Съветът на Европа подкрепи проекта на Крум Зарков за разследване на главния прокурор

Алтернативният проект на "Възраждане", според който разследването на главния прокурор се извършва от директора на националното следствие, не дава гаранции за независимост

Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Комитетът на министрите (КМ) към Съвета на Европа ясно заяви в петък подкрепата си за правителствения законопроект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), въвеждащ нов механизъм за разследване на главния прокурор и повишаване ефективността на наказателното производство. Нещо повече, в решението на Комитета на министрите изрично се заявява, че предложеният в 48-ото Народно събрание алтернативен механизъм за разследване на главния прокурор в законопроект за "Възраждане", който предвижда директорът на Националната следствена служба (НСлС) да бъде назначаван временно за прокурор, разследващ главния, не дава никакви гаранции за практическа и институционална независимост. Основният аргумент в тази насока е, че директорът на НСлС е избиран, назначаван и отговорен пред прокурорската колегия или пленума на Висшия съдебен съвет, където главният прокурор има решаващо или значително влияние, но този аргумент не е единственият.

Решението на КМ е взето на поредното заседание за оценка на изпълнението от страна на България на делата от групата "Колеви"/"С.З.", по които Съветът на Европа от години следи и очаква изпълнение на генералните мерки. Всички тези осъдителни решения срещу България се отнасят главно до системния проблем с неефективни наказателни разследвания у нас, особено в случаите на престъпления срещу личността, липса на адекватна преценка дали доказателствата по делата за изнасилване показват липса на съгласие и съответно да бъдат повдигнати обвинения, липсата на гаранции за независимост евентуални разследвания срещу главния прокурор и други, близки до него, високопоставени лица.

Становището на Комитета на министрите за пореден път идва в момент, когато срещу законопроекта прикрито се подготвя съпротива от политически сили и кръгове, които само на думи подкрепят въвеждането на ефективно разследване на тежки престъпления и на престъпления, извършени от главния прокурор. Макар че правителственият законопроект беше гласуван на първо четене в предишното Народно събрание, още тогава беше ясно, че той ще срещне съпротива преди второто четене, като този път поводът беше внесен от парламентарната група на "Възраждане" "алтернативен" проект, предвиждащ директорът на Националната следствена служба два бъде назначаван ад хок за прокурор по разследване на главния прокурор. Този проект веднага бе подкрепен от ГЕРБ, БСП и ДПС, а макар че и правителственият законопроект беше приет на първо четене, двата проекта са концептуално несъвместими.

Крум Зарков: Това показва, че правителственият законопроект отговаря на стандартите на Съвета на Европа



За мен това становище не е изненада и аз многократно съм застъпвал същото и в парламентарните дебати, коментира за "Капитал" правосъдният министър Крум Зарков.


Това означава, че предложеният от правителството механизъм за разследване на главния прокурор, по който се работи вече от година и половина от два последователни екипа на Министерството на правосъдието и който предвижда върховен съдия да бъде назначен като прокурор ад хок по данни за извършени престъпления от главния прокурор, е този, който отговаря на стандартите, приети от Съвета на Европа по делото "Колеви". Следователно, когато този законопроект бъде приет, България ще има основания да иска сваляне на мониторинга по цялата тази група дела, а това без никакво съмнение ще се отрази положително и на други системи на мониторинг, под които е поставена страната ни, или казано с други думи, ще успеем да се оттласнем от дъното.


Именно затова правителството миналата седмица препотвърди виждането си, като отново одобри законопроекта за внасяне, за да осигури по този начин внасянето му в следващото Народно събрание веднага след като то бъде конституирано. Виждате, че Комитетът на министрите поздравява за приемането на първо четене и съжалява за приемането на второто.

На първо място в решението на КМ се приветства фактът, че през януари тази година 48-ото Народно събрание е приело на първо четене проекта за промени в НПК нов механизъм за разследване на главния прокурор и ефективно наказателно производство. Ясно се подчертава, че това е недостатъчно и законът трябва да бъде приет окончателно. Изрично се сочи, че другите алтернативни проекти, внесени от депутати и приети на първо четене през януари 2023 г., "не успяват да отговорят на някои от опасенията, повдигнати от делата по групата S.Z. и изглеждат неспособни да отговорят на опасенията, повдигнати от случая "Колеви" (делото, по което за първи път през далечната 2009 г. Съдът по правата на човека идентифицира практическата невъзможност в България да се проведе ефективно и независимо разследване на главния прокурор).

Важен елемент от решението на КМ е, че в него се акцентира на необходимостта да бъдат гласувани и новите критерии за избор на членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота преди провеждането на избора за нови членове в следващия парламент. Това означава, че приемането на закона и по тази линия трябва да е приоритетно в новото Народно събрание, доколкото мандатът на настоящия ВСС изтече през есента на м.г. В проекта се предвижда членовете на ВСС от парламентарната квота да не са действащи магистрати, като по този начин се осигури граждански контрол върху работата на съвета.

В решението на КМ се заявява необходимостта паралелно с това българските власти да изготвят становището си дали са необходими и конституционни промени в изпълнение на задача за осигуряване на ефективно и независимо наказателно разследване.

Българските власти са призовани "да избягват приемането на каквито и да било разпоредби за автоматично отстраняване от длъжност на председателите на върховните съдилища, което би могло да застраши тяхната независимост".

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    borodino avatar :-|
    borodino
    • - 2
    • + 1

    В Конституцията ни не съществува възможност съдия да има разследващи функции. За да се реализира Зарковата хрумка, трябва да се промени Конституцията. Тезата, че директорът на следствието е зависим от прокурорската квото във ВСС в същата сила важи и за председателите на върховните съдилища, но от съдейската квота във ВСС. Въпрос на казуистика е.
    А да се променя на парче Конституцията, само за да стъжни живота на нелюбима за част от политическия спектър персона, граничи с безумие. При това въпросният злодей почти преполови мандата си.
    Не е ли по-просто, като ще трябва да се променя Конституцията, постът гл.прокурор да се закрие, а прокуратурата да стане част от съдилищата, както е било преди 9.9.44 г?
    Или постът гл.прокурор е цел на някой от недоволстващите от Гешев?

    Нередност?
  • 2
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев

    Мандатът на тази персона ще изтече. И каква персона ще дойде на нейно място? Същата, или още по-лошо, като персоната Никола Филчев. Или Иван Татрчев. Виж, да се закрие длъжността е доста добра идея. Реално никой няма по-голяма власт от главния прокурор в държавата. Реална власт с възможности, а не власт на хартия.

    Нередност?
Нов коментар