ЕК: Жертвите на престъпление да получават обезщетение веднага след присъдата

Реформата включва следните елементи:

• Създаване на допълнителни гаранции, че жертвите са добре информирани за своите права и разполагат с необходимите ресурси, за да съобщят за извършено престъпление. С тази цел се предвижда откриване на универсална телефонна линия за помощ на жертвите с единен телефонен номер за целия ЕС - 116 006, и създаване на подробен уебсайт, който да дава възможност и за връзка чрез чат и електронна поща. Телефонният номер е в съответствие с други линии за помощ, използващи запазените номера на ЕС, започващи със 116, като например за изчезнали деца (116 000) и за жертви на насилие, основано на пола (116 116), се сочи в мотивите на обяснителния меморандум към предложението.
• Засилване на мерките за безопасност, съобразени със специфичните нужди на жертвите в уязвимо положение (деца, възрастни хора, лица с увреждания, жертви на престъпления от омраза или жертви, настанени в места за задържане). Предлага се да се подобри индивидуалната оценка на нуждите от защита на жертвите, като се предвиди, че тя следва да започне от първия контакт с органите на реда, както и да се разшири списъкът на наличните защитни мерки, например заповеди за защита или осигуряване на присъствието на правоприлагащите органи.
• Предоставяне на достъп до специализирани услуги за подкрепа на жертвите в уязвимо положение, като например безплатна психологическа подкрепа толкова дълго, колкото е необходимо, в зависимост от индивидуалните нужди на жертвите.
• Улесняване на достъпа до правосъдие, като се гарантира, че жертвите получават достатъчно съдействие в съда и имат право да оспорват засягащи правата им решения по наказателното производство, независимо от процесуалното им качество по време на това производство. Един от основните проблеми в това отношение е, че в някои държави членки жертвите нямат правен статут на страна в наказателното производство. Проектът предлага да се установи право на жертвите да оспорват решенията на съда, които се отнасят до определени техни права по директивата, като правото на специални мерки за защита на жертвите със специфични нужди, правото на превод по време на съдебното заседание и др. Държавите членки ще трябва да гарантират, че жертвите могат да оспорват тези решения независимо от статуса си в наказателното производство.
• Осигуряване на ефективен достъп до обезщетение чрез гарантиране на обезщетение на жертвите непосредствено след съдебното решение. Жертвите следва да имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на наказателното производство (без да е необходимо да прибягват до друго производство), а държавата следва да изплати обезщетението директно на жертвата, като впоследствие поиска възстановяване на сумата от извършителя.

Както се подчертава в стратегията на ЕС за правата на жертвите, в много държави членки достъпът на жертвите до обезщетение от извършителя, както и от държавата остава труден. Проблемът засяга както вътрешни, така и трансгранични случаи. В момента чл. 16 от директивата предвижда, че всички жертви имат право да получат решение за обезщетение от извършителя по време на наказателно производство, освен ако националното законодателство предвижда такова решение да бъде взето в друго съдебно производство. Това разрешение обаче се оказва неефективно, доколкото в някои държави членки често не се стига до решение за обезщетение в наказателното производство. А дори когато наказателното производство приключи с присъда, която налага на извършителя да обезщети жертвата, тя често не получава това обезщетение, тъй като е трудно нарушителят да бъде принуден да плати. Липсата на ефективен достъп до обезщетение от извършителя в наказателното производство води до това, че жертвите трябва да участват в тромаво и продължително гражданско производство или да кандидатстват за държавна компенсация по съответните националните правила.

Затова в проекта за промени се предлага да се заличи сегашната възможност в чл. 16 решението за обезщетение да се взема в рамките на други съдебни производства извън наказателното. Това означава, че жертвите трябва да получат решение за обезщетение от извършителя само в хода на наказателното производство, което ще улесни достъпа им до материална компенсация.

Освен това ЕК предлага да се задължат държавите членки да изплащат на жертвата обезщетението, дължимо от извършителя на престъплението, веднага след постановяването на присъдата и след това да търсят възстановяването на сумата от него.

Българският Наказателно-процесуален кодекс (НПК) допуска предявяването на граждански иск в съдебното производство по наказателни дела, но прави уговорка, че разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело. При това отказът на съда да допусне за разглеждане гражданския иск на пострадалия в наказателния процес и той да бъде конституиран като граждански ищец - под предлог, че това ще затрудни процеса - практически не се мотивира и не подлежи на въззивен съдебен контрол. Така в българските съдилища такъв отказ е честа практика и в момента няма ефективна защита срещу това.