Столични адвокати срещу ограничаване правото на обвиняемия да види доказателствата

Изказва се обаче притеснение за предложението за нова ал. 3 на чл. 64 от НПК, според която съдът по принцип е длъжен да даде на обвиняемия и неговия адвокат възможност да се запознаят с доказателствата, въз основа на които се определя мярката за неотклонение задържане под стража, но в някои случаи може и да откаже.

"Доколкото не се нарушава правото на справедлив процес, съдът може да откаже достъп до определени доказателства по делото, когато е налице реална опасност за живота или основните права на друго лице, когато достъпът може да попречи на разследването по делото, да застраши националната сигурност или когато е необходимо да се защитят други важни държавни или обществени интереси", предвижда новият текст.

В позицията на столичната адвокатура се казва, че "българското право не познава ограничение на правото на справедлив процес в аспекта равенство на средствата", а това означава, че страните в производството имат равни права, включително да се запознават с всички доказателства и да представят доказателства по делото. "Чрез транспонирането на директивите не може да се ограничават права, които са гарантирани в по-голяма степен във вътрешното законодателство на страните членки", се казва още там.

Цитира се текст от самата директива, според който "нищо в настоящата директива не се тълкува като ограничение или дерогация от което и да е от правата или процесуалните гаранции, които са предоставени... (от) правото на която и да е държава членка, което осигурява по-високо ниво на защита". В случая транспонирането на директивата се използва в противоречие с целта й, се казва в позицията, създават се ограничения на права и процесуални гаранции, каквито до момента не съществуват в българското законодателство. Същевременно до момента не е било установено достъпът на обвиняемия и неговия защитник до доказателствата по тези дела да е застрашил живота или основните права на друго лице, да е попречил на разследването, да е застрашил националната сигурност или други важни обществени интереси, се твърди в позицията.

Недопустимо е, под предлог, че се транспонира директива за правото на информация в наказателния процес, на практика да се ограничава правото на информация на обвиняемия и неговия адвокат.

Директива 2012/13 действително предвижда такава възможност за отказване на достъп до определени материали от делото - "ако такъв достъп може да доведе до сериозна опасност за живота или основните права на друго лице или ако такъв отказ е строго необходим, за да се гарантират важни обществени интереси, например в случаи, когато достъпът може да попречи на текущо разследване или да навреди сериозно на националната сигурност". Допълнително условие е този отказ да подлежи на съдебен контрол, а в случая такъв не е предвиден, се казва още в позицията.

Правото на справедлив процес изключва възможността съдът да основава решението си на доказателства, които не са известни на обвиняемия и на неговия защитник, а са достъпни само на прокурора и съда. Ако пък съдът в този случай не ползва тези доказателства, които е отказал да предостави, "той ще се окаже в абсурдната ситуация да постанови своя акт на основата само на част от събраните доказателствени материали". Недопустимо е, под предлог че се транспонира директива за правото на информация в наказателния процес, на практика да се ограничава правото на информация на обвиняемия и неговия адвокат, се казва на финала.

"Капитал" потърси коментар от Министерството на правосъдието, но оттам отговориха, че ще коментират, след като приключи процедурата по общественото обсъждане. Срокът за предоставяне на становища от заинтересованите страни изтича на 30 март 2023 г., след това ще бъдат анализирани и обобщени всички постъпили мнения. "Едва след приключване на този етап Министерството на правосъдието ще представи своята окончателна позиция по законопроекта", се казва в отговора на ведомството.