Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Преди една година беше арестуван Алексей Петров. Акцията на МВР беше колоритно кръстена "Октопод" и гарнирана с всички класически показни елементи. Сред тях и нахлуване в централата на "Лев инс", откъдето бяха иззети документи и сървъри на застрахователната компанията. Затова имаше доста основания - "Лев инс", макар да не е пряко собственост на Петров, е, меко казано, свързана с него.
Каква е равносметката сега? Обвиняваният в организиране на престъпна група Петров вече не е в ареста и дори е потенциален кандидат за президент. Засега не е известно държавата да е установила еднозначно дали той контролира "Лев инс" - резултатът от проверката на реалните собственици в сектора от Комисията за финансов надзор още не е обявен. А самата застрахователна компания обяви, че ще съди държавата за нанесени щети за над 30 млн. лв. През 2010 г. "Лев инс" вече осъди държавата за близо 9 млн. лв. пропуснати ползи заради забавено прелицензиране между 1998 и 2000 г.
В "Капитал" никак не обичаме да сме лоши пророци, но ето как завърши един от текстовете ни преди година: "Ако прокуратурата докаже престъпна дейност на Алексей Петров и докаже, че той е реалният собственик на "Лев инс", акциите, контролирани от Ива Павлова (приятелката на Петров - бел.ред.), биха могли да бъдат отнети в полза на държавата. Или пък при провал на делото застрахователната компания отново да заведе иск срещу България - подобен на този, който спечели наскоро."
Година по-късно може още по-твърдо да обобщим, че борбата с организираната престъпност е похвално начинание, но ако държавните институции не си изпипват действията, това може да струва скъпо.
2 коментара
Неуспехите на държавните структури винаги струва много парета на данъкоплатците, най-малко заради загубеното време...
Боби е в добра форма. пак го подкрепих.
Няма да се случи нищо нито с "Октопод"-а, нито с някое от другите знакови дела. Елементарно е - прави се показна акция като за пред камерите и микрофоните. Няма никаква предварително събрана информация, а после вече става невъзможно, защото никой не работи сам и после има кой да скрие материалите. Колкото и да не става за работа, все пак нещо се събира, но попада в некадърни следователи, които съсипват всичко. Накрая прокурорите и съдиите "опират" пешкира и пускат набедените на свобода...
От цялата простотия двама човека си правят имидж на гърба на държавата. Веднъж се появяват при арестите, после многократно при всяко заседание на съда, а накрая са дълбоко потресени и притеснени при освобождаването.
Но всъщност благодарение на Бат' Бам-Бам и Цецко Физкултурника ерозира доверието в ъдебната система. И не е толкова лошо няколко "вероятно престъпници" да са на свобода, колкото да се загуби вярата в хората, че в България престъпниците могат да бъдат осъдени.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.