите се обучават как да подобрят начина, по който полагат грижи за тях. На практика децата се настаняват за дълго в приемно семейство и после се осиновяват, а родителите не успяват да се възползват от социалните услуги, които уж са предназначени да увеличат и развият тяхната способност да се грижат за децата си. Такъв казус стигна до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, който придвижи с приоритет българска жалба, подадена през октомври 2020 г. от разделени майка и дъщеря. Делото В.Ю.Р. и А.В.Р. с/у България (жалба №48321/20) вече е комуникирано (съобщено) на българското правителство, а в понеделник писмото на ЕСПЧ бе публикувано на сайта на съда. По същество това е първи за рода си казус за България пред ЕСПЧ.

"Тази жалба идентифицира провал на българската система за закрила на детето по линия на повишаване на родителския капацитет на нуждаещи се от психологическа подкрепа родители и по линия на връщане на детето обратно в семейството по най-бърз начин - каквато е целта на закона. Казусът онагледява избирането на по-лесния път - на изчакване от страна на властите и на наблюдаване пасивността и безпомощността на родителя, до пристъпване към следваща по тежест мярка, вместо да вървят по по-трудния път на подкрепяне, обучаване и консултиране на затруднения родител и активно да търсят всички възможни начини да върнат детето при него. За социалните работници е по-лесно да обучат професионални приемни родители, отколкото проблемни биологични родители", коментира за "Капитал" адв. Добрева, която представлява двете жалбоподателки пред Съда в Страсбург.

Наташа Добрева е aдвокат от Софийска адвокатска колегия (2007 г.) със специалност международно право по права на човека и право на Европейската конвенция за правата на човека. Представлява жалбоподатели пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), където е спечелила 12 дела. Адвокат Добрева представлява жалбоподателките по делото В.Ю.Р. и А.В.Р. с/у България пред Съда по правата на човека в Страсбург.

Конкретният случай е свързан с проблемите на една майка - В.Ю.Р., чийто живот съчетава много неблагоприятни фактори - тя е сирак, отгледана е от баба си, която умира преди раждането на детето А.В.Р. Жената страда от хероинова зависимост, съответно има намалена работоспособност, няма партньор, който да припознае А.В.Р. Въпреки това през първата половин година от живота на бебето майката успява да "се събере" и се отдава на грижите за него, съвсем сама, след като се включва в програма за лечение с метадон и намира временно жилище. Личният лекар свидетелства за добро развитие на детето, поставени всички необходими ваксини и никакъв риск за здравето му. Докато един ден майката не е докладвана на отдел "Закрила на детето", че е оставила детето за няколко дни на собственика на общежитие, където живеела отскоро, за да вземе памперси и мляко на детето от център за социално подпомагане. Именно собственикът е този, който подава сигнала.

Градиращият начин, по който отделът започва да "закриля" детето, е следният: 1) настаняване при братовчедка на майката; 2) изпращане в център за настаняване от семеен тип; 3) настаняване при професионален приемен родител; 4) вписване в регистъра за осиновяване. През цялото това време не е извършена никаква социална работа с майката и не е оценен родителският й капацитет. Социалните работници не намират подход към нея и не правят опити да я предразположат да получи помощ от тях; вместо това я критикуват и стигматизират. Базисните им задължения по Закона за закрила на детето - да работят с майката и да съкратят минимално разделянето на детето от нея - не са изпълнени, казва адвокат Добрева.

Ситуацията не се променя и след като майката сезира съда с жалба срещу писването на детето в регистъра за осиновяване, в която се съдържа оплакване от бездействието на отдел "Закрила на детето" да я интегрира. За съда това е възможност да осъществи контрол върху действията на социалните работници, включително да установят, че властите са нарушили Закона за закрила на детето, като не са оказали необходимата подкрепа за интегриране на майката. Вместо това съдиите установяват, че майката е наркозависима, и дават зелена светлина на процедурата по осиновяване.

Така делото влиза в Европейския съд по правата на човека, който има способността да погледне по друг начин върху казуса и да види в майката лице с увреждане, а в поведението на българските власти - дискриминация по признак увреждане. Същността на правонарушението е, че социалните работници избират здрав приемен родител пред болен биологичен родител, без справедлива причина, коментира адвокат Добрева. В изложението на фактите, с което комуникира жалбата на българските власти, ЕСПЧ възприема изцяло този ъгъл на разглеждане на казуса и напомня задължението на социалните служби за "проактивни, ориентирани към служене действия, където компетентните власти поемат инициативата, вместо просто да отговарят на заявления и молби", което фигурира в Европейската социална харта.

В изложението се цитира и доклад от проверка на Комитета за правата на хората с увреждания към ООН във връзка с изпълнението на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (ратифицирана от страната ни през 2012 г.), в който се отбелязва, че в България "[р]одители с увреждания често се считат за неподходящи или неспособни да се грижат за техните деца. Разделяне на дете от неговите родители, базирано на увреждане на детето или на родителите или и на двамата, е дискриминация... Държавите трябва да гарантират, че родители с увреждания... имат нужната подкрепа в общността да се грижат за своите деца".

ЕСПЧ цитира наръчника на Европейския съюз "Здравни и социални подходи към проблеми с наркотици", който препоръчва: "Заради високите нива на стигма и травма, търпяни от употребяващите наркотици жени, услугите трябва да бъдат приветстващи, неосъдителни и подкрепящи. Те трябва да бъдат физически и психически сигурни за жените и да използват подход, базиран на информация за травмата."

Накрая ЕСПЧ посочва: "Държавите трябва да гарантират, че употребата на или зависимостта към наркотици на родителя никога не е единственото оправдание за извеждане на дете извън родителска грижа или препятстване на събирането им. Усилията трябва да са насочени предимно към оставане на детето или връщането му под грижите на родителите, включително чрез подпомагане на наркозависими родители в поемането на техните отговорности по отглеждане на дете."

Въпросът, който ЕСПЧ поставя пред българските власти (Министерството на правосъдието) в рамките на комуникацията по това дело, е дали българските власти са положили подходящи и достатъчно усилия да гарантират на майката и дъщерята уважение към правото им на семеен живот, преди да впишат детето в регистъра за осиновяване, както изисква чл. 8 от конвенцията за защита правата на човека, защитаващ правото на личен и семеен живот? В тази връзка - дали властите са показали специално внимание и дали са търсили засилена защита на двете жалбоподателки, включително като активно идентифицират специфичните нужди на майката и действат навременно съобразно тях, така че да позволят на двете да запазят колкото се може повече връзката една с друга?"