Pacta sunt servanda*

Законопроектът "на Крум Зарков" е първият и единствен одобрен от европейските партньори на България в изпълнение на един много забавен ангажимент

Здравка Калайджиева, адвокат-правозащитник, съдия в Съда в Страсбург от 2008 до 2015 г.
Здравка Калайджиева, адвокат-правозащитник, съдия в Съда в Страсбург от 2008 до 2015 г.
Здравка Калайджиева, адвокат-правозащитник, съдия в Съда в Страсбург от 2008 до 2015 г.    ©  Юлия Лазарова
Здравка Калайджиева, адвокат-правозащитник, съдия в Съда в Страсбург от 2008 до 2015 г.    ©  Юлия Лазарова
Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Здравка Калайджиева е адвокат, правозащитник, бивш български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (2008 - 2015).

Вестник "Труд" се позовава на анонимни експерти, които са изготвили "правен анализ на законопроекта на Крум Зарков", т.е. законопроекта на Министерския съвет за промени в НПК, целящи повишаване ефективността на досъдебното производство и въвеждане на механизъм за разследване на главния прокурор. Та според тези експерти (и техните не толкова анонимни вдъхновители), въпросният "законопроект се оказа сред най-критикуваните в законодателната ни история. Въпреки това той бе гласуван[...] за да се демонстрира политически консенсус за приемането на подобен закон."

Читателите, или поне тези, които се интересуват от темата и я следят, би следвало да са наясно от кого беше толкова критикуван този законопроект. По-интересeн е въпросът между кого, за какво и за пред кого според анализаторите "се демонстрира политически консенсус за приемането на подобен закон".

В продължение на години европейските институции изискваха от българските власти да изпълнят повече от 75 осъдителни решения на Съда в Страсбург заради неефективността на разследването в България, постановени от приемането на България в Съвета на Европа досега от различни състави на Европейския съд по правата на човека с участието на четирима редовно избрани и няколко ad hoc български съдии. В тези решения става дума за нарушения на правото на живот и забраната на изтезанията, нечовешко и унизително отнасяне при откази на прокуратурата да образува наказателно производство, за едностранчиво разследване на удобно подбрани хипотези, за откази на органите на досъдебното производство да съберат релевантни доказателства, за протакане на производството докато изтече давността за наказателно преследване, за произволно прекратяване на образувани наказателни производства въпреки нееднократната му отмяна от съдилищата в случаи на полицейско насилие, употреба на смъртоносно оръжие без необходимост, смъртоносни побои в местата за лишаване от свобода, за безхаберно отнасяне към домашното насилие, за откровено пренебрегване на задължението на властите за намаляване на явен риск от загуба на живот, а в случая "Колеви" - и за нереалистичното очакване, че подчиненият разследващ може да проведе независимо разследване на евентуално замесения главен прокурор. Ефективното разследване на такива случаи няма за цел да смени главния прокурор, а да доведе участие на жертвите и реални действия на властите за изясняването на обстоятелствата, издирването и наказването на отговорните лица, без което защитата на правото на живот и забраната на изтезанията и нечовешкото отношение би била неефективна, а практически безнаказаните нарушения, особено от страна на представители на държавата, биха станали възможни.

Нито едно българско правителство не оспори необходимостта от изпълнението на тези десетки решения, но пък и нито едно не направи необходимото за привеждането в действие на този (поне привидeн) "политически консенсус" между българските власти и европейските институции. В крайна сметка тези институции решиха да отпускат средства само срещу осъществяването на обещаваните с години реформи. От българската страна на "пазарлъците" последваха неуспешни опити за законодателно манкиране и по всичко личи, че те продължават.

Законопроектът "на Крум Зарков" е първият и единствен одобрен от "другата страна" на консенсуса - Венецианската комисия, Комитета на министрите на Съвета на Европа и Европейската комисия като съответстващ на подлежащите на изпълнение осъдителни решения и на принципите на върховенството на закона.

Освен, че е смехотворно, мрънкането на поредица министри, видни юристи и политици, че предлагането на този законопроект е "натиск", че мнението на Венецианската комисия не било нито авторитетно, нито задължително, е и доста унизително за нивото на българските експерти. Родните ни анонимни "аналитици" изглежда се срамуват да заявят имената си под критичните си публикации, но пък дръзват да се произнесат гръмко от името и вместо българския Конституционен съд, който единствен е компетентен да реши дали (евентуално приетият) закон съответства на Конституцията на Република България, или не. Нека не забравяме, че както Конституцията, така и ратифицираните от България международни договори (които са част от вътрешното право), защитават правото на живот и забраняват изтезанията, както провъзгласяват принципа на върховенството на закона и че изпълнението на съдебните решения е част от този принцип. Нима приемането през 1992г. на юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека и задължителната сила на неговите решения или присъединяването на България към Европейския съюз през 2007г. и към Договора за функционирането му, не бяха извършени доброволно с "политическия консенсус" на българските власти и не ги обвързват със задължения за изпълнението на тези договори в защита на правата и интересите на българските граждани?

Pacta sunt servanda, господа и дами анализатори!
Това ли наричате натиск?

-------------

* Pacta sunt servanda - Договорите трябва да се изпълняват (лат.)

Все още няма коментари
Нов коментар