Pacta sunt servanda*

Вестник "Труд" се позовава на анонимни експерти, които са изготвили "правен анализ на законопроекта на Крум Зарков", т.е. законопроекта на Министерския съвет за промени в НПК, целящи повишаване ефективността на досъдебното производство и въвеждане на механизъм за разследване на главния прокурор. Та според тези експерти (и техните не толкова анонимни вдъхновители), въпросният "законопроект се оказа сред най-критикуваните в законодателната ни история. Въпреки това той бе гласуван[...] за да се демонстрира политически консенсус за приемането на подобен закон."

Читателите, или поне тези, които се интересуват от темата и я следят, би следвало да са наясно от кого беше толкова критикуван този законопроект. По-интересeн е въпросът между кого, за какво и за пред кого според анализаторите "се демонстрира политически консенсус за приемането на подобен закон".

В продължение на години европейските институции изискваха от българските власти да изпълнят повече от 75 осъдителни решения на Съда в Страсбург заради неефективността на разследването в България, постановени от приемането на България в Съвета на Европа досега от различни състави на Европейския съд по правата на човека с участието на четирима редовно избрани и няколко ad hoc български съдии. В тези решения става дума за нарушения на правото на живот и забраната на изтезанията, нечовешко и унизително отнасяне при откази на прокуратурата да образува наказателно производство, за едностранчиво разследване на удобно подбрани хипотези, за откази на органите на досъдебното производство да съберат релевантни доказателства, за протакане на производството докато изтече давността за наказателно преследване, за произволно прекратяване на образувани наказателни производства въпреки нееднократната му отмяна от съдилищата в случаи на полицейско насилие, употреба на смъртоносно оръжие без необходимост, смъртоносни побои в местата за лишаване от свобода, за безхаберно отнасяне към домашното насилие, за откровено пренебрегване на задължението на властите за намаляване на явен риск от загуба на живот, а в случая "Колеви" - и за нереалистичното очакване, че подчиненият разследващ може да проведе независимо разследване на евентуално замесения главен прокурор. Ефективното разследване на такива случаи няма за цел да смени главния прокурор, а да доведе участие на жертвите и реални действия на властите за изясняването на обстоятелствата, издирването и наказването на отговорните лица, без което защитата на правото на живот и забраната на изтезанията и нечовешкото отношение би била неефективна, а практически безнаказаните нарушения, особено от страна на представители на държавата, биха станали възможни.