Право

Да осъдиш прокуратурата за незаконно разследване

Как районен съдия Десислава Тодорова подсказа алтернатива на Европейския съд по правата на човека

Наташа Добрева

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

За автора

Адв. Наташа Добрева от Софийска адвокатска колегия, специалист по международно право, по права на човека и право на Европейската конвенция за правата на човека - е пълномощник на ищците по делото. Представлява жалбоподатели пред Съда в Страсбург, където е спечелила 15 дела.

За първи път у нас съд прие решение, с което беше осъдена прокуратурата за обезщетение за вреди от некачествено разследване. Решението на съдия Десислава Тодорова от Софийския районен съд, постановено на 23 юни 2021 г., е на първа инстанция и подлежи на обжалване, но определено е пробив в съдебната практика, доколкото към момента българският закон не предвижда такава хипотеза за отговорност на прокуратурата за лошо разследване.

В случая искът е подаден за непозволено увреждане по общия ред на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) на основание на нарушено право по Конвенцията за правата на човека, а съдът прие тази квалификация. Ако това дело приключи успешно, ще означава, че едно такова производство с иск по ЗЗД замества подаването на жалба до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и може да се превърне занапред в ефективно вътрешноправно средство срещу лошо проведено разследване, което гражданите са длъжни да изчерпят, преди да се обърнат към международния съд.

ЕСПЧ приема, че едно вътрешноправно средство дава ефективна защита на гарантирани от конвенцията права, когато: 1) е установено нарушение на основни човешки права и 2) е присъдено обезщетение за това нарушение.

В настоящия случай Десислава Тодорова от Софийския районен съд създава точно такъв механизъм с решението си от юни т.г., с което Прокуратурата е осъдена да плати на пострадалите обезщетение за вреди, причинени от некачествено разследване на престъпление.

Капитал припомня: 94-годишната Емилия Бузова беше зверски пребита в дома си през 2015 г. и после почина

Случаят, по повод на който е подадена исковата молба, стана публично известен през януари 2016г. заради отблъскващите факти около едно жестоко и безсмислено престъпление спрямо възрастна жена във Видин, което завърши със смъртта й. Всъщност, той се превърна в емблематичен за безхаберния начин, по който се води разследването на престъпления в България, след като журналистката Милена Нейова, внучка на пострадалата жена, направи обществено достояние фактите около разследването. Именно Милена Нейова е eдна от ищците по това настоящото дело.

Покушението срещу 94-годишната Емилия Бузова бе извършено през октомври 2015 г., когато трима души влизат в къщата й в центъра на Видин, пребиват я жестоко и я затварят в банята, където тя после е открита напълно безпомощна. Въпреки състоянието й, започва разследване само за кражба на вещи. Задържан е обаче само един от извършителите за 72 часа, след което и той е пуснат, защото полицията даже не е събрала отпечатъци от местопрестъплението. Милена Нейова оповести случая по медиите, като съобщи, че дори от болницата поискали от близките да приберат баба й в коматозно състояние, защото нямало вече какво да направят за нея. След предизвикания обществен скандал, прокуратурата даде видимост, че форсира разследването. В крайна сметка в съда с обвинение влезе само един човек, който получи оправдателна присъда заради несъбрани доказателства и проблеми в работата на полицията във Видин.

Исковата молба срещу прокуратурата беше подадена след окончателно приключване на наказателния процес, в който подсъдимият беше оправдан за нанасяне на телесни повреди с последвала смърт на жена. Вместо това, той беше признат за виновен за кражба на вещи от дома й, като истинският извършител на побоя остана неразкрит и ненаказан. В хода на наказателния процес се установиха редица грешки и пропуски на разследването и изпускане на всички горещи следи от престъплението. Наказателните съдии бяха потресени от немарливото изпълнение на някои процесуално-следствени действия (разпитване на задържания в полицейската кола, без присъствие на адвокат; изгубване на запис от камера за видеонаблюдение) и от неизпълнението изобщо на други (запазване на местопроизшествието; разпознаване на тримата задържани лица от пострадалата; претърсване за отвертката, чрез която е проникнато в дома й; изземване на дрехите на пострадалата и на задържаните за изследване на биологични следи).

Исковата молба е подадена от роднини на починалата жена, една от които е журналистката Милена Нейова, нейна внучка. Искът е подаден по общия ред на ЗЗД във връзка с чл. 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като Законът за отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ), който по принцип урежда материята за обезщетяване на вреди от публични институции, но не предвижда такава хипотеза за отговорност на Прокуратурата.

СРС прие тази правна квалификация. По същество, изводът за нарушени права по Конвенцията е следният: "разследващите органи не са предприели очевидни стъпки за осигуряване на доказателства, които биха могли да им позволят да идентифицират лицето, нанесло телесното увреждане на пострадалата [...] като пряк причинен резултат от бездействието на държавното обвинение, изразяващо се в липсата на всестранно, обективно, задълбочено и грижливо водено разследване, е останал неразкрит извършителя на деянието, от което е причинена смъртта на Е. П. Б.."

По-нататък, за да присъди обезщетение, съдът установи, че "[в] резултат на неуспеха на ответника да разследва - кой и при какви обстоятелства е причинил физическото насилие върху пострадалата, са причинени неимуществени вреди на ищците, които, загубили своята роднина по нелеп начин, са загубили и доверието в Държавата, чийто правозащитен орган е следвало да положи необходимият минимум усилия да открие отговорните лица. Разстроени от случилото се и разочаровани от властите, а чувството им за справедливост накърнено поради липсата на възмездие. В конкретният случай психичното им страдание, причинено от загубата на тяхната майка и баба, е било усилено от неспособността на ответника, в качеството на правозащитен орган да изправи пред правосъдието отговорните за отнемането на живота на Е. Б.."

Поради липса на съдебна практика и непредвидимост на делото, претендираното обезщетение е минимално - по 5 000 лв. на всяка ищца (Милена Нейова и нейната майка), които съдът присъди изцяло. Удовлетворението от уважаването на иска, обаче, е огромно.

Милена Нейова: Благодаря на съдия Десислава Тодорова за професионализма

В съдебно заседание, Милена Нейова разказа как благодарение на професията й и медийното разгласяване на случая изобщо са били извършени някакви, макар и закъснели, следствени действия. След като научи за постановеното решение, тя даде следния коментар:

"Благодаря на съдия Десислава Тодорова за професионализма.

С майка ми живяхме пет години ужас, след дните на страдание, в които баба умираше в ръцете ни. Кошмарни сънища, молитви за душата ѝ и надежда за справедлив процес.

Още помня първата гледка - пристигнах два дни след нападението в дома на баба в гр. Видин. Майка ми ме посрещна с широко отворени очи, каза само: Тихо, баба ти спи Отворих вратата на спалнята, нададох лек вик, но срещнах отново очите на майка ми: Внимавай, на края на силите съм

Баба живя още 28 дни в адски болки и кръвоизливи. Издъхна в ръцете ми. Държах обезобразеното ѝ почерняло от синини лице. След няколко минути къщата се напълни с цивилни и полицаи, които фотографираха тази гледка от ада, задаваха въпроси, записваха нещо в тефтери. После я изнесоха в огромен черен чувал.

И започна съдебният процес. Още вечерта на местопрестъплението са задържани трима предполагаеми извършители. Само срещу един от тях е повдигнато обвинение. И делото приключи с "неизвестен извършител". А престъпниците са на свобода! Които утре могат да нападнат други невинни хора. Някой конкретен следовател или прокурор ще понесе ли отговорност за цялата немарливост и некадърност?"